САЩ пак спасиха Украйна - вижда ли се обаче краят на войната?

За пореден път Америка спаси Украйна. С гласуваната на 21 април 2024 г. резолюция, отпускаща на Киев гигантска помощ от 61 милиарда долара - или двойно повече от общия годишен военен бюджет на Полша - Камарата на представителите в краткосрочен план даде огромна морална подкрепа на украинците. Те наистина бяха разочаровани от провала на настъплението на своята армия на три фронта през лятото на 2023 г. и дори притеснени след руската победа през февруари 2024 г. при Авдиевка, бивш украински град-крепост, разположен северозападно от Донецк, който застрашаваше решаващ руски път за сухоземни доставки на Крим. Това пише на страниците на френския вестник Le Figaro военният кореспондент и международен анализатор Рено Жирар.

В средносрочен план американската помощ - която има всички шансове бързо да бъде одобрена от Сената и обнародвана от президента - ще възстанови баланса на военната ситуация, която беше започнала да се обръща в полза на руснаците. Последните, след като победоносно отблъснаха украинските механизирани атаки от 2023 г., благодарение на укрепленията на тяхната "линия Суровикин", наложиха война на изтощение на украинската армия от началото на 2024 г. заради превъзходството на своята артилерия. Те дори успяват да завземат земя, село след село, в района на Донбас, оспорван от 2014 г. Благодарение на ракетите с голям обсег, които американците ще доставят, Украйна ще може да блокира всяка руска офанзива в дълбочина, започвайки със стария проект за пресичане на Днепър, превземане на Одеса и съединяване с остатъците от 14-та руска армия, базирана в Приднестровието (проруска сепаратистка молдовска територия, разположена на източния бряг на река Днестър). Не може да има сериозно настъпление без първо да се натрупат значителни запаси от боеприпаси, гориво и храна. Получавайки информация от американски шпионски сателити, украинците вече ще имат, с новите си ракети, възможността да унищожат превантивно тези запаси. Накратко, новата американска помощ - която се добавя към съществуващата европейска помощ (механизъм от 50 милиарда евро за периода 2024-2027 г. беше приет от Европейския съвет на 1 февруари 2024 г.) - премахва хипотезата за военен колапс на Украйна. Страната със златно-синьото знаме ще запази своята свобода и независимост от Москва.

Това означава ли обаче, че украинската армия един ден ще може да победи армията на Русия, за да си върне Крим и Донския басейн и да се върне в границите от 1991 г., датата на независимостта на Украйна? Не. В международните отношения желаното не винаги е възможно. Демографският доклад е твърде неблагоприятен за Украйна. Руските контингенти винаги ще бъдат по-многобройни от украинските. Офанзивата предполага, че на едно място на фронта могат да бъдат разположени войски в съотношение трима украински войници срещу един вражески войник. Украинската армия не разполага с такъв човешки ресурс. И още повече, че младите украински мъже на възраст за мобилизация - законовата възраст наскоро беше намалена от 27 на 25 години - в мнозинството си не искат да бъдат убити, за да си възвърнат рускоезичните земи в Донския басейн и Крим. Хиляди се опитаха да преминат в чужбина, за да избягат от военна служба. При тези условия не би било лошо американският президент да използва новата си силна позиция, предоставена му от Конгреса, за да започне разговори с Русия и да види дали тя ще приеме прекратяване на огъня. Последното, разбира се, ще бъде придружено от поддържането на строги западни гаранции за сигурност за Украйна.

Днес е пределно ясно, че нито руснаците, нито украинците, нито европейците, нито дори американците нямат ни най-малък интерес от продължаването на тази война, която поглъща славянската и християнска младеж от източната част на Европа. Америка иска да се съсредоточи върху съперничеството си с Китай, за да запази контрола над Индо-Тихоокеанския регион. Европа трябва да поправи икономиката си. Украйна трябва да възстанови своята инфраструктура и да подготви своите институции за интеграцията, обещана ѝ от Европейския съюз. Русия, която беше агресорът, трябва да разбере, че нейната "специална военна операция" се провали и че Ислямска държава е нейният цивилизационен враг, а не Украйна, която просто е свободолюбива. Разбира се, това прекратяване на огъня няма да се превърне в мирен договор за една нощ. Украинското правителство няма още утре да се съгласи официално да напусне територия, призната от международното право от 1991 г. Що се отнася до Владимир Путин, той не изглежда готов да върне и най-малкия квадратен километър от завоюваната територия, което би се приело като признание за поражение от руското население.

Ето защо териториалните въпроси ще трябва да бъдат обсъдени по-късно, когато емоциите и обидите са утихнали. В края на краищата бяха необходими 45 г., за да бъде подписан официален мирен договор между Германия и Полша след края на Втората световна война. Неоконсерваторите, вездесъщи по телевизионните екрани на Запад, ще крещят и ще призовават Мюнхен, както правят всеки път, когато провеждаме кампания за предотвратяване или спиране на война. Те вече го направиха за Ирак през 2003 г. и Либия през 2011 г. Те предпочитат мечтите си за справедливост и демокрация пред мира. Ескалацията на напрежението не ги плаши. Те вярват, че войната е радост. Защото нито те, нито синовете им някога са участвали във война.