Войната на Русия с Украйна: Ще замръзне ли фронтът

В момента нито Украйна, нито Русия могат да натрупат достатъчно сили, за да създадат на фронта ударна сила, многократно превишаваща силите на противника. В тези направления, където всяка от армиите се опитва да атакува, противникът е успял да се подготви за отбрана до степен, че за да бъде направен пробив, превъзходството на нападателите трябва да бъде смазващо. Какви са причините за тази ситуация, при какви условия една от страните би успяла да обърне ситуацията и може ли да се очаква това тази зима - тези въпроси задава руската редакция на BBC.

Есенната кал и студ принуждават воюващите страни в Украйна да направят корекции във военните операции, но интензивността на военните действия не намалява. Руската армия продължава масираната си офанзива към Авдеевка, завършва прегрупирането на силите в посока Купянск и не се отказва от плановете си да се придвижи към Лиман. Украинските войски не спират да атакуват руските укрепления в посока Токмак и се опитват да разширят тактическите плацдарми на левия бряг на Днепър. На юг и северозапад от Бахмут ожесточените битки продължават с променлив успех.

Въпреки цялата активност фронтовата линия леко се променя. Често информацията за една от страните, напредваща няколкостотин метра, е последвана от доклади за успешна контраатака на врага. И Москва, и Киев обявяват огромни загуби на врага, различни източници и средства на пропаганда публикуват множество снимки на унищожаване на вражеска техника и съоръжения, убити и пленени войници, а много военни експерти и политици са все по-склонни да смятат, че действията са достигнали до задънената улица на позиционната война.

Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни също говори за преминаването на военните действия в нова фаза - позиционна война на изтощение. В статия, публикувана в списание Economist, той посочи, че настоящата ситуация е в полза на Русия, което ѝ позволява да възстанови военния си потенциал и да продължи да представлява заплаха за Украйна.

Гледната точка на Залужни се споделя от западни представители, които са запознати със разузнавателна информация за текущото състояние на конфликта и фронта в Украйна. Кореспондентът на BBC Джонатан Бийл разговаря с тях при условие за анонимност. Те смятат, че нито Русия, нито Украйна са способни да проведат "решителни настъпателни операции по суша" в обозримо бъдеще, макар и да не наричат ​​ситуацията патова, тъй като и двете страни продължават настъпателни действия, а Владимир Путин все още не се е отказал от военните си амбиции .

Какви са резултатите от приключващата лятно-есенна кампания и плановете на руските и украинските военни за близкото бъдеще?

Приключи ли украинската офанзива?

Руски военни блогъри и журналисти говорят доста за това, че украинската офанзива е приключила. В Украйна никой официално не обяви края ѝ, но като се има предвид колко много се говореше за това през миналата есен, зима и пролет, психологически е трудно да се направи това - заявените цели не бяха постигнати.

"В политически план офанзивата продължава. Военно - това всъщност приключи още през юли, всичко останало е опит за отработване на политическа необходимост без ясен шанс за пробив тук и сега", казва руски военен експерт, който коментира ситуацията пред BBC. "Беше ясно, че ние (руските войски - Би Би Си) макар и да понасяме загуби, имаме резерви. Може би тези резерви намаляват, но най-вероятно не, те остават, дори се появяват нови. При тези условия нямаше нужда да се очаква какъвто и да било стратегически успех [за украинската армия]."

Ако през пролетта и началото на лятото основната цел на бъдещата украинска офанзива беше наречен достъп до Азовско море (по това време все още нямаше пълна увереност, че украинските въоръжени сили ще напреднат в Запорожие), то през септември това бе обявено за Токмак , град, разположен на 60 километра от брега. Украинските въоръжени сили продължават да се движат в посока Токмак, но този напредък не може да се нарече бърз, темпът на настъпление е най-много стотици метри и те се намират на 15-20 км. от целта.

Причините за такъв бавен напредък станаха очевидни още в самото начало на боевете.

Докато Украйна се готвеше да атакува, Русия се готвеше да се защитава. В посоката на вероятната атака (и не само върху нея) е изградена слоеста отбрана с полеви укрепления, която включва не само противотанкови пирамиди, но и много километри окопи, блиндажи и бункери, опорни точки, землянки и дълбоки минни полета.

Те [руснаците] имат бойци, които в момента не участват в първа или втора линия, знаете ли какво правят в тила? Копаят окопи. И затова изкопаха окопи както пред Мелитопол, така и зад Мелитопол", пише Кирил Яковлев, съавтор на украинския телеграм канал "Братя Яковлеви". "И там не са само окопи, там има цели шибани градове." Те са като хобити: влезли в едно село и излезли след 3 км в друго. За съжаление, ние не разполагаме с това."

