Украйна иска да обезкръви Путин, като изтръгне черноморското му „сърце“ Крим

На изток 2024 г. ще бъде годината на Крим и Черно море. Във всеки случай, това е обещанието на Володимир Зеленски. "Крим и Черно море ще станат център на тежестта на войната", каза той пред The ​​Economist. Това обещават и украинските военни, които от началото на зимата увеличиха дръзките атаки в региона. Последната, на 26 декември, позволи унищожаването на руския десантен кораб "Новочеркаск", източно от Крим. Анексиран от Русия през 2014 г., полуостровът се превърна в приоритетна стратегическа цел на Киев. Особено след провала на започналата през пролетта контраофанзива. Това пише политическият анализатор на френския вестник Le Figaro Изабел Ласер.

Изправени пред стагнация на фронта и невъзможност да се разбие солидната руска защита, украинците адаптираха стратегията си. Според бивш служител целта е "да загубим възможно най-малко позиции в Донбас и на изток, да задържим позициите толкова дълго, колкото можем, като същевременно пестим силите си и чакаме отново да станем възпиращи". При блокиран сухопътен фронт армията е обърната към акваторията на Черно море, като набляга на специални операции и прецизни удари от дистанция. Целта е да се "деградират максимално" военните способности на руската армия и флот и да се забавят доставките им на юг. И в крайна сметка, разбира се, Украйна да си върне окупирания полуостров.

От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Украйна вече постигна напредък по този път. Без флот тя успя да унищожи около двадесет кораба на Черноморския флот, включително една подводница, и нанесе значителни щети на руските военни съоръжения. По-специално Севастопол беше обект на обстрел с крилати ракети през септември 2023 г. Някои действия, като атаката, която потопи "Москва", флагманът на руския флот, през април 2022 г., бяха зрелищни. Украйна успя да прогони руския флот от западната част на Черно море, което ѝ позволи да възобнови износа на зърно въпреки блокадата на Москва. Поне част от руските кораби трябваше да напуснат пристанищата на Севастопол и Феодосия, които бяха твърде уязвими, за да се оттеглят към източния бряг на морето, в Новоросийск. "Нито едно пристанище в Крим вече не е безопасно за руски военни кораби", призна Руслан Пухов, директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии в Москва, в интервю за Bloomberg.

За да стигнат по-далеч и да отрежат Русия от окупирания Крим, украинците ще трябва да неутрализират моста, който гледа към Керченския пролив, построен от Владимир Путин след анексията, за да завърши присъединяването на полуострова. Началникът на щаба Валери Залужни го определи като предпочитана цел от юли 2023 г. "Веднага щом имам нужните средства, ще направя нещо. Никой няма да ме спре", предупреди той. След това президентът Володимир Зеленски потвърди: "Русия трябва да знае, че Кримският мост е военна цел за нас". Два пъти, през октомври и юли 2023 г., Керченският мост беше атакуван от украинците, принуждавайки руснаците да предпочетат морския път, за да снабдяват своята Кримска армия. Ракетите Scalp и Storm Shadow, доставени от Париж и Лондон, помогнаха да се отслаби. Но той продължава да си стои.

Украинските официални лица разчитаха много на Taurus, ултрамодерната германска ракета с голям обсег на действие, наречена "разбивача на бункери". Смятана за най-ефективното оръжие за разрушаване на мостове и поразяване на руски тилови бази, тя може да даде тласък на кримската "кампания". Но за момента канцлерът Олаф Шолц блокира трансфера им в Украйна въпреки натиска от неговите съюзници, Зелените и либералите. Канцлерът се опасява, че ракетите Taurus ще бъдат използвани за унищожаването на Кримския мост, който все още представлява съществена част от логистиката на руската армия на южния фронт. Защо? Това действие може да бъде счетено за "червена линия" от Владимир Путин.

Украйна вече оспори военноморското надмощие на Русия в Черно море, където нейният флот е базиран от двеста и четиридесет години. Разрушаването на Кримския мост може да бъде първият акт на откъсване между полуострова и неговия огромен съсед. Но тази идея кара много западни лидери да се чувстват неудобно и чиято помощ за Украйна винаги е била възпирана от страх да не видят рухването на Русия на Путин или да видят как Кремъл нарушава нови табута. Дълго време Крим беше изключен от дискусиите на Запада, което го направи "отделен случай" в досието. Съдбата му не беше включена в Минските споразумения, които трябваше да донесат мир в региона. След руската инвазия през февруари 2022 г. западното мнение по отношение на полуострова се промени. Но остава известна неяснота. Това несъмнено обяснява нежеланието на германския канцлер, подобно на това на САЩ, които доставят модерните си оръжия с повишено внимание и ограничения за употреба. Владимир Путин обаче от началото на войната остави своите "червени линии" да избледнеят, тъй като бяха пресечени от Запада...

Западът ще трябва да положи повече усилия, за да се разубедят украинците от пълното възстановяване на Крим и неговите води. "Ще го направим. Това е само въпрос на време", обеща Володимир Зеленски. Успехите на операциите в Черно море доказват, че украинската война не е непременно в задънена улица! Но какво ще се случи по-нататък несъмнено ще зависи от Вашингтон и европейските столици.