Става ли БТК медиен гигант?

След като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в рамките на по-малко от година веднъж забрани, а после разреши продажбата на "Нова Броудкастинг груп", предстои да разгледа случая за трети път. Сега - за сделката на настоящия собственик на Нова телевизия и редица тв канали, радиостанции и сайтове "Адванс медия груп" с United group ("Юнайтед груп"), която през юли 2020 г. придоби БТК и телекома Vivacom ("Виваком"). По-интересното в случая е, че само четири дни след като на 14 декември бе обявена тази договорка стана ясно, че "Юнайтед груп" иска да купи и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач" и шуменския "Борба".

Формално единственото общо между двете сделки, чиито цени не се съобщават, е купувачът, макар да се смята, че "Адванс медия груп" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, е параван за влиянието на Пеевски в Нова телевизия.

Затова е любопитно как антимонополният орган ще оцени цялостно двете нотифицирани сделки и какви ще са мотивите за очакваните до дни по неофициална информация на Mediapool положителни решения.

Делът на Пеевски на вестникарския пазар и съответно на медийното му влияние неизменно в последните години е бил един от най-щекотливите въпроси при анализите за свободата на медиите у нас. Неговият отговор досега е бил в сферата на предположенията и е напълно нормално да се очаква от КЗК при оценката на сделката за печатните издания да вдигне тази завеса. Надали обаче и сега ще разберем това, тъй като честата практика на комисията е при публикуването на решенията си да заличава данните за пазарните дялове на участниците в концентрации или да посочва, че са под определени проценти, което не дава представа за картината на съответния пазар.

Освен това предстои да се види дали КЗК ще оценява всяка една от двете сделки на дружеството на "Юнайтед груп" - "Юнайтед медия" поотделно или заедно, защото всъщност те са свързани. Реално собственикът на БТК и марката на телекома Vivacom има всички предпоставки да се превърне не само в медиен гигант чрез телевизия, която явно ще се предлага и през мобилните устройства, чрез издания, които макар и с намаляващ печатен тираж остават медиен фактор, както и чрез солиден рекламен пазар. Всичко това няма как да не повлияе и трите пазара, тъй като става въпрос за сериозната им симбиоза.

Според адвоката по конкурентно право Христо Копаранов от дружество "Попов, Арнаудов и партньори" двете сделки трябва да бъдат разгледани като една обща.

"Разгледани поотделно става въпрос за две нехоризонтални концентрации. Принципно хоризонталните концентрации се предполага, че са по-опасни за конкуренцията, защото директно увеличават пазарния дял на участниците в сделката. Когато забрани първата сделка за "Нова телевизия" (когато чешкият милиардер Петър Келнер искаше да я придобие) например КЗК установи определени хоризонтални припокривания", коментира Копаранов пред Mediapool.

"Двете сделки обаче не следва да бъдат разглеждани отделно. При две паралелно случващи се придобивания, КЗК следва да ги разглежда като една обща сделка. Това е така, защото в резултат на случването им ще бъдат обединени двете придобивани предприятия. При това положение ще настъпят и хоризонтални ефекти – на пазарите например на интернет реклама; на онлайн новинарски и информационни услуги; пазар на печатна реклама в списания", посочва той.

Според него КЗК трябва да прецени хоризонталните ефекти съвместно на двете сделки. "Сами по себе си хоризонталните ефекти не са основание за забрана", смята експертът по конкурентно право, но допълва, че при опасност от създаване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на конкуренцията, КЗК може да има основания за забрана или за налагане на ограничителни мерки по сделките.

"Нехоризонтални концентрации, разбира се, също могат да бъдат забранени или при разрешаването им да се поставят условия, при които да бъдат осъществени. За да стане това законът и за тях изисква да създават или засилват господстващо положение на някои от пазарите. Най-често това става като предприятията използват силното си положение на единия пазар, за да влияят на другия. За да има такава възможност и стимул, се предполага пазарите да са свързани. Най-типичната свързаност е ако пазарите са вертикални, т.е. едното предприятие в концентрацията е доставчик на другото. Например при сделката за "Нова Телевизия", която беше разрешена, интересното беше, че едната страна държи правата за излъчване на футболни срещи, а другата излъчва телевизионни програми. КЗК тогава не задълба дали има възможност да се злоупотребява с притежанието на тези права", коментира той.

Според Копаранов, имайки предвид конкретните пазари на участниците в сделките, те са свързани, дори и сделките да се разглеждат отделно.

"Например БТК се предполага да е един от сериозните потребители на онлайн и печатна реклама. В този смисъл вероятно КЗК следва да разгледа дали сделката няма да доведе до стимули за ограничаване достъпа до реклама от придобиваните предприятия за конкурентите на придобиващото предприятие. Ако се установи господстващо положение на някой от тези пазари и се установи стимул то да се използва неравнопоставено, това би могло да е антиконкурентен ефект на сделката", коментира той.

"Специално по отношение на рекламата, КЗК разглежда тези пазари и от обратната гледна точка – рекламният бизнес много зависи от големите рекламодатели. В този смисъл, ако голям рекламодател спре да използва услугите на дадени вестници или онлайн издания, това би довело до изкривяване на рекламните пазари", допуска Копаранов.

Според заявлението на "Юнайтед медия" през КЗК за "Нова Броудкастинг груп", новият собственик иска да придобие едноличен контрол върху "Нет Инфо", "Дарик нюз", "ВиБокс", "Елит Медия България", "Радио Веселина", "Радио Експрес", "Витоша ФМ", "Агенция Витоша" и "Агенция Атлантик", както и съвместен контрол над "ФайненшълМаркетплейс", "Грабо Медия" и "Атика Ева".

Другото искане е за едноличен контрол върху регистрираното през октомври 2020 г. дружество "Вестник Телеграф" ЕООД от Александър Георгиев като представител на "Интръст" ЕАД, което е на Пеевски. Неговият капитал е 3.8 млн. лв. и в него влязоха и марките на вестниците, издавани дотогава от "Телеграф медиа", срещу което има редица съдебни дела и е обявено в ликвидация. "Вестник "Телеграф" контролира съвместно с физическо лице и дружеството "Издателска къща Борба", което също е част от вестникарската сделка на "Юнайтед медия".

"Юнайтед груп" придоби "Виваком" официално през юли 2020 г. като цената на сделката така и не бе съобщена, но се твърди, че е 1.2 млрд. евро.

Бъдещият собственик на "Нова телевизия" и вестниците на Пеевски започва дейност през 2000 г. като малка кабелна компания в Сърбия, но в следващите 12 години разраства сериозно бизнеса си с придобиване на други оператори и телекомуникационни активи. През 2012 г. преструктурира бизнеса си, а от март 2019 г. става мажоритарна собственост на британската "БиСи Партнърс" (BC Partners). Другият акционер е Кей Кей Ар (KKR). Компанията се опитва да консолидира телекомуникационния пазар на Балканите. През миналото лято получи одобрението на Европейската комисия за купуването на гръцкия телеком "Фортнет" (Forthnet S.A), който е също така доставчик на платена телевизия. "Юнайтед груп" притежава активи и в Словения, Босна и Черна гора.

Самата "Юнайтед медия груп" излъчва над 30 тв канала в Югоизточна Европа и достига до публика от над 20 млн. души.