Кошмари в кухнята на Байдън

Резултатът от срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин, осъществила се на гърба на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation, APEC) в Сан Франциско, със сигурност не е блестящ или пленяващ въображението, но всъщност е единственият възможен към този момент, предвид сложните отношения между двете страни. Възстановяването на комуникационните канали между военните на САЩ и Китай и поемането на ангажимент от страна на Пекин да засили механизмите си за контрола срещу износа на използвани за дрога вещества - може да са малки стъпки, но са в правилната посока. Положителните думи и нагласи, които двамата демонстрираха един спрямо друг, вероятно ще бъдат кратковременни и няма да остареят добре, но са показателни за споделения им разчет, че допълнително обостряне на напрежението между тях ще бъде контрапродуктивно в този момент и за САЩ, и за Китай.

Срещата между американския и китайския президенти идва в сложен период за Джо Байдън. Миналата седмица съвместно проучване на New York Times и Siena College показа, че ръководителят на Белия дом изостава от Доналд Тръмп в пет от шест от т.нар. swing states (оспорвани щати), като единствената преднина в тях за демократа, регистрирана в Уисконсин, е в рамките на социологическата грешка. Това придаде нова сила на и без това съществуващите гласове в и около Демократическата партия, които поставят под съмнение уместността на кандидатурата на Байдън за втори президентски мандат. Дейвид Акселрод, един от известните стратези на партията и чест коментатор в либералните медии в страната, който бе и бивш съветник на Барак Обама, призова ръководителят на Белия дом да преосмисли заявката си за нов мандат. Ако можем да обобщим логиката на тези обезпокоени демократи, тя би била следната: Средствата се променят, но целта остава същата - да бъде спрян Доналд Тръмп. Затова преди четири години Байдън е трябвало да се кандидатира, а сега да направи точно обратното - да се оттегли от надпреварата и да даде шанс на друг кадрови вариант от средите на демократите.

Отново Демократическата партия, но този път някои нейни сенатори, създават и друг проблем пред американския президент, спъвайки желанието му на срещата на APEC да бъде обявена като финализирана предложената от него миналата година Индо-тихоокеанска икономическа рамка (Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity, IPEF). Същата касае договарянето на сигурността на веригите за доставки и създаването на равни условия в търговията с държави от Южна и Източна Азия, и Австралия. Като такава IPEF е опит на американците, макар и като обхват много ограничен, да компенсира оттеглянето на страната от Транстихоокаенското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP) през 2017-та година. Официалните съображения на част от демократите са свързани с липсата на достатъчно трудови стандарти в участващи в споразумението страни, но всъщност истинските им притеснения произтичат от това, че републиканците представят икономическата инициатива на Байдън като компрометираща интересите на "сините якички" и индустрията в САЩ. На фона на нарастващата икономическа интеграция на Азия около Китай, забавянето на IPEF поставя партньорите на САЩ в неловка (да не кажем глупава!) ситуация, доколкото основните инициатори на икономическата рамка сега дават заден. Тези партньори на американците добре разбират, че в случая са заложници на вътрешно-политическата конюнктура в САЩ.

Проблемите за Байдън обаче не идват само от собствената му партия, но и от ръководената от него администрация. Служители на Държавния департамент, впоследствие подкрепени и от свързани с демократите среди, са изразили своето несъгласие с водената от Белия дом политика спрямо войната между Хамас и Израел. Тяхната критика се концентрира върху това, че САЩ не оказват достатъчен натиск върху Израел да спре активните бойни действия, така че да бъде преустановено даването на цивилни жертви, а населението да получи адекватен достъп до хуманитарна помощ. Държавният секретар Антъни Блинкен бе принуден да гаси в движение пожара, горящ под собствения му покрив, така че той да не стигне и до Белия дом.

Но позицията на Вашингтон спрямо войната между Хамас и Израел, изразяваща се теоретично в подкрепата на правото на Израел да се самоотбранява, а практически - в такава за сухопътното нахлуване на Израелските отбранителни сили в Ивицата Газа, е напът да създаде проблеми на американския президент и от електорално естество. Според социолозите младите хора - които по принцип са по-скоро част от широката електорална коалиция на демократите - не одобряват политиката на Байдън спрямо войната в ивицата Газа. С други думи, част от хората, на чиято подкрепа действащият ръководител на Белия дом трябва да разчита догодина, ако иска да остане в него, в достатъчно висока степен не харесват "зелената светлина", която Байдън дава на Израел за действията на Тел Авив спрямо Газа. Едва 15.9% от младите демократи (тези до 35 годишна възраст) смятат, че САЩ трябва да подкрепят Израел, сочи проучване от началото на месец ноември на University of Maryland Critical Issues Poll. Сред този сегмент - млади демократи - подкрепата за палестинците е 23.2%, а цели 59.2% от тях считат, че позицията на САЩ в казуса трябва да е неутрална.

