Създаването на редовно правителство и промените в Конституцията белязаха политическата 2023 г.

Създаването на редовно правителство и промените в Конституцията белязаха политическата 2023 г., според експерти. Най-важните събития от изминалата година, проблемите, които остават нерешени, и промяната в доверието в политическата система, коментираха за БТА Димитър Ганев от агенция "Тренд" и Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан".

Събитията на 2023 г.

В международен план войната в Газа и навлизането на изкуствения интелект в живота ни ще бъдат събитията, които ще маркират 2023 г., според Димитър Ганев. По думите му на българска почва създаването на редовно правителство е събитието на годината и то не само защото има такова, а защото зад това стоят много важни процеси, които се развиваха с години. Той смята, че политическата криза, която започна през 2021 г. изглежда поне временно решена.

Разделението „статукво-промяна“, което напълно определяше политическия ни живот в продължение на три години е вече погребано, коментира Ганев и добави, че през 2023 г. е налице ново разделение, около което се групираха основните политически играчи – то е по линия на евроатлантизма. Благодарение на него стана възможно партии, които допреди година се припознаваха като основни опоненти, днес да са в общо управление, смята политологът. Той отбеляза, че през тази година институционалният център на българската политика се е променил. Ако в предишното десетилетие, в което доминираше ГЕРБ, Министерски съвет беше този, който задаваше тона, то между 2021 и 2023 г. това беше президентът, а от средата на тази година без съмнение това е парламентът, обясни Ганев.

Събитието, което определя годината, е войната в Украйна. Ако говорим за България, това е главното събитие, което определя и формулата на властта в страната, смята Първан Симеонов. По думите му събитието, което е най-важно във вътрешнополитически план, са промените в Конституцията по простата причина, че съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов се опита да прокара такива промени преди няколко години и няколко години по-късно успя. Според Симеонов войната е довела до това, че може да се състави някакво прозападно мнозинство, което да прокара тези промени в Конституцията.

Той припомни за проучване на "Галъп интернешънъл болкан" по темата от лятото. Няма въодушевление, нямаше и огромен обществен интерес към това, каза той. Според него по-големият проблем е друг – няма много голямо доверие в тази власт. След като няма много голямо доверие в една власт, то тя няма кой знае каква легитимност да прави такива промени, посочи Симеонов, но отбеляза, че по-легитимна формула може би нямаше и как да се намери, защото тя събра на едно място статукво и промяна. Статукво и промяна толкова еднакво заизглеждаха, че няма да са малко хората в България, които ще започнат да си мислят за нещо трето и да се оглеждат за генерална алтернатива на всичко, което се случва, коментира Симеонов.

Нерешените проблеми

Войната в Газа и тази в Украйна не се решиха през тази година. Имаме обаче достатъчно индикации, че през 2024 г. шансът военните действия да приключат и на двете места е сериозен, смята Димитър Ганев. Според него това ще доведе до нова политическа ситуация както в света, така и у нас. Най-важният проблем, който управлението в България трябва да реши, е да се намери ефективен механизъм за взимане на решения между партньорите в управлението, каза Ганев. По думите му липсата на такъв механизъм създава непрекъснато напрежение и скандали между управляващите партии, което ерозира доверието в кабинета. Най-голямото непосредствено предизвикателство пред управляващото мнозинство в началото на следващата година ще е осъществяването на ротацията. Какви ще са кадровите промени, ще има ли реформиране на приоритетите и програмата, ще се реши ли какъв ще е животът на това мнозинство, това са все въпроси, на които отговорите са все още неясни и изглеждат трудни, коментира Ганев.

Трябва да видим какво ще стане с Шенген, с еврозоната, с горивата и дерогацията, посочи Първан Симеонов. Той смята, че понеже се ползва с подкрепата на западните партньори, в един момент правителството може би ще има някой подарък от тях, който да го стабилизира допълнително. По темата за Шенген, Симеонов отбеляза, че ще наблюдаваме развитието.

Доверието в политическата система

Доверието в политическата ни система не се промени сериозно през тази година. Нивата преди съставянето на редовния кабинет и след него си остават ниски, каза Димитър Ганев. Според него това само по себе си не е добра новина за управлението, защото традиционно всяко ново правителство успява да презареди доверието в политическата система. Не това беше случаят с този кабинет. Това се дължи най-вече на факта, че никой не беше доволен от тази сглобка - нито електоратът на ГЕРБ, нито този на "Продължаваме промяната - Демократична България", да не говорим и за симпатизантите на партиите от опозицията, коментира Ганев. Той посочи, че ниското доверие в правителството и парламента е един от големите проблеми за това управление. Една от целите на ротацията и новия кабинет трябва да е да покажат един нов стил и облик, който да успее да повиши доверието, смята той.

За съжаление, няма много хубави новини, коментира Първан Симеонов, попитан как се е променило доверието в политическата система през тази година. Той отбеляза, че изборната активност е много ниска, както и доверието в изборите. Той посочи, че в екзитпол на много места някои хора са скрили как са гласували, което означава, че не се чувстват много свободни. Когато става дума за истината, за свободата и за доверието в системата, за което аз говоря, значи става дума за самата демокрация, каза Симеонов. Имам чувството, че политическата криза, в която живяхме последните няколко години, е преминала в криза на демокрацията, коментира още експертът.