Скандалите движат интереса на публиката. Затова те всекидневно се ”забъркват” на принципа “от мухата слон”.

Коментар във Фейсбук на икономиста Евгений Кънев

Скандалите движат интереса на публиката. Затова те всекидневно се ”забъркват” на принципа “от мухата слон”. Но неслучайно таргет са най-вече “оперативно интересни” сектори на нашия живот по време на война. Като примерно отбраната, откакто Тагарев стана министър, лоялен само на България.
Съзидателният труд на преизграждане -тухла по тухла - на нашата държавност не е интересен. Публиката иска по Бойковски, а преди по Живковски главатарят да щракне с пръсти и да обещае нещо сега и веднага. А като не става - започват атаките за провал. Защото медиите са изградили вече онзи фон на сенките от пещерата на Платон.
Знаете, Платон е сравнявал познанията на обикновените хора като тези на затворници в една пещера, приковани и виждайки само сенките на свободните хора върху отсрещната стена. Когато един затворник успял да избяга и видял, че нещата са съвършено различни се върнал да им разкаже. А затворниците го сметнали за луд и му забранили да приказва. Така Платон обяснява разликата между мнение и знание.
Струва ми се, че дори 34 години след възкръсването на демокрацията у нас, механизмът на работа на парламентарната - партийна - демокрация все още не е ясен на повечето хора. И затова следва задължително разочарование от “липса на резултати”.

На първо място, припомням, че България е парламентарна европейска демокрация - чрез която станахме членове на ЕС. Акцентът върху “европейска” значи партийна, тъй като в България политическият плурализъм е залегнал в Конституцията. Защото можеше да сме с парламент като в Русия или Китай, или при народната демокрация в НРБ на Бай Тошо.
Второ, заради първото, политикотворните субекти в европейската демокрации са партиите. Гражданите чрез тях формират или подкрепят политики, които трябва да бъдат прокарани в парламента в интерес на определени групи от тях. За да се случат политиките е нужно парламентарно мнозинство. Затова “дайте ПП-ДБ да даде” не става с 63 депутати - нужно е мнозинство, което тактически понякога може да е с “врагове”.
Трето, за да случат своя идея за управлението на държавата, гражданите или подкрепят дадена партия с такава политика или правят собствена партия.
Четвърто, ръководството на една партия - която има най-подробна информация “извън пещерата” решава как да действа най-удачно, за да случи една политика. Гражданите може да подкрепят или да не подкрепят партията заради нейното ръководство.
Пето, всичко по-горе го пиша, за да кажа на борци срещу корупцията като Биволъ, че ПП-ДБ не са длъжни да действат според техните разбирания. Обратно, тяхното мислене и писане според “сенките” в публичното пространство обслужва в момента Русия.
Шесто, на изборите партиите е добре, но не са длъжни да си отварят “вратите” за всички достойни - както се смятат - граждани. Да, презумпцията е, че така се увеличава чрез преференциите изборният резултат. Да, звучи нелепо, но я си представете, че от една партия влизат лидерът и още 9 граждани - каква политика ще прокарва тази партия в парламента, след като всеки гражданин е със самочувствието, че е преференциално избран и има ангажимент само пред своите избиратели (т.е пред себе си)? Затова допускането на свободни (т.е лоялни предимно на себе си) граждани в листите си има предел. Мисля, че индивидът, влязъл в парламента като водач на листата на ПП-ДБ от Плевен е ярко доказателство.
Седмо, партиите са измислени да групират по-лесно гражданите около тип политика и би трябвало да са филтър на всякакви разнопосочни интереси, които могат лесно да бъдат обединени от финикийски знаци.
Представете си избрани независими 240 депутати - колко време ще е нужно за събиране на 121 със свободна воля депутати около една политика?
Осмо, поради израждането на партийното строителство в “лидерски” партии, законът позволява лесно да се създават нови политически субекти, които да попречат на блокирането на политическия процес. Така се появи ИТН, а след това ПП да махне ГЕРБ, а преди това ГЕРБ да махне БСП. Затова критиката към ПП-ДБ е най-правдоподобна, когато води до създаване на нови политически субекти.
Девето, партиите имат за цел да прокарват политики чрез парламента и изпълнителната власт и съзидателното начало би трябвало да е водещо. НПО, журналисти, анализатори и граждани би трябвало да се занимават с критика на статуквото, да правят акции, митинги, протести - за да предизвикат промяна. Неслучайно, на протестите през 2020 не бяха допускани партии - чиято работа е да приемат исканията на протеста и да изберат стратегия как тези искания да станат държавна политика.
Десето, който иска да стане политик - нека да не се опитва да влиза през граждански квоти, за да си бъде “независим”, а да стане член на партия или да създаде нова партия.
Това е честният и ефективен подход.
Единадесето, чрез партиите се поддържа демокрацията и се пречи на реализацията на управление по руски образец през един човек. Защото сега виждаме нагледно какво ще стане, ако станем президентска, вместо парламентарна демокрация.