Калина Андролова: Европа се превърна в направлявана безволева и немислеща схоластика!

Речта на Джей Ди Ванс предизвика истерия. Всъщност той казва, че САЩ искат да променят курса на глобалния абсурд, по който американските леви водеха света от доста време. Европа е потънала в болестния режим на пълна безсубектност. И това се засили с обезглавяването на Германия. Толкова е жалко състоянието на ЕС, че дори Зеленски призовава за европейски обединени сили, тоест дава акъл за бъдеще.

Не бива да виним единствено американците, че следваха доктрината си за глобална хегемония и стигнаха до пълни извращения. Но следва да се каже, че всеки водач на държава, който им беше неудобен, беше моментално изритван. Отначало (през XX век) това се обясняваше с опасността от съветския комунизъм, но след падането на комунизма САЩ започнаха да осъществяват мек диктат над по-голямата част от света, включително чрез контролирани от тях наднационални институции.

Напоследък следя по-отблизо дебатите в ЕП, не можете да си представите какъв декорен механизъм е измислен за управляване на европейските държави от един "празен" център. Перфидно, маскирано като демокрация, но дълбоко неистинно, брутално фалшиво! Това е сложна машина за контрол над Европа, която сама финансира собствените си контрольори.

Онзи ден в една от комисиите ставаше дума, защо не са включени в бюджета на комисията LIBE едни 1,7 млрд. евро за дейности на неправителствени организации (НПО-та). Има предоставени и много други пари, но тези 1,7 млрд. били нещо заметени някъде. Тоест ЕС непрекъснато си финансира сам тези, които му създават оковите! Дето се казва, произвежда си примката, парфюмира я, вплита копринени нишки, омекотява с лосион въжето, слага ѝ бранд, че да е по-приятно бесилото.

Трябва да се види отблизо как се случва, за да се осъзнае дълбочината на тази измама. Демократическата партия седна на мрежите на Сорос, които бяха замислени още в края на 80-те за подриване на комунистическия режим чрез изграждане на граждански клетки за въздействие. Това „отворено общество“ даде висок резултат, постигайки огромен фронт на влияние най-вече в Европа, която беше обект с особено значение.

Постепенно технологията за влияние чрез грантове, площаден натиск и контрол върху медиите се видоизмени и започна да рeализира и поглъща все повече власт. Клетките на Сорос (и други подобни донорства) буквално играеха ролята на оръжия-пипала на Държавния департамент в контекста на доктрината за надмощие, те подбираха, привикваха в САЩ за подготовка, изграждаха и налагаха агентура за влияние.

Не я оповестяваха с този груб термин, а просто извеждаха в публичното пространство лица, в които влагаха доверие, развъртаха ги по медиите, произвеждаха образи на „морални“ и „безукорни“ създатели на обществено мнение, внедряваха част от тези хора на позиции във властта.

Това беше начинът правителствата в разни държави да бъдат одобрявани от „глобалния шериф“. Ако някой местен лидер на партия не беше съгласен, то клетките на Сорос излизаха на улицата, пиеха кафенце, хвърляха камъчета и цветя, целуваха полицаите, понякога се събличаха и голи ала картина на Дьолакроа или пък привикваха снайперисти да пострелят по майдана (зависи от държавата), обвиняваха мишената в корупция, прилагаха ѝ медиен линч и правителството си отиваше. Това даде огромна власт на Демократическата партия извън САЩ. Власт, която се трансформира в заобиколен финансов ресурс, течащ към метрополията на „меката империя“.

Европа беше нужна за „демократичното“ легитимиране на няколко войни в държави със сериозни суровини. Европа беше етикетът „това не е американска война за ресурси, а война за износ на демокрация, справяне с диктаторския режим и пр.“.

Така Европа се превърна в направлявана безволева и немислеща схоластика! Европа не е ресурсна, тя е платежоспособен пазар и дърдорене, обявяване на резолюции и провеждане на гей паради. Основната ѝ задача беше легитимиране на идеологията на глобалния хегемон!

Отделно, в самия т.нар. „демократичен свят“ дори само да се контролират контрабандните канали е достатъчно трасе за придобиване на финанси, които да утвърждават марионетен контрол. Империя, маскирана като демокрация, поддържаща бутафорно всички институти на свободата.

Тази власт щеше да направи Демократическата партия безсмъртна. Но за да си гарантира непрекъснатост и вечност и защото искаше да отмени алчно естествените механизми на ротация във властта в САЩ, Демократическата партия злоупотреби с идеологията за джендърията, зелената ексцесия и мигрантите.

Липсата на мярка затри тази сложна, многоизмерна, самовъзпроизвеждаща се и на практика трудна за изкореняване технология. Демократите изграждаха стил на живот, обучаваха човечеството в оргийност и емоционална слабост, която подчинява индивида на психопатичните му хрумвания в желанието за удоволствие и забавление.

Демократите бяха решили, че искат да управляват само те и завинаги, не просто Америка, но и целия свят. Всяка империя стига своя момент на преразтягане. След което започва да се свива. Всяка алчност постига своя отпор.

Добре че Републиканската партия в САЩ, която също беше доста просмукана по едно време, реши, че така повече не може и започна битка срещу усвоената от Демократическата партия технология за контрол и надмощие.

Срещу мрежите, които направиха Америка да се разпорежда със света, срещу мрежите, които демократите узурпираха и обърнаха като инструменти за спечелване на политическата власт вътре в САЩ. Тръмп и хората зад Тръмп правят постъпки да строшат този механизъм, който започна да уврежда Америка, да отнема бизнеси, да лишава влиятелни групи от хора от свободата да правят пари в конкретни сектори, да налага ексцесиите и изродските глупости като необходима нормалност, която трябва да се преподава на подрастващите. И най-вече този механизъм вкара света в деградация и заплашваше да се превърне в необратимост до постигане на апокалипсис!

И сега, толкова много тръмписти и консерватори не съм виждала у нас. Не съм виждала и толкова истерични немислещи русофилски настроени хора. Не знаех за тази скрита мощ на обединената глупост. Внезапни тръмписти, внезапни путинисти. Явно тълпите, както казва Гюстав Льо Бон, са способни да възприемат „най-противоречиви идеи в зависимост от моментната случайност“. Смяна на един слой от идеи с друг, без връзка с предишните. Със сигурност всички, които обслужваха ярко предишната администрация на САЩ, ще пожелаят да обслужват и сегашната, ако тя изобщо иска да бъде обслужвана. Българинът е специалист по обръщането и завъртането без да му мигне окото.

Много е възможно да попаднем в пакетна сделка, ако Европа бъде оставена сама на себе си. Както на пръв поглед се очертава. Още съвсем малко остава и ще разбeрем. Това, което наистина ме притеснява е, че въпреки всичко, което можем да кажем за едно или друго влияние, властта и институциите в една държава са в крайна сметка продукт на народността, на националната менталност и способности.

Институциите и законите сами по себе си не са добри, лоши, работещи или неработещи. Те се създават, изпълват с активност и съдържание от хората. В този смисъл нито американци, нито руснаци, нито британци, нито турци могат да направят държавата и обществото ни по-добро. Могат само да се възползват от дефицитите на национална сила. Което и правят.