Калин Янакиев: Волгин, жена му и другите

След като в края на миналата календарна година ръководството на Българското национално радио (БНР) не допусна в предаването на Петър Волгин да се излъчи предварително записаното от него интервю с посланичката на Русия у нас (разбира се, посветено на закани във връзка с демонтирането на паметника на съветската армия), „изтъкнати общественици“ и „анализатори“ гръмогласно заповтаряха, че в България и в частност в БНР вече се налагала цензура, че се посягало на журналистическата независимост. Естествено, за пострадал – първи и най-вече – от „скандалния прецедент“ се обяви и самият Волгин.

Намирам въпросната шумотевица около (и от) него за наглост, нямаща равна на себе си. Защото онова, което от много месеци се върши в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР и преди всичко в предаванията, в които е ангажиран въпросният Волгин, е по същество не нещо друго, а именно… цензура.

Много по-перфидна и подла от обичайната. Защото една цензура може да се извършва далеч не само пряко – посредством спиране, недопускане, сваляне от ефир на определени предавания, но и чрез… монополно налагане на една определена „гледна точка“ по най-горещите актуални проблеми на глобалната геополитика, обществени трендове и т.н.

Чрез тотална доминация, казвам, на определен идеологически поглед към вътрешнополитическите конфликти, историята и стопанските проблеми на страната. Или другояче: чрез перманентно не-даване на думата на противоположните гледни точки по всички тези теми. Накратко – чрез окупиране (при това на националния ефир) от една – в случая проруската, пропутинската визия за всичко най-важно и актуално в международен и вътрешен план.

И ще кажа направо, че именно тази перфидна, подла форма на цензура от месеци е наложена в ефира на БНР именно чрез Волгин и компанията му. И ето, понеже тя естествено започна да се самозабравя, стигна се до това прецедентно, еднократно (без по-нататъшни последици обаче) санкциониране.

Всъщност нека най-сетне си дадем сметка как стоят нещата в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР. Водещи на основното обществено-политическо предаване там – „12+3“ (тричасово), излъчващо се всяка седмица от понеделник до четвъртък включително, са Петър Волгин, Даниела Големинова и Снежана Иванова. Изключително старателно непризнавано обстоятелство тук е, че всъщност в две трети от ефирното време на това (повтарям, основно обществено-политическо предаване) цари… семейственост.

Защото водещата Даниела Големинова е не някаква „друга журналистка“, а… жената на Петър Волгин (специално уговарям, че не знам и не ме интересува имат ли те официално сключен брак, или не, но е публично известно, че от 2015 г. те са заедно и имат деца)[1]. Спомням си, че когато преди около половин година дадох кратко интервю на третата от водещите на „12+3“ и в него отбелязах този факт, последната буквално изпадна в транс, започна да вика през мен, за да не би случайно пазената в тайна „семейственост“ да бъде чута от слушателите. Впрочем почти по същия начин реагира и самата Даниела Големинова в случаите, когато непредпазлив слушател на „отворените телефонни линии“ (и всъщност доброжелателно) направи грешката да я нарече „съпруга на г-н Волгин“.

Та така: две трети от ефирното време на предаването „12+3“ е окупирано всъщност от „семейство“ Волгини, прокарващи в него своята единодушна проруска (анти-ЕС, анти-НАТО, анти-Украйна) позиция. В добавка към това в петъчното – политематично, но несвободно и от политика предаване „Хоризонт за вас“ същата г-жа Големинова се редува като водеща със своя колежка.

В съботните пък дни, както е известно, се излъчва най-ключовото, собствено на Петър Волгин предаване „Политически некоректно“. С две думи: в шест от седемте дни на всяка седмица в ефир са било Петър Волгин, било жена му, като единствено в неделя (очевидно за да се „замаже“ фактическото монополизиране на ефира) и пак под заглавие „Политически некоректно“ вместо „семейство Волгини“ слушаме журналистката Силвия Великова. „Семейството“ го няма един-единствен ден от седмицата.

