Денят Х: накъде поема Турция?

Двойни избори - президентски и парламентарни, решават днес посоката на 80-милионна Турция. Накъде ще тръгне тя, ако спечели единият или другият кандидат, коментират запознати с картината там.

"Турция е в много сложна политическа ситуация, защото световните играчи я възприемат като все по-сериозен фактор не само в региона, но и в предстоящото преразпределение на сферите на влияние в света. Затова и тя не разполага с лукса да бъде оставена на спокойствие да определя съдбата си и за нейната най-вече външна политика се води битка далеч зад географските и икономическите ѝ предели", посочва Азиз Назми Шакир. Той е преподавател в университетите Сабанджъ в Истанбул и Нов български в София, арабист-тюрколог, доктор по философия.

Трусове от всякакъв вид

Според него каквото и да се случи на изборите, страната я очакват сериозни политически трусове, най-вече заради продължаващата от доста време финансова криза. Допуска, че ако кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу спечели, той ще разчита на финансова подкрепа отвън, което неминуемо предполага зависимости по отношение на външната политика на страната. А във вътрешнополитически план на Кълъчдароглу ще му се наложи да поведе битка с управляващата от дълги години Партия на справедливостта, която след изборите ще запази водещата си позиция в Меджлиса.

"Не е изключено това да доведе до възстановяване на предишната политическа система, което да свие правомощията на новия президент и да ограничи възможностите му да влияе на политиката на страната. Другият сериозен негов проблем ще бъде по линия на големия брой партии, които подкрепят кандидатурата му - шест, като с някои от тях народно-републиканците са на напълно противоположни позиции по немалко въпроси. Неслучайно кандидатурата му бе обявена след дълги преговори, съпътствани и от характерния за турските сериали драматизъм. Да си представим хипотетичен общ кандидат на ДПС и ВМРО и ще разберете какво имам предвид. За капак всяка от шестте опозиционни партии ще иска парче от тортата и това ще доведе до редица компромиси и слабости в управлението", прогнозира Шакир.

Той уточнява, че българските изселници, както и останалото население, са разделени на лагери. В градове като Истанбул, Измир и Анкара опозицията се радва на по-силна подкрепа в тяхно лице. Азиз Шакир не очаква рязка промяна в политически план при евентуална поредна победа на Ердоган. Но е много възможна ескалация на множество икономически показатели, включително на основните борсови индекси, валутни курсове и цената на цветните метали. "Подобно развитие само по себе си може да доведе не само до икономическа, но и до политическа дестабилизация с непредвидими последици", казва Шакир. Според него независимо кой ще поеме властта, Турция има потенциала много скоро да дръпне отново напред: "Залогът за оставане във властта е свързан не толкова с партийните програми и декларираните политически принципи на лидерите, а с подобряване на икономическата ситуация".

Шанс за парламентаризма, ако…

За Левент Халил, филолог, бивш преподавател по литература, сега екскурзовод в Историческия музей в Хасково, 2023-а година е символна за турския народ и държава заради 100-годишнината от създаването на Републиката: "Преломна дата, след която Турция, благодарение на десетките реформи на Мустафа Кемал Ататюрк, поема по своя нов, вече светски държавен път. Процесите на европеизиране и модернизиране в онзи исторически момент са били толкова динамични, че новата Република Турция дава права на жените да гласуват доста преди редица европейски държави. Факт, който винаги ме е удивлявал и радвал", казва Халил.

Но според него тази година е решаваща и от актуално-политическа гледна точка: "При победа на Кълъчдароглу, лидера на Републиканската народна партия, най-вероятно ще станем свидетели на кардинални политически промени, засягащи най-вече формата на управление и конституцията. Парламентаризмът е един от стълбовете на кемалистката идеология и ще има широк обществен дебат за ограничаване на правата на държавния глава, което е контрапункт на настоящата конституция", предвижда той.

Левент Халил посочва, че едни от основните вътрешнополитически проблеми на Турция през последните години са галопиращата инфлация и крахът на турската лира, което ще изправи пред огромно предизвикателството бъдещата власт: "Ако народно-републиканците успеят да се справят с тях, турският народ ще им гласува доверие и занапред".

