Зараждат се безпринципни коалиции

Удивително е до какво може да доведе едно просто пиене на кафе /бел. ред. изпитото кафе в Кърджали от лидерите на ДПС и ГЕРБ Лютви Местан и Бойко Борисов/.

Упражненията и коментарите по това събитие не спират вече втора седмица. А резултатът от въпросната среща на кафе е колкото  многозначителен, толкова и типичен за схемите и механизмите в родната ни политическа действителност. И неслучайно елитът на БСП е леко поизнервен от посланията, дошли от Кърджали. Защото тази пиеса, но в едни други години, беше успешно поставена  и изиграна от ДПС, а надцакването между Бойко и Местан неслучайно предизвиква множество най-различни конспиративни теории и хипотези. Както за скритите козове, така и за евентуални бъдещи конфигурации и коалиции.

Това, което остава винаги на заден план, а всъщност трябва особено много да интересува обикновените хора е, че отново сме свидетели на зараждане на бъдещи безпринципни коалиции, които имат една единствена цел – да запазят непроменено политическото статукво. Вероятността това да продължава да се случва – въпреки протестите, въпреки гражданската енергия, въпреки неполучените отговори на важни за държавата въпроси е изключително голяма, защото механизмите, с които хората могат да влияят и контролират  институциите, останаха непроменени.

Промяна на изборните правила и нов Изборен кодекс бяха основните искания на протестиращите, защото сегашната пропорционална избирателна система означава повече власт за партийните елити  и по-малко власт за гражданите. Пропорционалните избори са отдавна легитимиран начин за отнемане на народен суверенитет за сметка на политическите корпорации на елита. Разбира се, това е прикрито зад напоителни обяснения как партиите са гарант за политическа стабилност, за сблъсъка на политически тези и идеи, за ясното поемане на политическа отговорност и т.н. Единственият начин за изход от статуквото са мажоритарните избори в два тура и механизмът за отзоваване. Това е.

Иначе, коментираме нескончаемо ефекта от едно кафе, наивно се оставяме на поредните обещания за нови политики, съд над виновните, справедлива социална политика и ...т.н.

Мажоритарният вот е инструментът, чрез който хората могат да наложат своята воля отдолу нагоре. Това е единствената истинска избирателна система, при която обикновеният човек си избира представител. При всички останали системи елитът налага депутатите отгоре надолу. Той ги подбира предварително по тяхната сервилност и ги спуска на куп, така че конкретният избор да е невъзможен. Затова мажоритарният вот е основният инструмент за един народ, който иска да вземе съдбата в ръцете си. Без него не може да се постигне абсолютно нищо.

Като превенция по време на протестите, за да не се досети народът и да поиска чиста мажоритарна система в два тура, от всички страни заваляха „алтернативи“ на сегашната избирателна система с най-различни неразбираеми за хората наименования -  "пропорционална смесена система","паралелна смесена", БППС ( Българска персонифицирана пропорционална система), пропорционална с преференциален вот и т.н. Това са варианти на ХОМОТА, наречен Пропорционална избирателна система.

Първото и най-важното във всички предлагани варианти е, че отново отсъства какъвто и да било мажоритарен избор, а отново ни предлагат да избираме от предварително одобрени от партийните централи листи. И тези, които са повярвали, че с  техния глас ще променят системата – гласуват. Гласуват за Волен - получават Бойко, гласуват за Яне - пак получават Бойко, гласуват за Костов - получават Кунева, гласуват за БСП - получават Бареков, гласуват за Бойко - отново Бареков...  

24 години едни идват, други си отиват, а нещата отиват все по-зле. Искаме оставка на тези, които ни мамят, грабят, използват и потискат, а в същото време оставяме бъдещето си в техни ръце. Наивно вярваме, че тези, които нарушават закона – а ние сме им гласували доверие да ни управляват, да ни съдят, да чертаят бъдещето ни –  ще въведат законност.

Статуквото се самовъзпроизвежда вече 24 години, без значение цвета на управляващата партия. Защо ли нито една партия не иска мажоритарни избори? Защо всички платени социолози и политолози скачат като ужилени само при споменаване на думата мажоритарен вот? Защо ни трябва мажоритарна система в два тура – защото само мажоритарни избори могат да махнат от властта некадърните и корумпирани политици. Само с мажоритарни избори можем да нарушим  гарантираното присъствие на тъй наречения ни партиен елит в парламента.