Много по-важно обаче е какво звучи – с какво и за какво се „разговаря“ в предаванията на Петър Волгин и жена му през всички останали дни. Защото именно от погледа върху това става абсолютно очевидно определеното по-горе като монопол на руската (про-путинска) визия по всички обсъждани международни и вътрешни теми и следователно като перфидна цензурираност на всички алтернативни визии по тях.

Всеки, който е слушал водените от Волгин и Големинова издания на „12+3“ и особено съботните издания на „Политически некоректно“, не може да не го е установявал. Доколкото обаче не всички са го правили редовно и са го пазили в паметта си, ще приведа тук темите и участниците в предаванията (само) от последните месеци на 2023 г.

Първо в съботните „Политически некоректно“ на Петър Волгин:

– На 09.12. темата е била „Трябва ли България да изпраща още оръжия за Украйна“ като гост-събеседник на Волгин по нея е бил… шефът на агенция ПИК Недялко Недялков. Нали се сещате какъв отговор е дал на този въпрос „гостът“?

– Предишната събота, на 02.12., Петър Волгин е разговарял с… Ваня Григорова (както е казано в анонса – „на която не достигна малко, за да стане кмет на София“). Тук дори няма нужда да коментираме в каква посока е протекъл „разговорът“ и с какви визии за София, България и света сме били облъчени.

– Предишната събота – 25.11., е гостувала (както е представена) „журналистката“ Велислава Дърева. Предполагам си давате сметка, че по-страстна путинистка – спомнете си реакциите ѝ по повод демонтирането на МОЧА – едва ли би могла да се намери. И значи – духът и на този „разговор“ също би трябвало да ни е ясен.

– Още по-предишната събота: за някакво привидно разнообразие на 18.11. гост е бил (видите ли) „анализаторът“ Кристиан Шкварек. Бил е значи експлоатиран руският топос (той е руски, макар усвоен и от родните ни „консерватори“) за „либералната развала“ на Европа и „християнските ѝ ценности“, от която няма път назад.

– На 11.11. е гостувал Валентин Вацев, с когото наред с „вътрешнополитически сюжети“ са обсъждани „най-актуалните геополитически тенденции“. За незапознатите с фигурата на този (впрочем доста често гостуващ на Волгин и в „12+3“) геополитически „експерт“ ще кажа, че в недалечното минало той бе съветник и близък политически сътрудник на министър-председателя… Жан Виденов. После залезе заедно с този последния, за да бъде изваден отново от нафталина именно от Волгин и – това особено ме забавлява – характерен с това, че особено старателно (и нелепо) се мъчи да имитира по „тъмно“ и претенциозно говорене д-р Николай Михайлов. Не му се получава – личи само напънът да прилича на него, но в русофилията двамата са в определено единодушие.

По-нататък и по-назад във времето – през септември 2023 г. събеседници на Волгин в „Политически некоректно“ са: Андрей Райчев (на 23.09.), Мартин Карбовски – онзи с подкаста, който на дървен руски ни поднесе интервю с г-жа Митрофанова, а по-късно и със самата Мария Захарова (разговорът с Волгин е на 09.09.). И накрай седмица преди него – на 02.09. – своите виждания за жалките „либерали“, пропадащия Запад и „несравнимия“ Владимир Путин е разгръщал пред П. Волгин Явор Дачков[2].

Виждате ли, уважаеми читатели, дори бегло присъствие на някаква друга „гледна точка“ по обсъжданото в съботните предавания на „Политически некоректно“ освен – обобщено казано – путинистката? Аз не виждам. Лошото е, че и медийните регулатори май не го виждат.

Нека добавя сега, че във въпросното Волгиново предаване като постоянни гост-коментатори са „кооптирани“ следните „специалисти“: Калина Андролова (изгряла преди време като „нова лява“ анализаторка в сп. A-specto), а в „Политически некоректно“, отговаряща за (анти-)ЕС коментарите и по съвместителство за тези, „разнищващи“ действията на ПП, ДБ и други нашенски „либерали“; Александър Сивилов – отговарящ за историческите „екскурси“ – винаги антизападни и проруски, и някой си Владислав Апостолов, водещ рубриката „Културни войни“ (за пример на 09.12.2023 г. говорил ни за това „Какво очаква глобалният либерален човек през 2024 г. – досещате се нали: чака го все по-дълбоко „разчовечаване“).

