Така Украйна не може да победи Русия. Какво ѝ трябва?

Класацията на Глобалния индекс на милитаризацията претърпя важна промяна: за първи път от 15 години насам тя не се оглавява от Израел, а от Украйна. За година и половина пълномащабна война страната, която се защитава от руската агресия, се е издигнала с 18 позиции. Демилитаризацията на Украйна, за която Путин не спираше да говори, се провали. Вместо това руските окупатори усещат силата на модернизираните украински въоръжени сили, подкрепяни от Запада.

Фаталната грешка на Путин

През февруари 2022 Путин си мислеше, че армията му лесно ще завземе Украйна. Фразата "Киев за три дни" беше често срещана и предъвквана стотици пъти от руските пропагандисти. Руски танкове се придвижваха към украинската столица от различни посоки, за да проведат парад на победата в центъра на Киев. В първите бронирани машини, ударени от украинците, бяха открити дори парадните униформи на руските военни.

Не знам кой е убедил Путин в слабостта на украинците. Но смятам, че е абсолютно очевидно това: че господарят на Кремъл направи фатална грешка, изпращайки войските си в Украйна. Там никой не чакаше армията на Путин с цветя, празнични балони и руски трикольори. Вместо това милиони украинци се вдигнаха на оръжие, превръщайки така наречената "специална военна операция" на Путин в истинска народна война. Вместо лесна разходка, окупаторите получиха суров военен отговор.

На този фон призивът на Владимир Путин към украинските военни да сложат оръжие и да се приберат у дома изглеждаше абсурден. В края на краищата руският президент така и не осъзна, че срещу неговата армия са се изправили не просто украинци в камуфлаж. Без да преувеличаваме, цялата страна беше на прицел. Да, руската армия имаше превъзходство над въоръжените сили на Украйна - и като численост, и като въоръжение. Но украинците нямаха избор. Да загубят или да се предадат за тях означаваше едно: да станат жертва на окупаторите - разстреляни или изнасилени, измъчвани в затвора. Украинците нямаха, нямат и никога няма да имат друг избор.

Колкото повече оръжия, толкова по-малко окупатори

Грешно е да се смята, че Путин е започнал войната в Украйна на 24 февруари 2022 година. До този ден Русия воюваше в Донбас в продължение на осем години. От 2014 до началото на пълномащабната война 15 000 загинаха в Източна Украйна. Да, малцина украинци си мислеха, че Москва ще пристъпи към мащабна инвазия. Може би и затова вместо да въоръжава армията и да копае окопи, екипът на Зеленски работеше усилено за изграждането на пътища и мостове, по които руската армия после влезе в страната.

Пътят, който украинските въоръжени сили изминаха от февруари 2022 до днес, превърна украинската армия в една от най-силните в света. И то не само заради натрупания боен опит. Най-новите оръжия, доставени от САЩ, Великобритания, Германия и международната коалиция, позволяват на украинците, ако не да надминат руснаците, то поне да бъдат равностойни и да им се противопоставят ефективно. Да, ние украинците нямахме време да произведем достатъчно количество от нашите оръжия, но сме благодарни на нашите съюзници.

В Украйна лозунгът "Колкото повече оръжия, толкова по-малко окупатори" е все така актуален. Нуждаем се от танкове, снаряди, бронирани машини, самолети, ракети с голям обсег и много други. Наличието на достатъчно оръжия в Украйна е въпрос на живот и смърт не само за украинците. Става дума за сигурността на Европа и света. Става дума за настоящето и бъдещето на Украйна.

Ще простят ли украинските деца някога на Русия?

Както и да завърши войната на Русия срещу Украйна, за нас е очевидно, че нашият съсед е агресивен и не особено адекватен. Той е въоръжен и във всеки момент може да нахлуе в нашите градове и домове. И с това ще трябва да живеем и занапред. И то ще се помни от нашите деца и внуци. Те вече знаят всичко за тази война, различават по звука снарядите от нашата армия и онези, които ни атакуват, и могат веднага да кажат кой е Путин. Децата на войната едва ли някога ще простят на децата на окупаторите.

Русия не ни оставя друг избор: трябва да бъдем силни и милитаризирани. Дори повече, отколкото сме сега. Всеки апартамент и всеки квартал, всеки град и всяко село, всеки университет и всяко училище трябва да са готови да отблъснат по всяко време нападение от страна на окупаторите. Очаква ни милитаризиран живот. Живот, който ще ни позволи не само да си върнем загубените територии, но и да възстановим цялата страна в съответствие с новите реалности.

Сегашното първо място, което Украйна получи в Глобалния индекс на милитаризацията, все още не ни позволява да изгоним руските окупатори от нашата държава. А това означава, че Украйна все още не е достатъчно милитаризирана. Да, ние сме лидери в този процес. Но се нуждаем от още повече оръжия и способности. Не трябва да оставяме на децата си тази война, започната от Русия, като наследство.

Автор: Сергей Руденко