Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Повечето медийни наблюдатели и отделни политици наложиха едно есхатологично усещане, че седем избора за по-малко от четири години (а и осми на хоризонта в ранната пролет на 2025-та) ни тикат към някаква бездна.
Част от това "усещане за погибел" се натяга и от определени икономисти, особено в светлината - или по-скоро тъмнината - на евентуалните пропуснати многомилионни ползи от неусвояването на части от прословутия План за възстановяване и устойчивост. И ви карат да вярвате масово, че едни там големи кинти ще си заминат.
Политическият хаос позволи на бизнеса да диша свободно
Те, както обикновено, не ви казват истината - голямата част от тези кинти вече са си заминали, но пропускат да споменат кой е виновен. Виновният не е само един и не е само въпрос на срокове, а на липсата на що-годе кохезионен план как, какво и защо ще усвояваме, както и на липсата на серия от закони и законови поправки, които някои трябваше да направят, а не да се дърлят по темата "за нас толкова, за вас по-малко". Така че спокойно - част от парите заминаха, ще заминат и голяма част от другите, не е за пръв път да нямаме умна и обществено полезна власт. В нашата паралелна българска Вселена киникът би казал, даже по-добре, защото не успяхте да ги гепите.
Обаче успяхте друго, без да искате. В целия политически ураган а ла "Милтън" през последните 3-4 години, който разруши сума ти местни и всякакви структури, разомагьоса 70% от гласоподавателите и ни доведе и до политически цуг-цванг, бизнесът беше оставен относително на мира. Включително и защото чиновникът е плашливо, тревопасно животно, което се снишава във времена на политическа несигурност, на моменти до пълен блокаж.
Оттам и парадоксалните наглед позитивни резултати, каквито отчитат всички икономически показатели. Най-общо, след зимата на Ковид, която напомняше "Игра на тронове", властта - с изключение на хазарта, който е тема за отделен анализ - сякаш "забрави" да се меси на бизнеса, включително дори да се опитва да го превзема. Едно от обясненията би могло да е, че е твърде заета със себе си заради патовата ситуация. Друго би могло да е, че - разделени на два или три лагера - политиците оставиха бизнеса да се оправя сам.
А всеки път, когато оставиш бизнеса да се оправя сам, рано или късно се живее по-добре. И тъкмо това казвам - през последните три години се живее по-добре, докато политиците там нещо се бодат с коктейлни шпагички за пред публиката. Защо? Когато самата държава се сниши, икономическата система и предприемачеството леко започват да процъфтяват. Даже относително се прибира ножицата на неравенството, както - сигурен съм - сте си чели още от икономисти като Алберто Алесина или Робърт Лукас Джуниър.
Да, не говорим за абсолютни стойности, но аз си направих труда да поговоря с поне шестима родни български инвеститори, някои от тях крупни. Te не просто ми напомниха клишето, че кризата раждала възможности, а и че политическият натиск върху тях в момента или го няма, или поне не е какъвто е бил от определени властови пратеници в голямата ера на стабилността (или застоя, зависи от гледната точка). Разбира се, прогнозата им свива сърцето: идва некво ново политическо торнадо, буря от шеста степен, която ще им отнесе поне "покрива", както стана с бейзболния стадион в Тампа.
Или, както каза един приятел: Tъкмо стана по-добре, и ще стане по-лошо. Сякаш по Чехов и Скорсезе едновременно.
Защо кризата е всъщност възможност
Но да видим. Най-важното е, че няма универсална категория "по-добре", и тук се намесва философията. Ето ви още една незащитима наглед теза - че мислителите искат да стане "по-добре". Нищо подобно - още Парменид и особено Епиктет искат да разберат защо в крайна сметка не става и никога няма да стане по-добре. Платон бръждя там нещо за идеалната държава, но да приемем, че не е схванал докрай сократическото в диалозите и само се прави. Между другото, у нас сега, почти като през елинистическата епоха, всеки, който се опитва да каже нещо по-умно от "по-горен" етаж, без да го крещи, в най-добрия случай е етикетиран в стил "тоя на къв се прай".
Във всичкия този смисъл, струва ми се, че т.нар. "политическа криза" не е непременно криза сама по себе си, а - по китайскому - наистина възможност. В същото време нашата сегашна политическа ситуация би озадачила и Мис Марпъл.
Тя, нашата, по моему, може да се обобщи така: българите, досущ като, да речем, литовците, са хубави хора, но не случиха на 20-ти век. И това наше "неслучване" ни преследва и до момента, в който още се чудим защо политическата класа не е на нивото на повечето гласоподаватели. Ами не е. Предлагат приблизително един и същи лош цирк, който отблъсква мнозинството умни.
