За наградата „Сахаров” И „мирното” палестинско население

Всяка година Европейският парламент присъжда престижната награда „Сахаров” за свобода на мисълта. Тя е признание за дейността на отделни личности, групи и организации, които защитават правата на човека и свободата на мисълта. През 2019 г. носител на наградата стана проф. Илхан Тохти, който защитава представителите на репресираното от комунистическите власти уйгурско малцинство в Китай. Той излежава доживотна присъда по обвинения за сепаратизъм, заради основаването на уебсайта Uyghur Online, насърчаващ разбирателството между уйгурското малцинство и народността хан - основната етническа група в Китай. През 2020 г. наградата бе връчена на демократичната опозиция в Беларус, ръководена от Кординационен съвет от смели представители на гражданското общество. През 2021 г. с наградата бе удостоен руският опозиционер Алексей Навални, който продължава да излежава несправедлива присъда в затворническа колония. През миналата 2022 г. с наградата „Сахаров” бе удостоен храбрият украински народ, представляван от президента на страната Володимир Зеленски, избрани лидери и гражданското общество.

За първи път наградата „Сахаров”, която е учредена на името на съветския правозащитник акад. Андрей Сахаров, е връчена през 1988 г. Тогава нейни носители стават Нелсън Мандела и посмъртно съветският дисидент Анатолий Марченко, който разкрива ужасният живот на политическите затворници в съветските концлагери. Носители на наградата са се противопоставяли открито със слово и действие на диктаторски режими и терористични организации. Правили са го без страх за собствения живот. Пред тиранията на злото те глава не са прекланяли.

След два месеца Европейският парламент ще връчи за поредна година своята престижна награда. Вече са известни номинираните за нея. След серия от обсъждания в парламентарните групи и гласувания в съответните комисии, за финалното решение на Председателския съвет за избиране на носителя на наградата „Сахаров” за 2023 г. са номинирани:

- Джина Махса Амини и жените на Иран. През септември миналата година 22-годишната Джина от кюрдски произход бе арестувана и пребита до смърт от т. нар. „морална полиция“ в Иран, само защото е носила своя мюсюлмански шал хиджаб по неправилен начин. Но нейната смърт предизвика масови протести на жени срещу дискриманиционните закони на режима.

-Вилма Нунес де Ескорсия и епископът от Матагалпа монсиньор Роландо Хосе Алварес Лагос, от Никарагуа. И двамата са ярки борци за правата на човека и критици на режима на президента Даниел Ортега. През февруари т.г.монсиньор Алварес отказа да напусне страната и бе осъден на 26 години затвор.

- Юстина Виджинска от Полша и жените борещи се за безплатен, безопасен и законен аборт в Полша, Салвадор и САЩ.

Общото между кандидатите е, че те са представители на т.нар. мирно население на съответната страна. Но в определен момент престават да мируват и се възправят срещу властови порядки, които според тях нарушават основни човешки права.

Подчертавам това, защото чета твърдения, според които на територията позната като „ивицата Газа” живее „мирно население”. Но защо и как това „мирно население” е допуснало на неговата земя да съществува и заплашва мира терористична организация като „Хамас”? Това е изключително важен въпрос, отговорът на който предопределя и нашето отношение към това население. Защото е факт, че нито веднъж това „мирно” палестинско население не е издигнало глас срещу хамасовците, тези варвари човекоубийци. Не е излязло това население на демонстрация срещу тях, не се е намерила нито една палестинка, която да каже „не” на хамаския терор. Оказва се, че мирното палестинско население се е кротнало в нозете на терористите и е солидарно с тях. Чухме му гласа едва когато стана ясно, че предстои терористичната организация „Хамас” да бъде атакувана и унищожена. Затова и сред това „мирно” палестинско население няма лица достойни за наградата „Сахаров”. Няма личности и организации, няма мъже и жени, които да се противопоставят на палестинските терористи. Затова и всяка акция на израелската държава срещу „Хамас” е не само оправдана, но и спасителна за „мирното население”, дори когато то не осъзнава това. Ужасно е, че голяма част от „мирното население” в Газа подкрепя терористите или им се подчинява безпрекословно. И в този смисъл то не е „мирно”. Защото как е възможно ирански жени да протестират и да рискуват да бъдат убити, и някои бяха наистина убити, а да няма нито една палестинска жена в ивицата Газа, която да протестира срещу диваците от „Хамас”, които практически владеят тази територия.

Затова и свободолюбивият свят подкрепя Израел. Подкрепя израелския народ в това тежко за него изпитание. И не вижда сред палестинския народ защитници на свободата на мисълта, на действието, на протеста срещу тероризма. Палестинците, които наричаме „мирно население”, явно не искат мир, след като подкрепят терористите от „Хамас”. А моята прогноза е, че носител на наградата „Сахаров” на Европейския парламент за 2023 г. ще бъдат Джина Махса Амини (посмъртно) и протестиращите жени в Иран в търсене на своите права. Аз ги подкрепям. И се възмущавам от мирното поведение спрямо терористите на „мирното население” на Палестинската автономия.