Русия иска заедно с партньорите да въведе квоти и мита върху износа на зърно

Въпреки рекордната реколта от пшеница, която се очаква в Русия през 2022 г., руските регулатори се опитват да продължат да контролират стриктно износа на зърно вече на нивото на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) Според руския вестник "Коммерсантъ", страхувайки се от реекспорт, Русия иска всички членове на Съюза да въведат квоти и мита върху износа на зърно, а също така може да удължи ограниченията за доставките за страните от ЕАИС, които все още са в сила до 30 юни. Казахстан, който е заинтересован от развитието на доставките в чужбина, е против подобна мярка.

На заседание на Евразийската икономическа комисия (ЕАИК) на 20 май Русия настоя всички членове на ЕАИС да въведат квоти и мита върху износа на зърно за трети страни, съобщиха източници на "Коммерсантъ".

Според тях Министерството на земеделието на Руската федерация счита мярката за необходима за предотвратяване на реекспорта на руско зърно през ЕАИС, заобикаляйки ограниченията.

В Руската федерация от юни 2021 г. е въведено плаващо мито върху износа на пшеница, ечемик и царевица в размер на 70% от разликата между средната стойност на ценовите показатели и базовата част. Така през седмицата от 20 май експортното мито върху пшеницата беше определено на 110,5 долара за тон, ечемик и царевица на 76,5 долара за тон. От 15 февруари до 30 юни износът на зърно също е ограничен с квота от 11 милиона тона, включително 8 милиона тона пшеница. Тази пролет, на фона на увеличените покупки на пшеница в Сибир от Казахстан, Русия забрани износа на зърно за страните от ЕАЕС до 30 юни. Това предизвика недоволство в Казахстан, който заподозря Руската федерация в дискриминация. В отговор той наложи и квоти за износ на пшеница и брашно.

Според източници на "Коммерсантъ" на среща в ЕАИК руската страна е посочила недостатъчността на предприетите мерки, тъй като Казахстан не е въвел квоти за износ на ечемик и царевица и не е наложил експортни мита. В резултат на това има значителна разлика между вътрешните цени във двете страни.

Според събеседника на "Коммерсантъ" сибирската пшеница днес се търгува средно на 18 хиляди рубли на тон с ДДС (564 лева), което е около 5 хиляди рубли (157 лв) по-евтино от Казахстан, пише "Коммерсантъ".

Още през август 2021 г. членовете на ЕАИС планираха да въведат единен подход за ограничаване на износа на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и редица други стоки. Но идеята така и не беше реализирана. Днес беше въведена пълна забрана за износ на пшеница от Беларус. Армения и Киргизстан подготвят решения за митата и квотите, твърди източник на "Коммерсантъ". Казахстан е против митата, тъй като те могат да попречат на местните земеделски производители да изпълняват международните си задължения, добавя събеседникът на вестника. Съответните министерства на Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения не са отговорили на запитване от редакцията.

Източник на "Коммерсантъ" е убеден, че вероятният отказ на Казахстан да въведе идентични мерки ще провокира Министерството на земеделието на Русия да удължи временната забрана за износ на зърно за ЕАИС. Междувременно според вестника е важно Казахстан да получава руско зърно от юли, защото страната отглежда пролетна пшеница, чието събиране започва активно едва през август.

Припомняме, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш търси споразумение с Русия, Турция и други страни, за да отключи износа на украински храни към световните пазари и да предотврати потенциален глобален недостиг на храни, съобщи Wall Street Journal в понеделник, цитирайки дипломати, запознати с въпроса.

Русия затвори черноморските пристанища на Украйна, за да отслаби страната и да завладее нейното крайбрежие.

Гутериш е поискал от Русия да позволи някои пратки на зърно от Украйна в замяна на подпомагане за улесняване на руския и беларуския износ на калиеви торове, пише "Коммерсантъ".