Представете си един умен човек и добър професионалист, българин, който живее в сравнително малък град у нас. Сглобил е нормален живот, има и деца. Съвсем разумно не иска да живее в София. Вероятно не гласува, но има справедливи изисквания към властта - да му осигури поне детска градина, да има отопление и ток, да направи нещо, да дерегулира две гишета и да му улесни живота, така че да не търси прословутото щастие другаде. И сега веднага си представете, че такива хора вече са все по-малко, защото местният феодал - например гербаджийски или депесарски, че не се сещам за трето - е направил така, че този местен порив към средна класа го тика към чужбина.
Но този човек с вероятно добра професия стои в по-малкия град. И сега си представете конкурент в живота му - имагинерен емигрант се връща. С изключение на хранителния магазин, където е скъпо и трагично нискокачествено, този наш завърнал се отдавна е разбрал, преди политиците, че има смисъл да се върнеш в държава, която е променена до неузнаваемост и частната инициатива тук струва значително по-малко. И той би искал да заеме мястото на нашия специалист.
Ерго, политическата криза апорийно прави така, че за определени стратификационни етажи да е по-добре.
Мнозина българи намират смисъл да се върнат
Разбира се, докато не се сблъскаш със съдебната система (да пази Господ). Въпреки усилията на демократичната общност, пак ще имате превзета българска прокуратура и съд. Там никога няма да има някой като Томас Дюи, който закова Лъки Лучано и Дъч Шулц. Няма да има и Джовани Фалконе, но това наистина е друга тема.
Заедно с демографската криза, това е истинският бич. Но имам ново пшеничено зърно вера, за която бронебойни патрони няма открити - мнозина българи, въпреки скандалните цени на храните у нас, намират смисъл да се върнат, защото на много места в Първия свят стана също така скандално скъпо да се живее. Политическите партии, ако имаха щипка акъл отвъд съветите на своите пиарчета, щяха да атакуват и тази прослойка. Но не: всички си искаме малцината от нашия кръг, които ще гласуват. И още отсега се надяваме на чудо и дори преференции, докато Новото начало пресмята гласове в екселска таблица.
Страшно се надявам поредната невъзможност да се сглоби правителство да отрезви и демократичната общност. Защото да не се гласува стана някак готино, но - потопени в чудесните ни икономически показатели в момента - всички ние губим срещу държавата, която си остава гербаджийска и депесарска.
Тяхна е хипостазата, подреалността, фундаментът, политическото съдържание спрямо формата. И в тази някак булимично дигитална наша епоха, в която повръщаш от политическо съдържание, но все така го консумираш, казвам: Има начин! И той не е да се връчи властта на никого. Пак, парадоксално или не, тази страна се развива чудесно заради бизнеса и не иска нови "конструкти" или "сглобки", които да му пречат.
Можете без всички тия, кой от кой повече провал. Ще се видим и на осмите избори, и на деветите. Защото мафията не поддава, а демократичната общност не може, толкова е просто. Но помнете: it's always a little later than you think. С други думи: Наслаждавайте се, докато можете.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
23:02 15.10.2024
2 Нощен
23:05 15.10.2024
3 Мария Игнатова
23:06 15.10.2024
4 цял живот
23:09 15.10.2024
5 Ами щом бизнеса се развива
23:15 15.10.2024
6 Розов Очилат Джендър
23:16 15.10.2024
7 Какъв бизнес бе
23:42 15.10.2024
8 Точен
00:10 16.10.2024
9 Факт
00:19 16.10.2024
10 ИСТИНАТА
1172 партийни олигарси са кандидати в два района.
Разбира се колоната от тарикатите, кандидати за депутати
в няколко избирателни района,
се предвожда от:
Бойко Борисов,
Делян Добрев
делян Пеевски,
Ахмед Доган,
Костадин Костадинов,
Кирил Петков,
Асен Василев,
Корнелия Нинова,
Борислав Гуцанов във Варна и Шумен .
Атанас Зафиров,
Слави Трифонов,
Тошко Йорданов
и т.н., и т.н....
С незаконното привилегироване на водачите на листи,
според ал.2 на чл.6 от Конституцията на Република България,
партийната олигархия бетонира изборът си!
"Изборът" за депутати на партийните олигарси не зависи
от преферефциите на симпатизантите на партиите!
А вие се дърлете помежду си, като футболни запалянковци!
Ето, за това,
гласуващите нормални българи
ще стават все по-малко?
Докато останат само няколко %-та
партийни запалянковци,
безмозъчни ултраси!
Образовай се!
Прочети ал.2 на чл.6 от Конституцията на Република България!
00:26 16.10.2024
11 Ти да видиш
Колко симпатично се опитва да ни внуши че е много готино да си имаме служебно гербаджийско и депесарско правителство каквото си имаме в момента и да си живеем безгрижно и колко е прекрасно да се живее по този начин защото видиш ли на гербаджиите и на депесарите им се отваряли прекрасни бизнес възможности (както знаем на всички други възможностите в момента са безкрайно ограничени).
01:02 16.10.2024
12 ⚜️Лопата с чип⚜️
01:05 16.10.2024
13 Напреднал
02:06 16.10.2024