Същият този елит от време на време ни разиграва поредния цирк с цел отклоняване на вниманието и вкарване в обществото на, коя от коя, по-значими теми. Сега са се заели чрез поредица от референдуми да ни убеждават, кой е по-голям демократ и кой се вслушва повече в гласа народен. Да, ама не – казваше Петко Бочаров. Разбира се, че референдумът е най-мощното средство за налагане на народната воля. И за да не бъде политически изхабена и обезсмислена неговата функция, всеки  референдум трябва да се подготвя отговорно, с  ясни и логично  формулирани въпроси .

Въпросите за електронно и задължително гласуване, както и за партийните субсидии са безспорно важни за обществото. Но нито един от тези въпроси не може реално и на практика да промени системата. Въпросът, който може да даде шанс на българското общество за промяна е подвеждащ и е  насочен против мажоритарния вот. Президентът предлага да ни попитат: „Искате ли част от депутатите да се избират мажоритарно?”.

А каква част, един, двама или двеста? Ако отговорим с „да”, след това отново всичко ще решат партийните олигархии. Ако пак те ще решават всичко, защо изобщо да се питат избирателите? Още преди 10 години бившият президент  Първанов поиска "част от народните представители да се избират мажоритарно", точно както Плевнелиев сега. Не знам от какви съображения, но депутатите се спазариха за 31 мажоритарни мандата и какво се получи? Едно недоразумение, което го няма никъде по света и сега защитниците на статуквото го използват като аргумент срещу мажоритарния вот.

Започва се неспирна канонада от малки и големи партии, от лидери и придворни политолози. Единомислието между отявлени политически противници е направо възхитително. Стига се до там Иван Костов да ни обяснява как, Римската империя е загинала заради мажоритарната система. Лютви Местан е повече от убедителен, как ДПС ще е категоричен победител  със смазващи резултати. ГЕРБ и БСП се виждат с по 150 депутати в парламента. Все неща, неприемливи за българското общество. Новият политик Бареков громи всичко и всеки, но някак си пропуска това, което хората, според всички социологически проучвания, искат най-много. Сами да избират депутатите си. Реформаторите, те пък както винаги изобщо не са в час. То при тях кое ли е наред, камо ли да имат становище по най-важната и належаща реформа за едно общество – изборният закон.

В човешката история, имена или прозвища се дават за някакви заслуги или извършено действие. Затова Шарл де Гол е наречен Великият реформатор, заради проведените от него основополагащи за Френската пета република конституционни реформи, като акцентите са мажоритарен вот в два тура и силна президентска власт. Василий втори,  известно защо е наречен  Българоубиец.

При нашия случай има сериозно разминаване с намерения, воля и съгласие за каквито и да било промени. Реформатор звучи ангажиращо и отговорно. Може пък изненадващо името да придобие смисъл, като приемайки тези цели, за неотложни реформи в държавата, ще демонстрират на разколебаните и обезверени граждани, истинска воля за промени на системата. Това ще е рязко отличаване от омръзналите до втръсване, едни и същи обещания на всички партии на катастрофиралото статукво на прехода.

По конституция властта трябва да произтича от народа – а не от самообявили се за негови попечители олигархични елити. Те претендират бащински да предпазват суверена от самия него, но с какво морално право и на какво конституционно основание? Затова съм убеден, че тъкмо народът трябва да постави въпроса, а не да  чака да му бъде спуснат от президент, парламент или правителство. Дойде време суверенът сам да потърси правата си и сам да отговори на следният въпрос:

„Искате ли всички депутати и общински съветници да се избират с мажоритарен вот в два тура?“

Вече се убедихме, че всякакви варианти на партийни листи и декоративна „мажоритарност” водят до едно и също – елитът си назначава свои послушници, а те са напълно чужди на българския народ. Без разбирането, че обезвластяването на народа е фундаменталния дефект на българския политически модел, който трябва да бъде променен, статуквото ще продължи да се възпроизвежда, а ние ще гласуваме с отвращение.