Нека сега накратко да хвърлим поглед с кои са разговаряли (само през последните две седмици) Петър Волгин и Даниела Големинова в предаванията на „12+3“, в които те, както казах, се редуват като водещи.

И тъй: на 18.12. – Костадин Костадинов (разговаря П. Волгин), пак на 18.12. – Виза Недялкова, за сведение, жената на Андрей Райчев (разговаря П. Волгин), на 20.12. – Иво Христов, евродепутат от левицата и бивш сътрудник на президента Румен Радев (разговаря Даниела Големинова), на 28.12. – Боян Чуков, майор от бившето Първо Главно управление на ДС, понастоящем „експерт“ по Близкия изток, осветляващ конфликтите там от подчертано руска позиция (разговаря П. Волгин), пак на 28.12. – Воин Божинов, „спец“ по конспиративни теории и други дивотии (разговаря П. Волгин), 02.01. т.г. – проф. Иво Христов, изтъкнат русофил и „консерватор“ (разговаря П. Волгин), 04.01. – Валентин Вацев (отново – разговаря П. Волгин).

На онези, които тук ще направят опит да ми възразят, че макар, както не може да се отрече, практически всички събеседници на Волгин и жена му да са с изявен проруски, антиевропейски, консервативно-антилиберален профил, това все още не говори нищо за начина, по който с тях разговаря „семейството“ – нали то би могло и да ги „притиска“, да ги поставя натясно във въпросните разговори – ще кажа, че всеки, който поне три-четири пъти е слушал „беседите“ им, е бил свидетел на онова, което мой приятел иронично, макар и малко скандално, определи като „взаимно облизване“ между интервюиращия и интервюираните, т.е. като размяна на ентусиазирани съгласия по „безспорно неотрицаемите“ русофилски топоси от всички сфери на живота.

След успеха на евро-изолациониста Герт Вилдерс в студиото се радваха и предричаха окончателното ни „стопиране“ за Шенген от страна на Нидерландия. Няколко дни преди Нова година – не си спомням вече с кого, предричаха, че до края на 2024 г. САЩ задължително ще се разпаднат като държава и т.н.

А може би, ще възрази някой друг – предаванията на Волгини са всъщност представяне на (естественото в една демократична медийна среда) право и на „другата гледна точка“ по най-актуалните теми от нашето време. Самата конотация на израза „другата гледна точка“ обаче предполага, че тя е „друга“ по отношение на доминиращата, на общоприетата в обществото и медиите, т.е. че на нея ѝ се дава ефирно време, та в ефира да има изискуемият плурализъм на мненията.

Аз обаче вече показах, че ефирното време на „семейство Волгини“ се разпростира в цели 6 от 7-те дни от седмицата, което означава, че направо отсъства времето за онази гледна точка, на която тази Волгиновата би следвало да е „друга“.

Истината следователно, която най-сетне трябва да се изрече, е, че ефирът на програма „Хоризонт“ на Националното ни радио е практически окупиран в обществено-политическите си предавания от путинизъм и антиевропеизъм, че той е в плен на перфидната цензура на недопуснатостта, на тоталната изтласканост на алтернативната на путинизма визия за ставащото в днешния свят.

И значи най-истинското име на Волгиновия монопол в БНР е хибридно облъчване на населението ни с топосите, произведени от един режим, открито обявил ни за „неприятелска страна“ и хибридничещ във всички страни извън себе си, но май никъде другаде нерадващ се на такава липса на противодействие както от медийните регулатори, така и от службите ни за сигурност.

Чак е чудо, че хибридното облъчване от семейство Волгини не успя да тури „черешката на тортата“, като даде възможност за официално изявление на самата посланичка на Путинова Русия у нас – да ѝ даде да увенчае целогодишната „артилерийска подготовка“, извършена по националния ни ефир от Валентин-Вацевци, Костадин-Костадиновци, Явор-Дачковци, Боян-Чуковци, Велислави-Дъреви, Недялко-Недялковци и т.н. и т.н. Само че и след това „чудо“ семействената окупация на националния радиоефир продължава. И ето в това е проблемът.

(Текстът е публикуван в Портал Култура)