Но най-важното е, че Русия успя да струпа достатъчно сили и средства на тези позиции, за да забави значително настъпващите части на украинските въоръжени сили. Русия успя да организира работата на артилерията и авиацията, които заедно със сухопътните сили воюваха срещу украинските ударни части.

Това противопоставяне значително усложни работата на украинската инженерна техника, която се занимаваше с разминирането.

Украинският военен експерт Сергей Морфинов казва, че, като се вземат предвид всички тези обстоятелства, дори и скромните успехи на украинските въоръжени сили са като голямо постижение.

"Клинът, който украинските въоръжени сили направиха край Работино от началото на лятото, е с дълбочина 9-10 км. А от ръба му до Токмак остават още около 20 км. Като се има предвид фактът, че Токмак е голяма укрепена зона, заобиколена от главната линия на Суровикин. Но достигането му тази есен е нереалистична задача за украинските въоръжени сили", призна той.

"От друга страна, през това лято и есента въоръжените сили на Украйна успяха да пробият първата линия на масираната отбрана на руската армия - през минни полета, без превъзходство в артилерия и пехота и с предимство на руснаците в авиацията и безпилотните самолети. Малко вероятно е някоя друга армия да е правила такова нещо през последните няколко десетилетия", отбеляза украинският експерт.

Но победата "по точки" във война, чиято цел е освобождаването на окупираните територии, е малка утеха. В крайна сметка мярката за успех в такава операция са квадратните километри територия, взета под контрол, а не броят пробиви на плътните отбранителни линии на противника.

Морска война

На фона на събитията в континенталната част на окупирана Украйна действията на украинските въоръжени сили в морето и към Крим неочаквано се оказаха по-успешни.

Крайната цел на украинските планове за достигане до бреговете на Азовско море беше Крим, но поради факта, че те не можаха да бъдат осъществени, въпросът за неговото освобождаване дори не беше обсъждан като непосредствена задача.

Освобождаването на полуострова, анексиран от Русия през 2014 г., беше заявено от Украйна като част от общите цели на войната - възвръщане на всички окупирани територии.

Едновременно с движението към Крим, Украйна започна отделна кампания в морето и в самия Крим. Нейните компоненти бяха обявени през септември от съветника на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк.

Според него тя се състои от три точки:

- борбата с руската противовъздушна отбрана в Крим, за да може след това по-лесно да се обстрелва полуострова с крилати ракети и атакуващи дронове;

- въздействие върху слабите места на маршрутите за доставки на руската групировка на континента. Повечето от военни товари на РФ минават през Крим;

- да се гарантира, че руският Черноморски флот ще напусне базата си в Севастопол.

Тази кампания не беше толкова широко отразена в пресата, колкото сухопътната офанзива, но Украйна беше доста успешна в морето.

На 5 октомври стана известно, че Русия е изтеглила по-голямата част от Черноморския флот от основната си база в анексирания Крим. Част от корабите са прехвърлени в Новоросийск, част във Феодосия.

Това беше предшествано от ракетни атаки по щаба на Черноморския флот, който беше частично разрушен, и сухия док на Севастополския кораборемонтен завод, в който бяха сериозно повредени голям десантен кораб и подводница. Атакувани са позиции на ПВО. През юли украинците атакуваха Кримския мост с безпилотни лодки, самият мост също бе сериозно повреден, а движението от едната страна на пътния участък беше спряно за няколко седмици.

През август украинските войски атакуваха Чонгарския мост и моста край Геничевск, които свързват анексирания Крим с континенталната част на Украйна.

И въпреки че в резултат на тези операции снабдяването на руската групировка не беше спряно и небето над Крим не можа да се "отвори" за ракети, изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол, дори и временно, е важен резултат, който вече значително променя баланса на силите по море.

Нежелание да се бият в големи формации

Американски военни експерти смятат, че Киев е бил принуден да преустанови настъплението си на южния фронт поради факта, че за украинските въоръжени сили е трудно да организират наистина големи военни операции, които изискват ясна координация на действията на голям брой части.

Както Майкъл Кофман от Центъра за военноморски анализ (CNA) и Роб Лий от Изследователския институт за външна политика (FPRI), които посетиха фронта, казаха пред Financial Times, за украинските въоръжени сили е по-лесно да си взаимодействат като части от малки, много маневрени щурмови части, които не са по-големи от рота.

