Пука ли му на Джо Байдън за европейската сигурност?

САЩ ангажирани ли са с европейската сигурност? В европейските столици този въпрос вече не се смята за риторичен или хипотетичен. Освен това се простира далеч отвъд продължаващите въпроси относно оръжията и пакетите с военна помощ. Енергията е също толкова важна, пише за CapX британският депутат Крейг Макинлей, председател на Групата за контрол на Net Zero в британския парламент.

В писмо тази седмица близо 40 парламентаристи от Великобритания, Испания, Холандия, Италия, Полша и други съюзници на САЩ призоваха администрацията на Байдън да отмени паузата си относно одобренията за износ на нови проекти за втечнен природен газ (LNG) в САЩ.

Решението на президента Байдън е шокиращ пример за поставяне на партийната политика над международната сигурност. Без гаранция за бъдещи товари на втечнен природен газ, европейските съюзници на Америка вероятно ще се сблъскат с ограничения на доставките и покачване на цените. Те ще бъдат оставени или да се конкурират с жадните за газ Китай, Индия, Южна Корея и Япония за LNG товари от Катар, Австралия и други производители източно от Суец; или по-лошо, ще бъдат принудени да разчитат отново на руския газ. И ако конфликтът в Близкия изток затвори Ормузкия проток, глобалните доставки на втечнен природен газ ще се свият с 20% за една нощ, тъй като катарските товари остават блокирани в пристанището. Всеки от тези твърде правдоподобни сценарии би подкопал сериозно европейската сигурност.

Паузата на Байдън също би нанесла икономически удар на САЩ. Новите съоръжения за втечняване на природен газ не само осигуриха милиарди инвестиции и квалифицирани работни места около крайбрежието на САЩ, но също така гарантираха, че има експортен пазар за евтиния и изобилен шистов газ на Америка. Това спомогна за поддържането на инвестициите и работните места дори в Северна Дакота и Мичиган.

Има просто решение: решението на президента Байдън трябва да бъде отменено. Ако не, тази историческа грешка ще нанесе ненужни икономически щети на бъдещите поколения, както в Америка, така и в Европа. Единственият очевиден бенефициент ще бъде Владимир Путин, абсурден резултат за един президент на САЩ.

Не трябваше да бъде така. Докато Европа се втурна да се освобождава от пристрастяването към руските въглеводороди след нахлуването в Украйна през 2022 г., САЩ предоставиха съществен спасителен пояс чрез увеличения износ на LNG (увеличение с повече от 140% отпреди войната). Европа имаше късмет, че толкова голям капацитет на САЩ се появи в точното време - резултат от инвестиционни решения, взети преди десетилетие (необходими са много години, за да се изгради завод за LNG).

Въпреки това стратегията работи. Руският газ сега представлява по-малко от 8% от газовия микс в Европа (преди войната беше 38%) и продължава да намалява днес. Европа като цяло (включително Обединеното кралство) сега представлява 60% от целия износ на LNG от САЩ. Тези пратки са невъзпятият герой в отговора на НАТО срещу войната на Путин. САЩ от своя страна вече се превърнаха в третия по големина износител на LNG в света, малко след Катар и Австралия - и двете трябваше да бъдат преразгледани по-късно през това десетилетие, докато Байдън неразумно разреши паузата.

Ползите за американците са много повече от понякога абстрактните концепции за "сигурност" за съюзниците отвъд Атлантика. Тези ползи се измерват в стотици милиарди долари: САЩ печелят значителни приходи от увеличаване на износа за Европа, а работните места и инвестициите в САЩ процъфтяват в южните щати като Тексас, Луизиана и Джорджия и на други места по веригата на доставки.

Това е печелившо - работни места и инвестиции за американците; енергийна сигурност за европейците - може да се циментира за десетилетия напред. Сега наистина съществуват условия, за първи път, Европа да получи достъп до сигурни енергийни доставки от демократичен геополитически съюзник. Европейските предприятия и правителства - в миналото често твърде бавни, за да разпознават стратегическите енергийни заплахи - са се поучили от грешките си. Инвестициите се наляха. Нови и разширени терминали за регазификация на втечнен природен газ за приемане на американски товари скоро ще бъдат налични във Великобритания, Италия, Испания и Германия.

Европейската инфраструктура се изгражда и в този момент. Потребителите печелят. Цените се стабилизираха. Ролята на САЩ като глобална енергийна суперсила е сигурна в дългосрочен план.

Само че... сега не е така.

Решението на администрацията на Байдън да постави на пауза разрешителните за нови разработки хвърля всички тези предимства от двете страни на Атлантическия океан във въздуха. При такава несигурност няма да се правят инвестиции; ще се търсят алтернативи (в новата вълна от мегапроекти за втечнен природен газ в Западна Африка или на гърба на аржентинския шистов басейн Vaca Muerta, например); разходите ще се повишат отново, тъй като растежът на търсенето на втечнен природен газ в световен мащаб - движен главно от развиващите се азиатски икономики - отново изпреварва растежа на предлагането.

Както написахме в писмо до президента Байдън:

"Западният свят не може да изпревари нашите противници, просто като стои неподвижно... ние трябва да планираме напред, да разширим нашето сътрудничество в енергетиката и други области и да се подготвим за предизвикателствата на бъдещето".

Самите ние като политици не сме слепи за ролята на партийната политика във Вашингтон през тази изборна година - но със сигурност опасенията за международната сигурност трябва да се издигнат над пристрастията? Нашите подписи представляват консерватори и либерали, християндемократи и зелени; от атлантическото крайбрежие на Европа чак до източните ѝ граници. В един опасен и несигурен свят някои проблеми надхвърлят идеологическите етикети и географските различия.

Британските и европейските лидери бяха (с право) критични към предишната реторика на президента Тръмп спрямо НАТО и европейската сигурност. Сега е време нашите политици да критикуват регулаторните действия на президента Байдън със същата енергичност, предвид отрицателното въздействие върху настоящата и бъдещата енергийна сигурност. Не е време за двоен стандарт.

Решението за пауза на разрешителните е грешка и трябва да се коригира.