Михаил Таков пред ФАКТИ: Доживяхме българин да стане световен шампион по бокс в тежка категория

Кубрат Пулев е новият световен шампион по бокс във версия WBA, след като се наложи на Махмуд Чар по точки - 117:111, 117:111 и 116:112, в мач, който се проведе в арена „София“. Как видя срещата… Пред ФАКТИ говори боксовият специалист Михаил Таков. Той е осемкратен републикански шампион. Печелил е бронзов медал в категория до 71 кг на световното първенство в Мюнхен през 1982 г. Три пъти е бил трети на шампионати на Европа. Носител е на сребърно отличие от турнира “Дружба” през 1984 година, организиран за страните, бойкотиращи олимпийските игри в Лос Анджелис. Световен шампион за военнослужещи и дългогодишен капитан на националния отбор на България по бокс. Два пъти е определян за треньор номер 1 на България. В момента е координатор на всички национални отбори във федерацията по бокс.

- Г-н Таков, вече имаме световен шампион в тежка категория. Кубрат Пулев направи това, след като победи Махмуд Чар. Като човек, на когото целият живот е минал в бокса, как гледате на това?
- Кубрат записа грандиозен успех - доживяхме го. Доживяхме българин да стане световен шампион по бокс в тежка категория. А и тази година празнуваме 100 години български бокс, така че това е един голям успех до бокса, за всички които обичат бокса, за всички треньори и всички ръководства. Вече 35 години съм в професионалния бокс, изкарвали сме момчета да играят за титли, имали сме официални претенденти. Развивали сме се. Всъщност, да – доживяхме да имаме световен шампион и то в тежката категория.

- Кубрат Пулев каза, че тази титла е за България, а не толкова за него. Да, това му е било мечта…
- Вижте, това е грандиозен успех за България. Вече споменах за 100-годишната на бокса. Тук е редно да спомена и за бащите ни, които са ни откърмили с този спорт. Да, радвам се, че съм някак съпричастен с този успех след толкова години. Това е труд, много труд. Както винаги съм казвал - рано или късно, трудът винаги се отблагодарява.

- Как видяхте мача. Как бяха подготвени двамата, бокс на какво ниво наблюдавахме…
- Имахме много разговори с Кубрат. Очаквахме повече Чар да е агресивен, да атакува. Разиграхме много варианти, за да бъдем подготвени, да няма изненади. Знаехме къде и какво да очакваме от противника. Иначе срещата мога да кажа, че мина в едни нормални граници. Победа по точки. Истината е, че успехът е много голям.

- Като че ли Чар не бе толкова агресивен…
- Бяхме го разиграли и този вариант. Очаквахме да атакува, да върви повече напред. Той правеше някои неща в дадени моменти, но това е тактиката му. В бокса при най-тежките всяка грешка се наказва. Кубрат игра така, че да спечели – и успя.

- Кубрат беше ли тактически дисциплиниран. Направи ли това, което трябваше, и спази ли указанията как да проведе боят?
- Победителите не ги съдят. В спорта това е максима. Остават успехите. Иначе винаги може още повече. Можеше повече с предната ръка, можеше да завършва повече с лявата, с ляво кроше. В даден моменти пускаше много сила. В общи линии всичко мина нормално.

- Значи всичко това, което беше планирано, бе изпълнено…
- Вижте, в дадени ситуации се нарушаваше ритъмът. Все пак и противникът имаше своите силни моменти, но след това се оправяше всичко. Бокс в 12 рунда за титла в тежка категория е много време. Нормално е понякога да се изгуби темпото и за единия, и за другия.

- Кубрат Пулев не седна в нито една почивка на стола. Чувстваше ли се достатъчно физически подготвен. Това беше ли час за тактиката?
- Кубрат много добре беше подготвен. По време на почивките наблюдавах лицето на Чар и как действаха хората от екипа му. Имаше при тях някакво притеснение в лицата на треньорите, имаше умора в лицето на Чар. Той ставаше в последния момент от стола. Колкото до Кубрат, това си му е стил отдавна. Така си е свикнал - да не сяда по време на почивките.

- От колко години познавате Кубрат и Тервел…
- Баща им, Бог да го прости, Венко Пулев ги доведе и двамата в залата на ЦСКА преди 30 години. Тервел беше на 12 години, Кубрат на 13. Венко Пулев е играл заедно с баща ми в Спартак, както и с друг известен боксьор - първият майстор на спорта по бокс Йордан Гюлев.

- Как изглеждаха Кубрат и Тервел тогава…
- Записахме Кубрат и Тервел в спортното училище. Не знаехме какво ще излезе – дали ще е попова лъжичка, дали ще е рибка, дали ще е жаба. Знам, че баща им – Венко, ги подкрепяше във всяко едно от начинанията в спорта. Бяха живи деца в играта - и във футбола, и в баскетбола. Във всички състезания. Бяха водещи, винаги искаха победата. Имали сме много хубави моменти, имали сме и загуби. Но пътят в спорта е такъв.

- Кубрат стана световен шампион на 43 години. Каква е тази възраст за бокса?
- Правих си сметка, защото вече толкова години съм треньор, но не сме имали състезатели в бокса, които да играят до тези години. При аматьорския бокс вече има една регулирана граница за състезатели до 40 години. В професионалния бокс няма ограничение.

- Предвид формата, в която виждате Кубрат, още колко време може да бъде на топ ниво?
- Няма как да кажа аз. Всичко си зависи от него - как се чувства, семейство, приятели, обстановката, в която живее. Колкото той прецени. Много хора може да говорят различно, защото ще гледат от различен ъгъл. Обикновено в тежките категории в профибокса правят по по-малко срещи на година – 1 или 2. Но е важно да се каже, че срещите са с най-добрите, със състезатели топ ниво. А това изисква винаги да си в супер форма. Так че само Кубрат може да си прецени още колко и как. Винаги може да каже „стига“. Кубрат си има две хубави дечица. Тервел има три деца, хубаво семейство, приятели. Двамата имат и бизнес. Така че обстановката около тях е нормална. Колко още може Кубрат… Той ще си прецени как се чувства, в каква форма е. Кубрат и Тервел са голям пример за всички, които се занимават с бокс, а и със спорт като цяло. Те са отличен пример.