Украинците преминаха към тази позната тактика, когато бяха изправени пред тежки загуби в началото на лятната офанзива. Тя има своите предимства - изтощава противника, принуждава го да вкара резерви в битка, разкрива концентрацията на артилерията си и се излага на контрабатарейни атаки. Но такъв брой войски и тяхното разполагане не са достатъчни за дълбок пробив на отбраната, тъй като врагът успява да прехвърли подкрепления в опасната посока.

Освен това Кофман и Лий смятат, че петседмичните курсове за обучение на украински войници в западни военни бази и полигони не им дават пълни умения за водене на комбинирани бойни действия.

Но и руската армия изпитва подобни проблеми. Те бяха особено забележими през първия и втория етап на войната - некоординираните масирани опити за щурм на Киев и Харков, неуспешните операции за преминаване на Северски Донец и превземането на Угледар доведоха до огромни загуби.

Нежеланието и на двете страни да действат ефективно в състава на големите формирования, е друга причина за стагнацията на фронта, посочва по-специално редакторът на проекта "Ватфор" Сергей Полетаев в списание "Русия в глобалната политика".

"Четейки доклади, общувайки с войници и командири, можете да видите: типичната атака, независимо дали е наша или на въоръжените сили на Украйна, е взвод или рота. Дори батальонните атаки са рядкост, а обединените действия на бригади или корпуси са почти нечувани от образуването на повече или по-малко плътен фронт миналата пролет", описва той ситуацията на фронтовата линия.

"Артилерията работи по подобен начин: батерийните залпове са редки; по правило самоходните оръдия работят поотделно или по двойки. Ударните дронове и фронтовата авиация летят поединично или по двойки. По този начин големи маси от войски на фронта остават разпръснати и не се превръщат в ударна маса, докато на атаките като част от взвод или рота се противопоставят от малки дронове, артилерия и минни полета, които биха били безсилни срещу формация, действаща като един цяло", пише Полетаев.

Разузнаването като главния враг

Ситуация, в която нито една от страните не може да постигне решителен успех на бойното поле, има причини и последствия.

Не е възможно тайно да се съсредоточи ударна сила и така да се постигне изненада. Планът се изчислява лесно, противникът нанася превантивни удари в тила, съсредоточава огъня на най-опасните направления и като цяло се защитава успешно.

Не е възможно да се спечели предимство във въздуха - системата за ПВО на противника не го позволява.

Не е възможно да се осъзнае превъзходството в броя на бронираните превозни средства - съвременен двубой между броня и снаряди често се печели от снаряда. Или мина, или противотанкова ракета, или FPV дрон.

Не е възможно бързо да се разминира, тъй като няма достатъчно оборудване за разминиране по широк фронт, а в тясна зона такива действия веднага стават забележими.

Не е възможно да се помете защитата на врага с плътен артилерийски огън - няма достатъчно снаряди.

Качеството изравнява количеството и обратното

Друга особеност на войната, която продължава вече година и половина, е, че и двете страни, предимно командният състав, вече са натрупали опит и допускат по-малко грешки, от които противникът може да се възползва.

Но маховикът на войната продължава да се върти и да смила ресурси. В резултат на взаимни атаки страните понасят огромни човешки и материални загуби, които трябва бързо да бъдат попълнени, а това не винаги се получава.

"За нас (Русия, бел.ред.) основният проблем, който не ни позволява да излезем от позиционната безизходица, е не толкова техническата помощ от НАТО, а информационната помощ", смята руският военен експерт. Разузнаването на НАТО всъщност е основният ни враг. Ако нямаше разузнаване, тогава Украйна най-вероятно вече щеше да е загубила войната, въпреки доставките на оръжие, просто защото ние (Русия) можехме тихо да концентрираме достатъчно сили, за да пробием отбраната и да проведем няколко успешни офанзиви - с пробиви, обкръжаване и т.н.

"От друга страна, украинците имат два проблема. Първо, това е нашата интелигентност - въпреки всички проблеми, тя все още е налице и разкрива големи концентрации. На второ място, липсата на ресурси, добре би било да имат в пъти повече артилерия, танкове и боеприпаси, за да образуват нормален ударен юмрук. Но не им се дава толкова", подчертава руският експерт.

Украинският военен експерт Сергей Морфинов припомня, че сега украинските въоръжени сили се нуждаят преди всичко от снаряди за артилерия.

"За Украйна е много важно да получава и произвежда достатъчно 155-мм боеприпаси, през 2024 г. може да има проблеми с това, тъй като запасите на Запада са на изчерпване, а индустрия все още не е нараснала. Плюс това, ако все още има планове за нова атака, тогава имаме нужда и от други неща като димни снаряди (германците даряват малко от тях, но са необходими повече), инженерни превозни средства и инсталации за разминиране (включително преносими на). Важни биха били боеприпасите от всички видове за HIMARS и M270. "Смята се, че такава ракетна система е дори по-необходима от пусковите установки "Хаймарс" - чувал съм оценки от хора, които общуват с артилеристи, че руските цели са много повече, отколкото ракетите на украинските въоръжени сили", каза специалистът.