Светска Турция е възможна

Художникът Танер Мерт от Самоков е живял 12 година в Турция и се е завърнал през 2005-а. Винаги съм бил кемалист, признава той. Припомня, че когато бе избран за първи път за премиер, Ердоган е успял да подведе доста хора да го подкрепят, като давал сигнали, че е по-светски настроен.

Но скоро идва и огромното лично разочарование не само за Танер, а и за много други. "Може би не беше случаен и опитът за преврат. Докато аз живеех там, в държавно учреждение не можеше да се види забрадена жена и така трябва да бъде. Но Ердоган ислямизира държавата по един "мек“ начин", спомня си той. И изброява драстични случаи на разправа с инакомислещите.

"Световноизвестният пианист и композитор Фазъл Сай получи две години условна присъда заради думи като "В рая текат реки от вино - защо е забранено тук?". Тогава се видя принуден да прекрати участието си в големия фестивал на класическата музика в Анталия. Примерите са безброй", казва художникът. "И не е само пианистът, присъда получи и лидерката на Републиканската народна партия в Истанбул, уж за обида към майката на Ердоган. Друг ярък пример е присъдата от 27 години за писателя и главен редактор на вестник "Джумхуриет" Джан Дюндар", изброява Мерт.

Той подчертава, че при управлението на Ердоган няма никаква свобода на словото и това се знае и вижда в статистиките. Танер вижда приятели, които се опасяват дори в социалните мрежи да критикуват този начин на управление. Искрено се надява Кемал Кълъчдароглу да спечели тези избори и Турция в най-скоро да се върне отново в светския си облик - да има свобода на изразяването, страната отново да бъде лоялен партньор на НАТО и да има единна позиция с Алианса за Украйна. Както и да бъдат забранени всички ислямистки секти, за да бъде като преди - религията няма място в политиката и не може да се намесва в държавните дела. За него опозиционният лидер Кълъчдароглу е интелигентен човек с демократични възгледи и достоен последовател на основателя на Турската република Кемал Ататюрк.

"А Ататюрк, знаете, е един от най-добрите политици на 20-и век. Ще цитирам и нещо любимо от Ататюрк: "Много хора ще научат принципите на демокрацията, повелите на истината и уроците на науката. Суеверията трябва да се прогонят. Нека почитат това, което искат, всеки човек може да следва собствената си съвест, стига това да не противоречи на здравия разум или да не е насочено срещу свободата на другарите му".

Творецът подчертава, че религиозният натиск със сигурност има влияние и върху изкуството: "С властта, която получиха религиозните институции, започнаха да преследват тези, които са със светски нагласи. На една група музиканти бяха брутално иззети документи и събориха клуба им с багер само за ден". Мерт познава художника Петко Дурмана, който неотдавна показа изложба с изображения на Путин в кръв. "Как мислиш, дали е възможно да си позволи някой да рисува по този начин в Турция? Сещам се и за протестите в парка Гези - демонстрантите буквално бяха смазани от бой и удавени в кръв, а това в България не може да се случи, въпреки някои изключения от 2020-а година", коментира Танер Мерт.

"Не може повече така"

Накъде наистина ще поеме Турция от утре? Разделенията и противоборствата в обществото са на ръба на бръснача, рейтингите на основните претенденти за президентския пост са почти равни, а избирателната активност е по традиция много висока.

"Повечето от младежите искат коренна промяна в страната и затова ще подкрепят Кълъчдароглу. Две трети пък мислят за емиграция в Европа или САЩ, което е знак, че не одобряват системата на Ердоган", казва бивш кандидат за депутат от управляващата партия, пожелал анонимност. Той е държавен служител и ако името му с тези твърдения бъде написано, това би му донесло тежки проблеми. "Аз самият съм за дълбока промяна, невъзможно е да се живее така повече. Ако спечели кандидатът на опозицията, ще спечели демокрацията и Турция ще тръгне по нов път", не скрива надеждата си събеседникът ни.