На фронтовата линия в Украйна се води борба за спасяване на недоносени бебета

Коридорите на Перинаталната болница в Покровск, Източна Украйна, се огласят от силният плач на мъничката Вероника.

Родено почти два месеца преждевременно и тежащо едва 1,5 килограма, кърмачето получава кислород през назална тръбичка, която му помага да диша, докато ултравиолетови лампи в кувьоза я лекуват от жълтеница.

Доктор Татяна Мирошниченко внимателно свързва тръбичките, които позволяват на Вероника да се храни с изпомпаната кърма на майка си и да уталожи своя глад.

Преди инвазията на Русия в Украйна в края на февруари три болници в контролираните от правителството райони на разкъсаната от войната Донецка област имаха необходимото оборудване за грижа за недоносени бебета. Една от тях беше поразена от руски въздушен удар, а другата се наложи да затвори вследствие на боевете, така че все още работи единствено родилният дом в миньорското градче Покровск.

Мирошниченко, единственият неонатолог там, сега живее в болницата. През част от седмицата нейният тригодишен син е в здравното заведение, а в останалото време - у дома при баща си, който е миньор.

Лекарката обяснява защо вече не е възможно да си тръгне: Дори сирените за въздушна тревога да вият, бебетата в отделението по неонатология на приземния етаж в болницата не могат да бъдат изключени от животоспасяващите машини.

"Ако отнеса Вероника в укритието, това ще ми отнеме пет минути. Но за нея, тези пет минути биха могли да бъдат критични", казва Мирошниченко.

Болнични служители казват, че делът на преждевременните раждания или усложненията при раждането по груба преценка тази година се е удвоил спрямо предишни години, и обвиняват за това стреса и рязкото влошаване на стандарта на живот, което е навредило на бременните жени, останали в района.

Русия и подкрепяните от Москва сепаратисти сега са окупирали малко повече от половината от Донецка област, която е близка по размери до Сицилия или щата Масачузетс. Покровск все още е в района, контролиран от правителството, на около 60 километра западно от фронта.

В родилното отделение на болницата е забранено да се говори за войната.

"Всичко, което се случва извън тази сграда разбира се ни засяга, но ние не говорим за него", каза Мирошниченко. "Основната ни грижа в момента е за бебето".

Въпреки че боевете в Донецка област започнаха още през 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се сражават с правителството и да превземат части от региона, младите майки едва сега започват да остават в болницата по-дълго време, тъй като почти няма възможност да получават грижи, след като бъдат изписани.

Сред тях е 23-годишната Инна Кисличенко от Покровск. Люлеейки на ръце своята двегодишна дъщеря Есения, тя обмисля дали да се присъедини към масовата евакуация от региона в западната, по-безопасна част на Украйна, след като напусне болницата. Много от жизненоважната услуги в контролираните от правителството райони на Донецка област, като отопление, електричество, водоснабдяване, са пострадали от руските обстрели и се очаква условията за живот само да се влошават с наближаването на зимата.

"Страхувам се живота на малките, не само за нашите, но и за всички деца, за цяла Украйна, каза Кисличенко.

Повече от 12 милиона души в Украйна са напуснали домовете си заради войната, показват данни на хуманитарните агенции на ООН. Около половината от тях са разселени в границите на Украйна, а останалите са се преместили в други европейски страни.

Преместването на родилния дом от Покровск обаче не е възможно.

"Ако болницата бъде преместена, пациентите пак ще трябва да останат тук", каза главният лекар доктор Иван Циганок, продължил да работи, дори когато градът бил поразен от руски ракетен огън.

"Раждането на бебета не е нещо, което може да се спре или отложи", отбеляза той.

Най-близкото съществуващо родилно отделение е в съседната украинска Днепропетровска област, на три и половина часа път с кола по второкласни пътища - пътуване, смятано за прекалено рисковано за жени в края на бременността си.

Миналата седмица 24-годишният Андрий Добрелия и неговата 27-годишна съпруга Марина са пристигнали в болницата от близко село. Изглеждат разтревожени и почти не говорят, докато лекарите правят множество изследвания, а после отвеждат Марина в операционната за цезарово сечение. Циганок и неговите колеги бързо се преобличат и се подготвят за процедурата.

Двадесет минути по-късно се чува плачът на новородено момченце, Тимур. След преглед Тимур е отнесен в съседна стая, за да се срещне с баща си.

Страхувайки се дори да си поеме дъх, Андрий Добрелия нежно целува главичката на Тимур и започва да му шепне. Докато новороденото се успокоява на гърдите на баща си, в очите на Андрий се появяват сълзи.

На фона на продължаващата вече шест месеца война Циганок и неговите колеги казват, че имат по-обнадеждаваща причина, за да останат.

"Тези деца, които с наша помощ се появяват на бял свят, са бъдещето на Украйна", казва Циганок. "Мисля, че техният живот ще бъде различен от нашия. Те няма да живеят в условия на война".