Сърбия, Албания, Северна Македония: защо още не са в ЕС?

Междусъседски спорове, забавени реформи, нерешителността на Брюксел. Това са само част от причините европейската интеграция на Западните Балкани да се бави вече 20 години.

Когато през юни 2003 година ръководителите на държавите от ЕС се срещнаха в гръцкия курорт Порто Карас, те имаха големи планове по отношение на Западните Балкани. В заключителния документ от срещата присъединяването на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, (Северна) Македония, Черна гора и Сърбия бе подкрепено безусловно. Това обещание обаче не е изпълнено и до днес - 20 години по-късно.

Същевременно бе взето историческото решение Украйна и Молдова официално да бъдат поканени за кандидатки за европейско членство.

Междусъседски спорове

Една от причините присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС да се бави толкова е, че съседните държави, които вече са част от Общността, постоянно използват двустранни проблеми, за да възпират присъединителния процес. България поставя македонския език под въпрос и настоява за споменаването на българското малцинство в северномакедонската конституция. А преди това Гърция след продължила с десетилетия блокада наложи смяната на името на Македония - тя да бъде назовавана Северна Македония, за да се различава от гръцката провинция Македония.

Хърватия също се опитва да реши двустранните си проблеми със Сърбия, Черна гора и с Босна и Херцеговина, като използва статута си на членка, който ѝ позволява да отправя заплахи за вето.

Одобрението към ЕС спада драматично

Продължителното протакане на сближаването с ЕС оставя дълбоки следи, особено в Сърбия - най-голямата и стратегически най-важната страна в региона. Представително проучване от лятото на 2023 показа, че само 44 процента от сърбите подкрепят присъединяването на страната към ЕС, 47 на сто са против. Друго проучване от юни 2023 сочи, че едва 23 процента от сърбите поддържат изискването на Брюксел тяхната страна като кандидатка за членство в ЕС да подкрепи санкциите срещу Русия. 42 на сто на свой ред казват, че страната им трябва да се стреми към добри отношения с Русия, дори това да направи европейското членство невъзможно.

Миналата година германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон направиха голяма стъпка напред в името на компромиса в продължаващия с десетилетия спор между Сърбия и нейната бивша провинция Косово. Европейската комисия също използва цялата си политическа тежест, за да посредничи между двете страни. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел дори заяви след преговорите "Имаме сделка". Но се оказа точно обратното - конфликтът между двете страни ескалира и се стигна до заплаха от въоръжени стълкновения.

Дефицит на демокрация и на реформи

Две десетилетия по-късно нуждите от реформи в държавите от Западните Балкани са все така валидни. Цензурирани и централизирани медии, инструментализирани на правосъдието, разрушаване на независимите държавни институции, корупция в драматично големи размери и организирана престъпност. И в същото: как би могъл ЕС да се противопостави на тези нередности, щом в неговите собствени редици са факт опитите за затваряне на устата на медиите, на правосъдието и на опозицията, какъвто е случаят например с Полша и Унгария?

Далеч не е случайно, че унгарският премиер Виктор Орбан си е избрал Западните Балкани и особено Сърбия за партньори. Всевластният сръбски президент Александър Вучич изобщо не крие до каква степен се възхищава от стила на управление на унгарския премиер Орбан. Двамата лидери поддържат изключително тесни контакти в последните две години. Вучич очаква от Унгария да съдейства за намаляване на натиска от Брюксел за реформи в правосъдието. Орбан на свой ред пък очаква от Сърбия да го подпомогне за превръщането му в ключов играч в региона.

Несбъднатото се сближаване на държавите от Западните Балкани с Брюксел се замества от конференции с различни имена - като например годишната среща на "Берлинския процес" или "Приятели на Западните Балкани" по инициатива на Австрия.