От талибаните до Ким Чен-ун - с кого е готов да стане ортак Путин, за да матира САЩ?

В самото начало на месеца, пренебрегвайки международната заповед за арест, издадена през пролетта на 2023 г. от Международния наказателен съд и докато войските му продължават своята смъртоносна "специална операция" на украинска земя, руският президент Владимир Путин направи официално пътуване в Монголия. Тримесечие по-рано, през юни, ръководителят на Кремъл беше приет с всички почести в Пхенян, друга азиатска столица, която напоследък става все по-окупирана от Москва. От 10 до 16 септември руснаци и китайци проведоха съвместни военни маневри в Японско море, докато в Югоизточна Азия "московската дипломация" присъства все повече редом до колебливата военна хунта и най-накрая на страната на Кабул Временното талибанско правителство не крие много своя "конструктивен обмен" с руските власти. Това казва в интервю за електронното издание Asialyst Арно Дюбиен, директор на Френско-руската обсерватория в Москва.

Афганистан: контакти с талибаните, но без официално признаване

Asialyst: Ислямското емирство на Афганистан отпразнува първите си 3 години на власт миналия месец след превземането на Кабул от талибаните през лятото на 2021 г. и хаотичното оттегляне на международната коалиция. Как Москва гледа днес на Афганистан и неговите нови господари? Какви са плановете й? Ще бъде ли Русия на Владимир Путин сред първите нации, които официално ще признаят талибанското правителство?

Арно Дюбиен: Историята на отношенията между Кремъл и талибаните е меко казано сложна. Нека си припомним, че Русия от 1997 г. и предишното падане на Кабул подкрепяше Северния алианс заедно с иранците и индийците. Путин също предостави политическа и символична подкрепа на Съединените щати след 11 септември 2001 г. Оттеглянето на американците обаче промени ситуацията, както и относителната умереност на талибаните във външната политика. Анализът, направен от руските власти, е, че режимът в Кабул вече няма никакви експанзионистични наклонности в бивша съветска Централна Азия и че не се стреми да дестабилизира границите на бившия СССР. Това всъщност е най-важното, което се вижда от Москва, където имаше опасения в края на 2021 г. относно враждебността между талибаните и Таджикистан. Що се отнася до официалното признаване, съмнявам се, че Путин ще предприеме подобна крачка в краткосрочен план. Не забравяйте, че талибаните все още се смятат за терористична организация в Русия. Но това не пречи на политическите и икономически контакти между двете страни. По този начин делегация на талибаните присъства през юни 2022 г. на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

Москва и Токио "изпуснаха лодката"

Asialyst: Белязани от повече или по-малко напрегнати епизоди от края на Втората световна война, отношенията между Япония, стратегически съюзник на Съединените щати в Азиатско-тихоокеанския регион, и Русия в момента не преминават през най-мирната си глава. Инвазията на руските войски в Украйна и последвалите японски санкции задължават. Предопределено ли е спорът за Курилските острови (Северните територии), за чийто суверенитет се борят Токио и Москва, да остане в задънена улица? Как Москва традиционно възприема този териториален спор с Токио и доколко може да промени позицията си по темата? Тя вижда ли това като конкретен лост, който да използва върху други проблеми например?

Арно Дюбиен: След като поддържа задълбочен диалог с министър-председателя Шиндзо Абе, Русия отбеляза завръщането на Япония към по-традиционни позиции, тоест по-изравнени с тези на Съединените щати. Официално спорът за Курил е приключен след конституционната реформа от юли 2020 г., което прави всякакво преразглеждане на границите практически невъзможно. В действителност Москва и Токио изпуснаха лодката през 90-те години. Хипотезата за сделката за "територии за инвестиции" вече не изглежда достоверна, особено след избухването на украинската война. Кремъл отбелязва затягането и формализирането на военните съюзи в Азия около САЩ и смята, че тази тенденция ще продължи. Но той несъмнено се надява, че перспективата за още по-голямо задълбочаване на неговото сътрудничество в областта на сигурността с Пекин и Пхенян ще накара Сеул и Токио да не отиват твърде далеч в подкрепата си за Украйна.

