Макрон плува на сухо

От няколко месеца, френският президент се превърна в пълководец на армия, която не съществува. Никой в Европа не подкрепя призивите му за пращане на войски в Украйна. Побеснял, той нарече германците „страхливци“! Във Франция, въпреки всекидневната антируска пропаганда, с изключение на изтънялата му парламентарна представителност, най-често срещания отговор на обществото е – не желая детето ми да мре за Киев! Въпреки това Макрон заделя милиарди за строеж на завод за снаряди 155 мм в Украйна с капацитет 20 000 годишно, а руснаците стрелят понастоящем – 15000 снаряда на ден! Същият този Макрон, първи от всички европейски ръководители прие два пъти Путин във Франция и в началото на войната предупреди – какъвто и да е изхода, Русия пак ще остане на същото място, на което е.

Какво накара Макрон да се завърти на 180 градуса и да направи, видим от всякъде, обречен опит да замести Джо Байдън във войната в Украйна. Една от хипотезите е незавидната равносметка от седемгодишното му управление на Франция. Икономически застой. Инфлация. Застрашено от Брюксел земеделие, с постановления за „Свободна търговия“и „Зелената сделка“. И заплашващ суверенитета на страната външен дълг. Темата за „руската опасност“, ако Украйна се срине, отклонява вниманието за малко, но не решава проблемите на Франция. „Опасността“ за Франция по настоящем е вътрешна, а не външна. Почти няма ден без насилие в градцкия транспорт, училищата и кварталите с африкански емигранти. Процъфтяваща търговия с наркотици. Палежи на полицейски участъци, грабежи и убийства са признаци по-близки до гражданска война, отколкото до „безредици“. Метежите започнаха още от 2005 година и стават все по-чести. В тях няма никакво руско участие или присъствие. В резултат на растящата несигурност и необуздана емигранска вълна, всички предизборни проучвания дават листата начело с Жордан Бардела от партията на Льо Пен победител с повече от 12% пред партията на президента.

Много френски политици и геополитически наблюдатели считат позицията на Еманюел Макрон за безсмислена. Подпомагането на Украйна с нови видове оръжие, дронове и боеприпаси ще насърчи Русия да увеличи и тя своите. И така до безкрай. А край трябва да има и той неизбежно ще събере на една и съща маса Франция с Русия. Самият Путин го спомена в речта си след избирането му. Няма нищо тенденциозно, ако се припомни, че границите на Украйна, преди началото на войната са начертани от Сталин. На конференцията в Ялта, той подкрепя предсмъртната мечта на Рузвелт, за преместване на ООН от Женева в Ню Йорк, с условието да разполага с три гласа – Руската федерация, Беларус и Украйна. Чърчил протестира, но лукавият грузинец го поставя на мястото му – Вие също разполагате с три гласа Великобритания, Канада и Австралия. Че в територията на Украйна има католици, уняти, православни, румънци, поляци, унгарци, руснаци и евреи е било без значение. Същтият подход е приложен и при създаването на Югославия през 1918 година. Краят на войната определя кройката и нито сърби, нито словенци, хървати, бошняци или албанци са учасвали в нея.

Не е възможно след 5-6 стотин хиляди жертви в Донбас, границите на Украйна да не бъдат променени. Елзас и Лотарингия също са били немски, но след края на войната на конгреса във Версай, стават френски.

За разлика от Макрон, Путин никога не промени тактиката си. Той каза и постепенно реализира плана си – освобождаване на рускоговорещите „украинци“. Жестикулациите на Еманюел Макрон видимо не го впечатляват. Ако трябва някога да избира, с кой от западните лидери да преговаря, той със сигурност ще предпочете френския президент. В общественото мнение в Русия, Франция все още разполага с капитал, натрупан още от късното средновековие. Петър Велики не посещава Лондон, а Париж и Реймс. Александър I, на среща близо до Кьонингсберг с Наполеон, на 25 юни 1807 година, казва на чист френски:

Sir, je hais les anglais autant que vous! (Сър, аз мразя англичаните не по-малко от вас!) Изненадан, Наполеон отговаря: En ce cas la paix est faite! (В такъв случай мирът е готов!) И двамата владетели почти се прегръщат. За съжаление французинът не спазва дадената дума.

Друго доказателство за традиционното доверие между двете страни е най-внушителния паметник на Петър Велики, поръчан от Императрица Екатерина Велика на френският скулптор Етиен Морис Фалконе.

В самата Франция, между 1917 и 1925 година, един милионна белогвардейска емиграция се настанява и обогатява с културата си родината на Волтер. Най-известните руски емигранти са: Певците Фьодор Шаляпин, Саша Дистел, Серж Гинсбург, Мишел Полнарев и Жан Фера. Актьорите Роберт Хюсеин, Патрик Топалов, Роже Вадим Племианников и актрисата Марина Влади Поляков. Балетмайсторът Рудолф Нуриев и художникът Марк Шагал. Министърът на Митеран – Пиер Береговой и вулканологът Хорун Тазиев. Списъкът на писателите от руски произход е внушителен: Владимир Волков, Лев Тарасов (Анри Троая), Морис Друон, Жозеф Кесел, Саша Гитри и други.

Между 1942 и 1945 година, ескадрилата от изтребители „Нормандия – Немен“ част от Свободните френски въздушни сили, се включва в състава на „Червената армия“ в боевете срещу немския окупатор. Няма руски ученик, студент или войник, който да не е запознат с тази френска подкрепа по време на Втората световна война.

С такова културно, военно и историческо наследство, много ще му е трудно на Еманюел Макрон да обърне френското обществено мнение на 180 градуса и да го убеди, че Русия е заплаха за Франция.