Проф. Петър Стоянович: Човеци ни липсват, скъпи хора!

Не би трябвало да имаме претенции как формално ще се нарича предметът – "Аз и обществото" или "Обществото и аз", но е важно децата, които влязат в този час, да излязат след образованието си с разбирането, какво означава да си гражданин, съпричастен, да работиш в колектив, както се казва "страх Божий", с респект към закона, коментира в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР бившият министър на културата и историк проф. Петър Стоянович за въвеждането на задължителен предмет религия в училище.

"Това са фундаментални неща, които нашите деца трябва на научат. Иначе това ги отчуждава от бъдещата им роля от нашето общество и отговорни хора към обществото и този свят. Стъпката сега е важна, за да видим след едно поколение, дали това въвеждане на предмета няма да даде повече крила на тези българчета", изрази аргументите си проф. Стоянович.

Според него изучаването на такъв материал е практика почти навсякъде в Европа без Франция.

"Ние не готвим хора за монаси на Света гора, няма да ги почерним, да им дадем по една тояжка и ад им кажем, "тръгвайте"! Ние искаме да възпитаме мислещи, вярващи и разбиращи хора. Човеци ни липсват, скъпи хора! Това ни липсва в XXI век, където имаме всякаква техника и свързаност, освен свързаността помежду си", припомни историкът.

Според него всичко, което се случва около нас, особено в последните седмици, създава впечатлението, че нещо уникално ни се случва:

"Но всичко което ни се случва вчера и днес, и онзи ден ни минава през главата, някъде отдавна е играно. Не бива да се мисли, че нещо страшно добро или лошо ни се случва точно на нас, особено по нечия лоша воля."

И е напълно убеден, че всяка една от властите, от общинските до държавните, включително и президентската са напълно убедени, че мерките, които взимат ад хок, взимат веднага под натиска на събитията са изключително навременни и ще свършат страшна работа.

"За жалост практиката в България показва, че тези мерки са стихийни. Те са колкото да се загаси прекия пожар, никой нататък не мисли дали "помещението е изолирано с азбест или е пълно с барут, или някое лошо човече си играе с кибрита в антрето. Страх ме е, че мерките, които сега взимат ще се потопят в същата мъгла на безразличието или на нещо по-важно, което ще изникне. Идват празници. За жалост всяко нещо в България е до време", предупреди проф. Петър Стоянович.

И като историк смята, че ситуацията у нас и по света наподобява на тази през 20-те и 30-те години на XX век.

"В историята нищо не се повтаря по същия начин. Рамките, границите и усещането за едно от тези неща могат да са напълно идентични. И ако днес гледаме като на годината и десетилетието с поредица от проблеми, вероятно някъде в немалката история на Европа, света и България може да се намери аналог. Донякъде този период ми напомня края на 20 и 30 години на 20 век. Надявам се да няма подобно развитие каквото е имало тогава. Но това чувство за безнаказаност, несигурност и развилняване на великите сили, а всъщност колко са жалки, е твърде идентична и това униние, което усещам у мнозина от нас, вероятно има своето основание", посочи той.

Но, казва той, аз предпочитам до края да бъдат оптимист, че и това ще мине.

"Това е упованието на християнина на вярващия човек! Иначе ще се обесим на телеграфните стълбове в центъра на града."