"В Босна и Херцеговина, 25 години след войната, настройват децата едни срещу други", казва майката на една ученичка от Жепче. В училището ѝ мюсюлмани и християни са разделени. Различни входове, различни класни стаи.
Град Жепче, Босна и Херцеговина: в училищния двор на "Смесеното средно училище Жепче" всичко изглежда съвсем нормално. Учениците се смеят, разговарят, гледат нещо на мобилните си телефони.
Но сградата всъщност има два входа: един отдясно - за етническите хървати, които са предимно католици, и един отляво - за босненците, които са предимно мюсюлмани. Коридорите и класните стаи от двете страни изглеждат еднакви, но учениците се обучават отделно по етнически признак - от различни учители.
Има дори два различни училищни звънеца, които бият по различно време. За да не се срещат учениците от различните етнически групи на общия вход, обяснява 17-годишната ученичка Лана Муслич. Учители потвърждават причината. "Те дори не се опитват да скрият сегрегацията от нас", казва Саджра Ефендич, съученичка на Лана.
"Имаме различни празници, различни почивни дни, дори не се дипломираме заедно", обяснява Лана.
Малцина говорят открито
По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в Босна и Херцеговина има 56 училища (към 2018), в които ученици от различни етноси се обучават под един покрив, но отделно. Системата е известна и като "две училища под един покрив". Това е част от наследството от Босненската война, в която босненци, сърби и хървати воюват помежду си между 1992 и 1995. Тогава загиват повече от 100 000 души, а около 2,3 милиона са разселени.
Според доклада на ОССЕ обаче "смесеното училище" в Жепче датира от 2004 и има някои "положителни" характеристики. Няколко учители работят и по двете учебни програми, има общ вход на училището, а учителската стая също се ползва от учители и от двете етнически групи. Поради това ОССЕ определя "смесеното училище" в Жепче като административно и юридически обединено училище - въпреки че учениците се обучават отделно според етническата си принадлежност.
Многократните запитвания за интервюта, изпратени от ДВ, бяха игнорирани както от ръководството на училището, така и от кмета на малкия град. Според Лана и Саджра един от хърватските ученици е получил забрана да говори пред ДВ. В противен случай са го заплашили, че ще го изключат от училище. Лана Муслич и съученичката ѝ Саджра Ефендич обаче искат да говорят. Срещаме се в едно кафене в градчето, близо до училището.
Вучилищеетническатасегрегацияетематабу
"Училищната система работи толкова усилено, за да ни раздели", обяснява Лана. Двете със Саджра биха искали да променят системата и да обединят етнически разделените класове, казват момичетата. "В края на краищата ние ходим на един и същ лекар, родителите ни работят в едни и същи фирми", казва Лана, "сегрегацията е изчезнала в почти всички институции в обществото, с изключение на училището".
25 години след войната децата все още са настройвани едни срещу други, обяснява майката на Лана, Лейла Муслич. Тя казва, че дискриминацията се пренася и на трудовия пазар. "Хората не се наемат на работа заради повечето им качества, а заради националността им".
В Босна и Херцеговина живеят етнически босненци, сърби и хървати, някои с различни паспорти и говорещи различни езици. Дори в средното училище се изучават различни езици - босненски в едната учебна програма, хърватски в другата. "Но ние се разбираме отлично", обяснява Лана, "по-скоро може да се каже, че това са различни диалекти на един език".
В училище, казва тя, почти никой от учителите не говори открито за училищната система. "Това е тема табу. Когато заговорим за това, те мълчат", казва Лана.
Учителитемълчат, задазапазятработатаси
Единственият, който не мълчи, е класният ръководител на двете ученички. Неджад Ходжич работи в училището от 1995 и е преживяла различни системи. "Сегрегацията уж трябваше да бъде временна", казва Ходжич, който преподава босненски език и литература. Преди това босненците, сърбите и хърватите са учили в напълно различни училища и сгради. Политическата мярка, с която се променя това, има за цел поне да събере учениците в една и съща сграда.