Северна Корея: Кремъл "седи зад санкциите, за които е гласувал в ООН"

Asialyst: След посещението на Владимир Путин в Пхенян през юни не минава и седмица без нова демонстрация на "близост", солидарност или сътрудничество между Северна Корея и Русия. Севернокорейският режим не губи нито една възможност да подчертае нарастващото сътрудничество с руския съюзник. В Кремъл, както и в очите на руското население, каква е стойността на това "партньорство на обстоятелствата", заклеймено от международната общност?

Арно Дюбиен: Бих казал, че за Русия днес това е едновременно необходимост, възможност и печеливша сделка. Руската армия, която сега води война на изтощение в Украйна, се нуждае от боеприпаси и оръжия, включително ракети с голям обсег и артилерия. Доставки вече има, но не знаем обема им и не знаем дали продължават. От друга страна, изпращането на севернокорейски войници в Донбас не е сериозна хипотеза, но е сериозна хипотезата за изпращането на работници, които да възстановяват "новите територии" на Русия. Освен това подновяването на прекия диалог с Пхенян изпраща сигнал до Сеул, Токио, но и до Пекин, който беше изненадан от това сближаване. Основният въпрос е за компенсациите, предложени от Русия. Обсъдени бяха доставките на храни и селскостопански продукти. Западната преса също спомена за предоставянето на космически технологии. Едно е сигурно: Кремъл седи зад санкциите, които гласува в ООН. Но се съмнявам, че руснаците ще направят нещо, на риск да се изложат например на южнокорейски доставки на оръжие за Украйна.

Бирма: "Примамлива цел за Русия в търсене на нови партньори"

Asialyst: Отново на власт от 3 години и половина в Бирма, хунтата на старши генерал Мин Аунг Хлаинг е все по-слабо ангажирана в областта на военните действия пред лицето на въоръжена съпротива, която е все по-оперативна всеки ден и жъне успех след успех. Военните имат малка подкрепа на международно ниво: по същество те са ограничени до Пекин и Москва. Отвъд доставката на оборудване за армията на Бирма и реципрочната дипломатическа подкрепа, която в момента е стабилна и високо оценена, каква е ползата от настоящите руско-бирмански отношения за Москва?

Арно Дюбиен: Значението на Бирма в руската политика в Югоизточна Азия не трябва да се надценява. Това ми изглежда като чист опортюнизъм. Ето един отслабен режим, остракиран от Запада и несъмнено нетърпелив да разхлаби китайската хватка. С други думи, примамлива цел за самата Русия в търсене на нови партньори. Но тя не е готова да инвестира много. Подкрепа за ООН, някои доставки на оръжия, може би съоръжения за руските служби там. Селското стопанство и туризмът също могат да бъдат обект на сътрудничество, но двете страни започват отдалеч. Все още няма редовни директни въздушни връзки между Русия и Бирма.

Южнокитайско море: посланието на Москва към Вашингтон

Asialyst: В този стратегически морски периметър, който е меко казано напрегнат, особено между Китай и Филипините, подкрепяни от американците и ежедневно конкуриращи се за контрол над плитчините в Спратли, китайско-руското сътрудничество е все по-забележимо, като съвместните маневри, проведени в средата на юли. Владимир Путин посети Ханой през юни, столица, която не е точно в синхрон с Пекин, когато става въпрос за суверенитета на определени острови в Южнокитайско море. Какъв е приоритетният интерес на Москва в този сложен и нестабилен регион?

Арно Дюбиен: През последните години военноморските сили на Русия и Китай увеличиха броя на съвместните учения. Те са извършили такива по-специално в Балтийско море и Средиземно море, но също и в Азия, което не пропуска да тревожи американците, техните съюзници, но също и Индия - която също има редовни маневри с Русия. Досега Кремъл внимаваше да не бъде въвлечен в териториални спорове в региона, особено след като някои от тях засягат приятелски или близки страни, като Виетнам. Но Русия несъмнено отива по-далеч, отколкото обикновено би направила. В този случай мисля, че посланието е по-скоро насочено към Съединените щати. По същество: "Вижте, вашата политика в Украйна може да доведе до де факто съюз с Пекин, който сериозно ще ви навреди в Азия."