А Украйна наистина се нуждае от повече противовъздушна отбрана - поради увеличаването на броя на руските шахеди и, вероятно, на крилатите и балистичните ракети.

"Тук говорим основно за PATRIOT и SAMP/T, плюс гепарди и др. И накрая, ще бъде важно най-накрая да получим F-16 като платформа за различни оръжия", казва Сергей Морфинов.

Позиционен не означава статичен

Войната започна да придобива позиционен характер в края на есента на 2022 г. Последната голяма операция, за която Киев можеше да говори за постигане на решителни цели, беше отстъплението на руските войски от десния бряг на Днепър. Тогава Украйна успя не само да освободи целия десен бряг на Херсонска област, но и да начертае фронтова линия по Днепър. Това позволи и на двете страни да освободят значителни сили, тъй като голямата водна бариера им позволява да държат фронта с по-малки сили.

Въпреки че и Русия, и Украйна оттогава са извършили по една доста голяма операция (руснаците превзеха Бахмут, украинците напреднаха в района на Орехов), характерът на сухопътната война не се промени радикално, окопната война продължава да бъде маневрена и в това няма никакво противоречие.

Факт е, че всяка офанзива в стила на "светкавична война" изисква натрупване на големи ресурси, за да се постигне многократно предимство над врага на едно място и да се съборят неговите защити. Такъв удар, ако е успешен, разрушава логистиката и системата за командване и управление на войските в отбраната, създава хаос и води до решителна победа.

Целта на позиционната война е да изтощи врага, принуждавайки го да прехвърли и изразходва резерви и да отговори на нови предизвикателства. В крайна сметка такава война може да създаде условия за решителен удар. Това е по-сложна война, която изисква много повече умения от командването. Това може да се сравни с боксов мач, където "светкавичната война" е опит за завършване на мача с нокаут, а позиционната - за изтощаване на противника и спечелване на точки.

В момента нито една от страните очевидно не може да натрупа сили, за да създаде ударен юмрук, който многократно превъзхожда силите на врага. Освен това в тези направления, където всяка от армиите се опитва да атакува, противникът е успял да се подготви за отбрана до такава степен, че превъзходството на нападателите трябва да бъде още по-голямо.

"Само превъзходството в материалната и огневата мощ ще може да компенсира прозрачността и липсата на "мъглата на войната", казва руският военен експерт. — Ако видите врага, съотношението на силите 3:1 [в негова полза] може да не е достатъчно. Но ако [врагът успее] да се концентрира, например 20:1, тогава това (прозрачност, бел.ред) вече няма да ви помогне", казва той.

Какво да очакваме през зимата?

Позиционният характер на войната не означава, че страните няма да се опитат да напреднат. Посоките на предстоящите операции са посочени: украинските въоръжени сили се активизираха на левия бряг на Днепър и продължават атаките в южната част на Запорожка област, руската армия продължава щурмови атаки с цел обкръжаване на Авдеевка и е насочена Купянск, а и вероятно и Лиман. Тези операции вероятно ще бъдат ограничени. В навечерието на новата зимна кампания и двете страни ще се опитат да заемат по-изгодни позиции и да задържат инициативата там, където я има, и да я овладеят там, където я няма.

"Офанзивата на украинските въоръжени сили може да продължи и през зимата. Спомняме си, че военните действия продължиха доста активно през 2014-2015 г. в района на летището в Донецк и по време на битката за Дебалцево, а миналата зима в Бахмут и Угледар", посочва Сергей Морфинов.

Но това може и да не се случи, смята експертът. "Първо, не е много ясно колко можете да напреднете през минирани полета, ако има много сняг. Ако има замръзване-размразяване, това води до миграция на мини, тогава дори прочистените вече проходи могат да бъдат отново минирани. Стои и факторът резерви - не се знае колко от тях имат украинските въоръжени сили, а и факторът боеприпаси.

"Реалистично е и двете страни да приоритизират отбранителните задачи, но активната отбрана е възможна и за Русия", смята руският военен експерт.

"В същото време не е нужно да чакаме някакви големи, стратегически настъпления, така че, например, да не се налага да превземаме регионален център. Сега виждаме, че задачата за обкръжаване на Авдеевка се решава много трудно и е с все още неясни резултати", казва той.

превод: News.bg