Защо суверенитетът е враг?

Един от фундаментите на демократичната система е политическият плурализъм, който дава възможност на хората да намерят партия или организация, представляваща и защитаваща идеите им. В зависимост от одобрението сред обществото политическите лидери могат да имат възможността да поемат или да повлияят на политиката на дадена държава. В днешни дни волята на народа, избиращ своите управници, ставаме свидетели на неуважението към техния избор.

2024 година ще се запомни с това, че някои политици станаха мишени на истински оръжия. Какво е общото между тях?

През пролетта в Словакия срещу премиер-министъра на страната Роберт Фицо имаше опит за убийство пред очите на огромно количество хора. Също така жертва на недоволство стана и кандидатът за президент и бивш вече такъв на САЩ Доналд Тръмп. Някои медии и деятели не отрекоха, че в зоната на риска са хора като Виктор Орбан и има защо. “Просто не играят със Запада” беше заключението на немалка част от хората, но дали е така.

Първо – Орбан не съжалява, че страната му е част ЕС и НАТО, но за него е важно западната система да се реформира, а именно всяка страна да бъде по-суверенна. Такива идеи виждаме и при Фицо, който говори, че трябва да се чуе гласът на всички членки на Съюза, особено относно въпроса с мигрантските вълни.

Второ – Будапеща и Братислава се отказват да предоставят оръжие на Киев, защото това само ще доведе до усложняване на безопасността не само в региона, но и в света. Както виждаме едно от обещанията на Тръмп е, че именно той може да спре конфликта в Украйна за отрицателно време.

Всички тези лидери подчертават деструктивната дейност на Европейския съюз и сегашната администрация във Вашингтон, която може да доведе до бъдещи нерешими проблеми свързани със сигурността, както вътре в Европа, така и извън нея. Другото общото е, че тези три фигури следват своите идеи, противоречащи на политиката на брюкселската администрация. Неслучайно Орбан казва, че ЕС води идеологическа война срещу Унгария.

Идеите на Тръмп, Фицо и Орбан имат общо относно това в страната им да има влияние на традиционните ценности, суверенитетът (а според унгарския лидер Брюксел се движи в посока империализъм) и защитата на националните интереси. Например пак ще се спрем на Унгария, както бе по-рано казано не смята да излиза от ЕС и НАТО, но в същото време развива прекрасни отношения с Турция, разбира, че икономическите отношения с Русия са от голяма значимост, много анализатори неслучайно говорят, че страната е най-големият европейски съюзник на Китайската Народна Република, а в същото време виждаме топли отношения на Орбан с лидерите на Сърбия, Република Сръбска и Северна Македония. Само фактът, че Орбан успя в рамките на по-малко от месец да отиде до Киев, след това в Москва и от там в Пекин говори много за неговите амбиции да търси изгода от всеки, което е пример за лидер, следващ националните интереси на държавата си.

Другият важен индикатор е този, че Унгария въпреки неголемите си размери и като нас бивша социалистическа република, показва своята тежест на дипломатическата арена.

Защо тогава те са “враг №1” и дали е така? Няма нужда да се ровим и да си спомняме как много про-неолиберални медии характеризират героите в тази статия като популисти, руски пионки, врагове на демокрацията и т.н. Нека да пристъпим към тежката артилерия, а именно Фридъм Хаус. В сайта на организацията (оръжие на Демократическата партия на САЩ), определяща индекса на демокрацията в страните се говори, че при Тръмп демокрацията е в опасност, а Унгария е несвободна (тоест не напълно демократична) страна. Такива медии, неправителствени организации и сайтове способстват за още по-изострената критика и непоносимост на хората с неолиберални виждания срещу западните лидери, които водят алтернативна политика. Това не са празни приказки като се има предвид, че Унгария вече взе мерки и създаде служба, която се занимава със защита на (забележете!) суверенитета. Тя се занимава с разследване на организации, които имат чуждестранно финансиране. Няма нужда да казвам кои меди първи скочиха да критикуват това решения на правителството на Орбан.

Както бе казано в началото, един от важните признаци на демокрацията е политическият плурализъм, който способства обществото да избере кое е най-доброто за него. САЩ с неоспорим опит в демокрацията избра Тръмп и огромната маса от населението е готова да го подкрепи още един път. Унгария и Словакия, които преди нас станаха част от европейското семейство и имайки опит с проевропейски партии в правителствата си за повече от 30 години, избраха пътя на суверенитета, но това видимо не се харесва на някои отвън. Тук се стига до парадокса, че неолиберални меди и организации не уважават избора на народите и също така могат според някои европейски лидери, както стана ясно по-горе в текста, да бъдат заподозрени и в дейност, която противоречи на сигурността на държавата. Последния извод е основан на твърденията на някои пролиберални медии, че Орбан редовно обвинява обвинява ЕС и американски организации за разпределяне на пари към унгарската опозиция, за да повлияе на избора на гласоподавателите. Би се оспорило твърдението за американските организации, имайки се предвид, че именно през 2022 година в Будапеща бе проведен американския семинар “Конференция за консервативно политическо действие”.

В текста изброихме ръководители от Източна Европа, регионът, в който и ние се намираме. Това е индикатор, че колкото и незначителни политически да бъдем в своите и чужди представи, реалността показва, че по този път може да се тръгне с наличието на воля. България има възможността да развие своя геополитически потенциал и да достигне нови върхове на международната арена, която ще донесе не само авторитет в световното общество, но и в появяващия се многополюсен свят да създаде нови за себе си изгодни възможности. В еднополюсния свят трябва да има един център, една “цивилизация”, а другите трябва да се подчинят. Фукуяма се отказа от своите идеи за моноцентризма, БРИКС, чиято цел е да създаде алтернативен световен ред, става все по-значим, а с идването на полицентризма, означава, че суверенитетът е пак на мода.

Станислав Младенов
политолог, специалист в сферата на архитектурата на многополюсния свят