Луда по тебе ще си остана, Архимеде!

Луда по тебе, теролейро, и нещо за душата…

Този лекотоварен рефрен нахлу със страшна сила в интонационната ни среда - нахлу като сърбин в Драгоман, като украинец в Курска област, като руснак в Донбас. Като американец в Багдад.

Или като римлянин в Сиракуза.

Имало едно време учен, казвал се Архимед.

По Архимедово време Сиракуза била гръцка колония. Тоест елинска. Архимед живеел там и правел разни открития с висока научна стойност по курса на епохата. Обаче дошли римляните, превзели града и хукнали по улиците, опиянени от току-що спечелената битка.

Има няколко версии за смъртта на Архимед, но всички те съвпадат в точката на самата смърт - великият учен бил заклан от римски войник по време на суматохата и постбаталния стрес.

В литературата е описано това състояние на войниците непосредствено след битка - на такъв да не му се мяркаш пред очите. Адреналинът ще му пръсне главата, мъжките функции се изострят до животинска безогледност - ходи и граби, насилва, пали. Такава е човешката природа - звярът у човека си има своите законни биологически права.

Та, в такъв, значи, момент в град Сиракуза колегата Архимед си чертаел на пясъка някакви синуси и косинуси, макар че ги наричал другояче, защото думата синус е латинска.

Историческите легенди се разминават по отношение на последната минута преди заколението на Архимед.

Ние си мислим, че е станало долу-горе така.

Тичал, значи, римският войник, напявал си "Джоко-Джоко, трантарулейра". Озъртал се за някоя сгодна сиракузенка или друга апетитна плячка. Но вместо на сгодна сиракузенка, налетял на Архимед и неговите чертежи по пясъка. Още не била открита хартията и учените си драскали по пясъка или дълбаели твърди повърхности, когато нацелят някоя полезна формула.

И този римски войник, убиецът на Архимеда, още като видял Дядо Архимед, му се развалило настроението.

Римлянинът искал да слуша ромска музика, нещо там "луда по тебе, теролейро".

Обаче вместо сиракузенка, вместо теролейро - някакъв откачен дядка рисува в пясъка косинуси и тангенси, ненормална работа.

И войникът рекъл на Архимед: изобщо не ме интересуват тия котангенси, дай нещо за ядене и за утоляване на римските ми инстинкти.

Архимед му рекъл: това не са котангенси, чалгаджия нещастен, не ми барай чертежите!

И войникът, пощръклял от адреналин и тестостерон, тутакси заколил великия математик Архимед.

После може би е ял калая тоя нервен войник. Защото учените са много важни във военно отношение. Техните синуси и косинуси вече хилядолетия помагат на военното дело да усъвършенства начините за производство на трупове. Войниците не са такъв дефицитен материал като учените.

Макар че някои държавници сами си ликвидират учените.

В Русия например доскоро арестуваха и репресираха учени, които давали технологии на Китай. Един такъв учен даже умря в ареста миналата година.

Сега обаче Русия и Китай се разбраха на политическо ниво, че ще си споделят научните тайни. И няма да си ликвидират учените заради научната им кореспонденция.

Язък сега, че изтормозиха учените глави и всички техни тела, както казва модерната поезия.

А на Архимед тъща му навремето оставила за поколенията следната печална песен:

Чуден бе бай Архимед.

той ми бе зет като мед!

Чалгари го унищожиха.

Плаче душата ми тиха.

Тарантарулейро!

Коментар на Иво Балев за предаването ''Политически НЕкоректно''