Разделението на класовете обаче остава за дълго. За Ходжич това е проблематично. "Има поколение, което не познава нищо друго освен сегрегацията", казва той. От години той се бори за съвместно обучение на учениците - засега безуспешно. "По-лесно е да управляваш хора, които се мразят един друг", обяснява той. За него е естествено да критикува открито системата. Но за повечето учители, казва той, това не е така.
"За тях най-важното е да запазят работата си", обяснява той. Босненските и хърватските ученици имат различни учители - ако класовете бъдат обединени, може да се стигне до съкращаване на работни места. Ето защо учителите почти не се съпротивляват.
"Честно казано, никога не съм се замислял за разделението", коментира друг учител. Той иска да остане анонимен, защото се страхува да не загуби работата си. Добавя, че разделението е по-скоро проблем за учениците. Самият той обаче е против обединяването на двете учебни програми.
Засега Лана и Саджра се борят безуспешно със системата, но имат поне един малък успех. От няколко месеца след училище те се занимават с музика заедно с хърватски ученици в музикалното училище в града. "Споделяме едни и същи интереси и една и съща страст - това ни свързва", обяснява Саджра.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 дръта мaнгуста
22:21 23.08.2022
2 Зевс
22:22 23.08.2022
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Не е случайно
22:23 23.08.2022
5 Прозявам се..
22:24 23.08.2022
6 Диана
22:25 23.08.2022
7 Георги
Хайде сега Европа да се намеси здраво там.
Там има Дискриминация огромна.
Коментиран от #9
22:25 23.08.2022
8 Религията
Коментиран от #11, #13
22:31 23.08.2022
9 Академик
До коментар #7 от "Георги":
България може да не е на високо социално ниво, здравеопазване и прочие но няма религиозна или етническа омраза между отделните граждани на страната. Въпреки че едно малцинство върши Зулуми пак няма насилие към това малцинство а само предпазливост. В България може свободно да си говорите на какъвто език искате на улицата, да слушате музика на всякакъв език и никой няма да ви каже нищо. Това е факт. На Балканите такава толерантност към другите етноси има само в Турция и България. В Турция също е свободно да кажеш че си арменец, кюрд..там даже имат кюрдска телевизия държавна. Повечето турски филми са дублирани на кюрдски. В Гърция е много зле ако си славянин или мюсюлманин. В Сърбия и Косово са шовинисти. Македония също е толерантна към малцинствата ако изключим българите.Коментиран от #16
22:38 23.08.2022
10 Слънчев вятър
22:38 23.08.2022
11 Любопитен
До коментар #8 от "Религията":
Не са лиСедемгодишната война
30-годишната война
Стогодишната война
РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ????
22:47 23.08.2022
12 Вкиснато зеле...
22:59 23.08.2022
13 не е религията
До коментар #8 от "Религията":
Ами тези агриесори, които използват религията и се стремят да разделят хората.Босна беше създадена по идиотски начин и няма как скоро да се променят нещата. Беше създадена чрез война, за разлика от Крим, който чрез референдум мина към Русия, но точно АГРЕСОРИТЕ правят всичко възможно да не се знае това. Да не се знае и как през 1974 г. турски войски нахлуха на остров Кипър и отделиха Северен К5ипър, призната и днес само от две страни в света.
За това говора. Хората по цял свят са ДОБРИ. И могат заедно да живеят. Само помислете в колко наши села и гладове живеят добре хора от различни етноси.
23:24 23.08.2022
14 Слънчев вятър
23:26 23.08.2022
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Слънчев вятър
До коментар #9 от "Академик":
Да не си спомняме арменския геноцид и избиването на понийските гърци. Защото е безобразно политически некоректно.01:11 24.08.2022
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Хамсал
04:48 24.08.2022
19 Българските турци
05:12 24.08.2022
20 Българските турци
05:34 24.08.2022
21 Българските турци
05:41 24.08.2022
22 Геша
06:56 24.08.2022