Повече ядрена енергия: това ли е решението за климата

Ядрената енергия не отделя въглеродни емисии по време на експлоатацията и е изтъквана като решение за задоволяване на бързо нарастващите енергийни нужди в света.

Но въпреки че не замърсява околната среда по същия начин като изкопаемите горива, ядрената енергия е свързана със собствен набор от екологични проблеми: сред тях са непреки емисии от урановите мини, замърсена вода, радиоактивни отпадъци и риск от аварии като тази в Чернобил.

През последните месеци технологичните гиганти Мета, Амазон, Майкрософт и Гугъл обявиха плановете си да инвестират в ядрена енергия, изтъквайки, че така ще се придържат към въглеродната неутралност - въпреки предишните си ангажименти да разчитат единствено на възобновяема енергия. И тъй като часовникът тиктака за ограничаване на емисиите на парникови газове, за да се възпре глобалното затопляне, някои политици и техни финансови поддръжници също се обявиха в полза на подновяването на ядрената енергия.

Дали ядрената енергия е реалистично решение за климата?

Близо две години след като Германия затвори последните си ядрени реактори, консервативната ХДС/ХСС призова за повече изследвания в областта на ядрените технологии. Партията също така искаше да проучи възможността за повторно пускане в експлоатация на атомни електроцентрали. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц определи оттеглянето на Германия от ядрената енергетика като „стратегическа грешка“, но заяви, че е нереалистично последните реактори, които бяха спрени, да бъдат върнати в експлоатация.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ също настоява за връщане към ядрената енергия като част от „устойчив, сериозен енергиен микс“. Коалицията, управлява допреди изборите за Бундестаг на 23 февруари, изключваше такава възможност.

Хенри Престън, говорител на Световната ядрена асоциация, смята, че през последните години политиците са станали по-„прагматични“, балансирайки между енергийната сигурност и извънредната ситуация с климата, като същевременно претеглят увеличените разходи и сроковете за изграждане с това, че този ход може да осигури „огромно количество“ чиста енергия.

Екологичните групи обаче постоянно изтъкват, че скъпите нови ядрени проекти, чието изграждане обикновено отнема около десетилетие след цялото планиране и издаване на разрешителни, няма да бъдат пуснати в експлоатация достатъчно бързо, за да помогнат за постигането на климатичните цели.

„Бързият преход изисква използването на съществуващи технологии и решения, които могат да бъдат въведени възможно най-бързо, като например възобновяеми енергийни източници, предимно слънчева и вятърна енергия, енергийна ефективност и гъвкавост на системата“, заявиха в онлайн проверка на фактите от Climate Action Network Europe.

Представляват ли малките модулни реактори по-безопасна алтернатива?

В САЩ някои големи технологични компании планират да купуват енергия от малки модулни реактори - усъвършенствани ядрени централи с капацитет под 300 мегавата, което е приблизително една трета от стандартна ядрена централа.

Технологичните гиганти заявиха, че ядрената енергия ще помогне за захранването на огромните енергийни нужди на центровете за изкуствен интелект и центровете за данни, като същевременно ще изпълнят и ангажиментите си за нулево въздействие върху климата. Днес центровете за данни и изкуственият интелект консумират между 1 и 3% от световното енергийно предлагане - дял, който според някои анализатори ще се удвои до 2030 година.

Поддръжниците на тази стратегия твърдят, че малките реактори ще бъдат по-безопасни, по-евтини и по-бързи за пускане в експлоатация и могат да бъдат изградени на местата на бивши централи за изкопаеми горива.

От Climate Action Network обаче твърдят, че това са “празни обещания”. В световен мащаб досега са изградени само два проекта за такива реактори, всеки от които с различен руски и китайски дизайн. Те бяха вкарани към мрежата съответно през 2019 и 2021 година. В доклада за състоянието на световната ядрена индустрия, финансиран отчасти от Министерството на околната среда на Германия, се посочва, че и двата проекта са се сблъскали със значителни забавяния в строителството, като изграждането им е отнело два или три пъти повече време от първоначално планираното. Освен това те са надхвърлили бюджета и досега не са постигнали достатъчно добри резултати по отношение на производството на електроенергия.

Ядрената индустрия обаче смята, че закъсненията не са изненада, тъй като това са били пилотни проекти. Бъдещите проекти, които сега са в етап на планиране, могат „потенциално да бъдат пуснати в експлоатация по-бързо“, казва Хенри Престън. Но Майкъл Шнайдер, независим анализатор на ядрената политика и издател на доклада за състоянието на ядрената индустрия, заяви, че това би било възможно само при „възпроизвеждане на идентични или почти идентични блокове“, а не на такива с различен дизайн.

Нуждаем ли се от ядрена енергия, за да постигнем климатичните цели?

На срещата на върха за климата през 2023 г. в Дубай ядрената енергия за първи път беше включена сред технологиите с ниски емисии, необходими за постигане на „дълбоко, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове“.

В доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата към ООН за 2022 г. също се споменава ядрената енергия, като се казва, че е „малко вероятно всички нисковъглеродни енергийни системи по света да разчитат изцяло на възобновяеми енергийни източници“. Макар да признават, че се очаква вятърът и слънцето да играят важна роля в стремежа към замяна на изкопаемите горива, енергийните анализатори често говорят за ненадеждността на възобновяемата енергия, която зависи от наличието на слънце и вятър.

Автор: Мартин Кюблер