Какво ще е бъдещето на Мариците? Мартин Владимиров пред ФАКТИ

Въглищните електроцентрали произвеждат най-скъпата електроенергия у нас, те и мините са на командно дишане. Единствените причини да оцеляват е, че България отпуска под формата на различни схеми 1 милиард евро субсидия на година. Какви опции имаме… Пред ФАКТИ говори Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

- Г-н Владимиров, защо темата за въглищните централи отново стана част от дневния ред. Видяхме цирковете в парламента, но какво ни носят те – шоу - да, но решение…
- Вижте, темата за въглищните електроцентрали никога не е излизала от дневния ред, защото това е слонът в стаята, за когото никой не иска да чуе. За да се затворят въглищните централи, трябва да се промени структурата държавната електроенергетика. Това минава през елиминирането на мрежите за завладяване на държава. Въглищните електроцентрали произвеждат най-скъпата електроенергия у нас, те и мините са на командно дишане. Единствените причини да оцеляват е, че България отпуска под формата на различни схеми 1 милиард евро субсидия на година.

- Какво са Мариците без помощ от държавата?
- Без субсидии, мините трябва да затворят. В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) именно като ключова реформа е заложена либерализацията на пазара на електроенергия. Европейската комисия не е склонна да отпусне втори транш, да не говорим за трети и четвърти, ако няма реформи. Трябва да споменем, че всички проекти и реформи трябва да бъдат изпълнени до август 2026 година. А много проекти по ПВУ още не са започнали дори. Трудно ми е да си представя внедрени, например, близо половин гигавата батерии до средата на 2026 година, след като още не са сключени договори, не са обявени търгове, а и няма финансиране за тези проекти. Накрая може да се случи така, че част от проектите да бъдат финансирани не с европейски пари, а с национални средства. Това би подкопало стабилността на бюджета, тъй като ще се увеличи дефицитът, разбира се, това поставя под риск евентуално влизането ни в еврозоната. Страда и цялостното развитие на българската икономика, която не може да мине на по-горна предавка. Ние вече не можем да наваксаме изоставането не от Западна Европа, а от Централна Европа, защото страни като Полша, Чехия и Словакия вече догониха Западна Европа благодарение на разумна икономическа политика за структурни промени и привличане на инвестиции в отрасли с висока добавена стойност.

- Защо няма политическа воля да се намери изход от ситуацията, но за всеки е удобна тема да говори по нея?
- Защото влизаме в поредната предизборна кампания. Затварянето на централи е свързано със загуба на работни места. За никоя политическа партия да споменат този факт не е изгодно. Истинската причина за бездействието не са обаче нито работниците, нито енергийно уязвимите потребители, а опитът да се запази непокътнато статуквото във въглищния сектор. А това е така, защото огромният финансов ресурс на държавата е насочен към определени фирми, които гравитират около централите и мините, получавайки обществени поръчки или пряко субсидии.

- Говорите за това, че финансирането от държавата към Мариците се разпределя по точно определя начин през обществените поръчки. Така да разбираме…
- Докато имаме регулиран пазар, всички данъкоплатци ще заплащат за тази държавна подкрепа. Парите, които получаваме от продажбата на въглеродни квоти, са 2,4 милиарда лева годишно - това печели държавата. Вместо тези пари да потъват в една бездънна яма, финансирайки губещи мощности, те могат да се използват разумно за инвестиции в ключови и инфраструктурни проекти и в намаляване на енергийната бедност. А сега какво – хем нямаме пазар, хем губим държавни пари, които можем да използваме доста по-ефективно, хем обслужваме тези частни интереси.

- Колко може да продължаваме така?
- Принципно по правилата на Европейския съюз за държавна помощ от юли 2025-а няма да можем да отпускаме такава, защото тогава влизат в сила правилата по директивата за индустриалните емисии. Това означава, че ако България продължи да бави либерализацията на пазара, ЕК ще започне наказателна процедура срещу нас. Може и до дело срещу страната да се стигне. Цялото шоу може да свърши до 2-3 години. Но тогава хем ще платим глоба, хем централите ще спрат от днес за утре и без реална перспектива за кариерно развитие на всички тези съкратени работници.
А на тях може да се осигури заетост.

Политиците обичат да си измислят числа, да преувеличават нещата, но реално става въпрос 10-15 хиляди души, които са пряко заети в сектора.

В същото време има толкова много средства – и европейски, и национални, за преквалификация, за ранно пенсиониране и за намиране на нови работни места на тези служители в бързоразвиващи се компании в региона на Стара Загора.
В момента в Мариците само 1/3 от служителите реално са ангажирани. Защото натоварването на централите - с изключение на няколко месеца в годината, е много ниско, мините съответно няма кого да захранват с лигнитни въглища. Проблемът е донякъде и битов, защото заплатите във въглищния сектор са много високи. Те са по-високи от средните за страната и на базата на тези високи доходи работниците са закупили имущество, изплащат ипотеки, и по-ранно съкращаване на работните им места ще ги постави в трудна финансова ситуация. Но България има толкова много финансови и икономически инструменти, с които да реши този проблем, за да даде реална пазарна реализация на тези работници.