Защита на населението?! Половината телефони не пищят при бедствие

Около половината от мобилните телефони не пищят при известие за бедствия и аварии. Причината в повечето случаи е старо устройство без функцията за прием на съобщения в режим „клетъчно разпръскване“, какъвто ползва националната система BG-ALERT за разпространение на съобщения за предупреждение на населението.

Това писа „Телеграф“, позовавайки се на експерти.

В много случаи обаче дори и нови телефони не приемат съобщенията, тъй като функцията, макар и налична, е изключена. В някои случаи това е умишлено направено от самия потребител, а в други идва като производствена настройка на устройството, а потребителите не са знаели за това. Отделно системата не работи при изключен телефон, както и на места с липсващ обхват.

Именно липсващият обхват в няколко гранични села в община Болярово

бе една от причините, дори и съобщение за бушуващите пожари да бе разпратено, то да не стигне до хората.

В конкретния случай пък такова въобще не бе разпратено, тъй като нито една оправомощена институция (МВР, областна управа, община) не бе сметнала за нужно да го стори. Седмица по-късно пък при взривовете в складовете за фойерверки край Елин Пелин имаше обхват и съобщения, но те вместо да дадат ясна информация, създадоха допълнително объркване.

„Към този момент след тези случаи вече знаем, че самата система BG-Alert поне технически доказано работи. Което само по себе си е добре. Въпросът е оттук нататък да се подобри координацията между институциите, които боравят с нея, както и да бъдат обучени достатъчно държавни и общински служители, за да не се стига до съобщения, които могат вместо да информират обществеността, да водят до паника и противоречиви тълкувания“, заяви за „Телеграф“ депутатът Божидар Божанов, член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и тази по електронно управление и информационни технологии.

Според него това трябва да се случи максимално бързо, за да има положителни резултати

още при следващия случай на използване на системата, който може да бъде всеки момент.

Системата за известяване е под контрола на националната пожарна. Право да инициират съобщения чрез нея обаче имат и определени служители на министерства, областни управи и кметства. За да получат право да разпращат известия за аварии обаче, те трябва да са преминали обучение от МВР, след което да получат достъп до системата – профил с потребителско име и парола.

Ако в дадена институция няма обучен служител, оттам трябва да подават молба за всяко конкретно съобщение по имейл до Национален оперативен център на пожарната. Това обаче забавя процеса.

„Ето защо е важно е институциите по места да могат директно да изпращат съобщения. Проблем е обаче, че в наредбата в момента обучението на тези хора е описано пожелателно. Няма вменено задължение към институциите, нито срок, в който те да излъчат служители, които МВР да обучи“, коментира Божанов. Това е и причината до този момент обучения да не са започнали.

Обучението за създаване на съобщения започва от съдържанието им, обясниха за „Телеграф“ източници от МВР.

В съобщението задължително трябва да пише коя институция го изпраща, какво е събитието, къде точно се случва, както и каква заплаха представлява.

Отделно съобщението може да включва препоръки за действие и друга допълнителна информация.

Именно в тези елементи е проблемът и със съобщенията, разпратени при взривовете край Елин Пелин.

Тогава чрез тях бе наредена първо евакуация на „намиращите се в близост“, без да се уточнява за какво разстояние става въпрос.

Във второ съобщение се нареждаше евакуацията конкретно на всички жители на с. Гара Елин Пелин (над 3500 души), като им се указваше да тръгнат в посока с. Нови хан. Според запознати с района изпълнението на това разпореждане от толкова много хора с автомобили би довело до блокиране на пътищата и невъзможност пожарните автомобили да достигат до мястото.

Съобщенията за бедствия и аварии трябва да са кратки, точни и ясни, без жаргон, диалект или термини и съкращения, сочи наредбата за BG-Alert. Те трябва да излъчват максимална увереност и категоричност за опасността.

Препоръките за действие пък трябва да конкретни, а съдържанието трябва да не води до объркване или да противоречи с публично известна информация, като например течаща в момента по интернет, радио или телевизия. При изпращането на няколко съобщения за едно и също събитие трябва да се следи информацията да е последователна и съобщенията да не си противоречат.