Китай: заплаха за Европа, прикрита като миротворец

Годишната среща на Общото събрание на ООН започва във вторник. Повечето читатели ще възприемат тази новина като обикновена, въображението по навик ще рисува образа на стотици държавни лидери в подобни вратовръзки или екзотични национални носии, произнасящи традиционни патетични думи за местни или глобални проблеми. Изглежда, че това ще бъде просто поредното ритуално събитие в голямата зала на ООН, което всъщност няма да окаже никакво влияние върху живота в Брюксел, Париж или Прага.

Но не и този път. Това Общо събрание може да се превърне в началото на тектонични процеси, които пряко ще засегнат зоната на комфорт, в която обикновените европейски бюргери толкова се стремят да живеят. Причината за това е Китай.

Още новини от Украйна

Първоначално не се мислеше, че ще изглежда като сериозна заплаха. В края на краищата на Общото събрание те ще обсъдят един от най-належащите проблеми в световния дневен ред - как да се спре руската агресия в Украйна. Чуват се искрени или лицемерни думи за необходимостта от прекратяване на войната, различни участници отново ще говорят за готовността си да станат миротворци или посредници.

Но изглежда този път Пекин е сериозен и очаква твърдо да вземе инициативата в свои ръце. Моментът допринася за това - несигурността на фона на президентските избори в САЩ отваря прозорец на възможност за страната. Обръщайки се към публиката на ООН и позовавайки се на подкрепата на много държави от Глобалния юг за бразилско-китайската инициатива „Консенсус от 6 точки“, Китай вече може да предложи реален план за „прекратяване на войната“ с конкретни събития и времеви графики. И по този начин да стартира процеса на руско-украинско уреждане по китайски сценарий.

Разбира се, на думи това няма да изглежда като плана на Китай. Напротив, постоянно ще се подчертава, че зад инициативата стои Глобалният Юг (колкото и аморфен да изглежда този термин), БРИКС или още повече „световното мнозинство“. Като начало Пекин може просто да събере няколко дузини министри или висши представители от държави от Глобалния юг в кулоарите на Общото събрание (разбира се, украинците няма да бъдат поканени на тази среща), за да формират някакво „ядро“ на група, която в бъдеще може бързо да се разшири, за да включи други държави в Африка, лат. Америка и Азия или регионални международни организации.

Но това определено няма да е план за Европа, на чиято територия се води най-големият конфликт след Втората световна война, и със сигурност няма да е план за Украйна, чийто президент Владимир Зеленски упорито прокарва своята версия за справедлив мир.

Разбира се, китайският план ще съдържа много красиви думи, по-специално подходящи и неподходящи препратки към Хартата на ООН. Чрез манипулиране на думите може да се направи споменаването на принципа на зачитане на суверенитета, толкова чувствителен принцип за всяка жертва на нашествие от съсед, възможно най-неясно и неконкретно, измествайки акцента към „вземане под внимание на интересите на сигурността на всяка страна” (любимата формулировка на всички автократични режими, мечтаещи за мир, които мечтаят за зони на влияние). Но под добра словесна обвивка ще има проста същност - смразяваща война. Замразяването е резултат от скрит ултиматум от страна на Украйна (и следователно на нейните съюзници) от името на Китай, който ще бъде покрит с ролята на говорител на интересите на „световното мнозинство“. В същото време замразяване, което ще донесе изключителни дивиденти на Китай.

Къде се крие опасността?

Първо, планът на Пекин е изгоден за Русия. В края на краищата това подкопава всички усилия на Украйна да организира голяма мирна среща на върха, където условията за мир на континента да бъдат обсъдени с участието на Киев, Москва и други заинтересовани държави.

Разбира се, китайският план не предвижда руската победа, каквато я представя руската пропаганда, под формата на трикольор над Харков, Киев или Одеса, конституционен отказ от законните територии на Украйна или незабавно премахване на западните санкции. Китайският план е по-скоро за, както го наричат ​​в Пекин, „предотвратяване на загубата на Русия“ във война, чийто основен бенефициент отдавна е Китай (нека си спомним само обемите природни ресурси, които Москва е принудена да даде на Китай почти за нищо в замяна на продължаване на доставките на критично важни продукти).

Разбира се, за такава услуга Москва ще плати на Пекин с още по-големи отстъпки, в противен случай непрекъснатото движение на зависимостта на Русия от Китай, което руснаците толкова се опитват да не забележат, ще се ускори още повече.

И второ, успехът на китайския план ще бъде и голям външнополитически успех за Китай, последствията от който е трудно да се надценят. Пекин не само ще осигури ролята си на лидер на глобалния юг, изравнявайки влиянието на Запада и кристализирайки „коалиция на мнозинството“, лоялна към Китай в руско-украинското споразумение. Поднебесната империя ще се опита да „сглоби“ глобалната архитектура за сигурност по свой начин. Изградете свят, в който не международното право, а Пекин ще стане ключов арбитър във всички конфликти.

И да се върнем в Европа. Какво е Хекуба за него или той за Хекуба? Какво общо имаме ние европейците с тази глобална политика Китай-Бразилия

Китайски инициативи или китайско-руска търговия. Защо трябва да се пазим от китайските инициативи в кулоарите на Общото събрание? Освен това тази инициатива на Пекин е само първият етап; нейните реални контури и мащаб ще се видят по-късно - след месец на срещата на върха на БРИКС в Казан или по-късно - по време на свиканата от Пекин "мирна конференция". Или още по време на кулминацията на драмата - по време на инициираните от Китай мирни преговори между Украйна и Русия, където и двете страни ще бъдат принудени да седнат на масата за преговори (разбира се, с китайско посредничество, но за да не се случи картината бъдете толкова мрачни, Пекин много би искал да включи посредници, един от мощните европейски актьори).

Отговорът е лесен. Брюксел, Париж, Берлин и други европейски столици трябва ясно да разберат неприемливостта на идеята за разрешаване на какъвто и да е конфликт чрез налагане на ултиматуми от страна на Китай (дори камуфлирани като израз на „волята на световното мнозинство“) на страните в конфликта. , особено върху жертвата на агресия.

Един прекрасен ден през септември 1939 г. открито постави под въпрос европейската архитектура на сигурността. Трябва да гарантираме, че идващите септемврийски дни в Ню Йорк няма да се превърнат в невидимо „начало на края“ на европейската субективност.

Владимир Ростоцки
руски политолог