Дори суматохата в редиците на Републиканската партия, чийто хаос видяхме отново при гласуването на поредния временен бюджет в Камарата на представителите тези дни, е слаба утеха за администрацията на Джо Байдън. Това е така, понеже в приетия бюджет не фигурира поисканата от американския президент преди повече от месец сума от 106 млрд. долара, които трябваше да отидат в подкрепа на Украйна, Израел, Индо-Пасифика и охраната по границата с Мексико. Въпреки че този пакет ще влезе за гласуване в Конгреса съвсем скоро, това не променя факта, че, подобно на IPEF, вътрешно-политическите разногласия продължават да създават обструкции пред политиката на Байдън, този път спрямо Украйна и Израел.

Именно войните, които водят Киев и Тел Авив, ангажират голяма част от американското външно-политическо внимание и част от материалния ресурс на Вашингтон. А от това печели най-много Китай. От гледната точка на Пекин, Вашингтон не би се ангажирал с трети конфликт - да речем, свързан с Тайван - на гърба на действащите такива в Европа и в Близкия Изток. Оттук Поднебесната империя може да си позволи по-голяма свобода на действие спрямо Източното и Южнокитайското море. Разположен като ключова точка между двете, Тайван усеща американския вакуум най-добре: китайските изтребители все по-често навлизат в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на острова, китайските военно-въздушни и военно-морски обучения около него се увеличават като обхват, а тази година Пекиндори тренировъчно симулира блокада и нападение на Тайван. Навлизането на китайските проучвателни кораби и брегова охрана в изключителните икономически зони на Филипините и Виетнам също продължава. И това се случва, въпреки опита на САЩ да разширяват партньорските си отношения с държавите от Югоизточна Азия (американците увеличиха обема на отбранителното си сътрудничество с Филипините, в рамките на което двете държави проведоха най-голямото си съвместно военно обучение по-рано тази година; Манила предостави четири нови военни бази на Вашингтон, три от които "гледат" към Тайван; САЩ и Виетнам издигнаха отношенията си до всеобхватно стратегическо партньорство).

Но това са пренебрежими обструкции пред Китай, в сравнение с тези, с които трябва да се справя САЩ в момента: парирането на агресията на Владимир Путин спрямо Украйна и относителната консолидация на арабските и мюсюлманските държави срещу Израел. Когато започна своя мандат, Джо Байдън искаше да ориентира външната си политика приоритетно спрямо Китай и Индо-Пасифика, в което се изразяваше и приемствеността му с фокуса на Доналд Тръмп преди това. Негласната формула на демократическата администрация при нейното конструиране преди три години бе "колкото по-малко Русия и Близкия Изток, толкова по-добре". Но ето, че ако американците са готови да изоставят своите кошмари, кошмарите не са готови да изоставят американците.

Въпреки че е в по-добра позиция, Си Дзинпин също има своите призраци, с които трябва да се бори. Чуждестранният бизнес вади повече пари от Китай, отколкото вкарва в страната, написа BBC преди срещата между китайския президент и неговия американски колега. Позовавайки се на статистиката, от медията посочват, че става дума за инвестиционен дефицит от 11.8 млрд. долара, което се регистрира за първи път, откакто се конспектират такива данни в Поднебесната империя. Но в случая по-важна от сумата е тенденцията. Друг проблем пред Си Дзинпин е забавянето на икономическия растеж на страната, макар той да остава голям в сравнителен план. Напрежение със САЩ със сигурност не е формулата, която може да донесе на една страна повече сигурност в инвестиционния ѝ климат, а оттук и инжектиране на БВП-то ѝ с нови средства. Преди години бившият министър-председател на Тайланд, Таксин Шинаватра, бе казал, че китайците са предприемачи; те не правели политика, а бизнес. Именно бизнесът сега изисква от Си Дзинпин да не покачва допълнително напрежението с най-големия си търговски партньор. Любопитното е, че именно Пекин изглежда по-мотивиран да инвестира усилия в съхранението на търговските си отношения със САЩ, отколкото са американците, особено имайки предвид политиката на мита на последните спрямо Пекин, която Тръмп започна, а Байдън продължи.

Проблемите между САЩ и Китай ще останат повече и по-сложни, отколкото са темите, по които двете държави притежават сходни интересите. Затова случаите, в които между тях има конструктивно разногласие, трябва да се отбелязват. Иначе в момента, в който Джо Байдън или Си Дзинпин успеят да се отърват от кошмарите в кухнята си, те бързо ще създадат нови такива на другия. Китайците в крайна сметка правят и политика, ако трябва да репликираме Шинаватра.