Вятърът е в платната на Ердоган

Ако досега бе сложно за кандидата за президент на опозицията, Кемал Кълъчдароглу, то оттук нататък ще му е още по-трудно. В балотажа на изборите за държавен глава на Турция, който ще се проведе след две седмици, действащият президент Реджеп Таийп Ердоган ще влезе като фаворит, какъвто не бе обезателно на първия тур.

Дотук проблемите на Кълъчдароглу не бяха малко, но те тепърва ще стават повече. По първоначални данни изглежда, че сътрудничеството му с малките ислямистки формации, отцепили се по различно време от партията на Ердоган, АКП, не проработи. Сложната коалиция, създадена от председателя на Народно-републиканската партия (НРП), включваща в себе си от турски националисти до кюрди, сякаш достига своя електорален таван. Избирателите на класиралия се на трето място на президентския вот, Синан Оан, които ще бъдат на разположение за привличане на втория тур, имат профил, много сходен на този на гласувалите за алианса, воден от Ердоган. В същото време действащият президент продължава да разчита на стабилната подкрепа на своя по-малък електорален партньор, председателят на Партията на националистическото действие, Девлет Бахчели, който спечели повече гласове на Ердоган, отколкото социолозите в страната предвиждаха. Самият Ердоган ще се яви на балотажа не само като човека, чийто алианс отново печели мнозинство в Меджлиса, но и като претендента, изпреварил своя опонент и почти спечелил президентството още на първия тур. Разликата от малко над 4% процента между действащия президент и неговия основен опонент е достатъчно голяма, за да даде психологическо предимство на Ердоган (все пак опозицията се заканваше, че ще спечели избори от един път!). Да не говорим, че хипотезата за скрития вот за кандидата на опозицията - поради страха на респондентите в някои региони на страната да заявят, че ще подкрепят лидера на НРП - така и не се реализира. Не на последно място, едно от основните послания на Кълъчдароглу - това за връщането на парламентарния характер на републиката чрез конституционни промени, което може да стане чрез референдум, за свикването на който трябва мнозинство от 3/5-ти, или те да бъдат извършени директно от парламентарно мнозинство от 2/3-ти - ще трябва да остане в миналото, предвид това, че коалицията на Ердоган има преимущество в Меджлиса.

Кемал Кълъчдароглу обаче не бива да гледа надалеч, ако иска да види най-големият проблем пред себе си. Той трябва просто да хвърли поглед в огледалото. В него Кълъчдароглу ще види човек, който постави собствения си интерес пред този на опозицията. Следните съображения обуславят разсъждения в тази посока.

От всички възможни кандидати за президент от средите на опозицията, тествани електорално - Екрем Имамоглу, Мансур Яваш, Мерал Акшенер и Кемал Кълъчдароглу - именно последният се представяше най-слабо срещу президента Ердоган. Въпреки това, председателят на НРП упорито настоя именно той да бъде номинацията за държавен глава. Тогава спомената Мерал Акшенер, председател на Добрата партия, която е вторият най-сериозен елемент в опозиционния формат, напусна временно последния, заявявайки, че Кълъчдароглу е неизбираем (Акшенер, без да конкретизира, визираше това, че председателят на НРП е алевит от кюрдски произход, докато обществото на югоизточната ни съседка е преобладаващо сунитско и турско). Този религиозен и етнически профил на Кълъчдароглу превърна последния в лесна мишена на Ердоган, който, по традиция, заложи на стратегията "разделяй и владей", целейки се в различните електорални сегменти на опозицията, така че да създава напрежение в тях.

Но най-големият проблем пред Кълъчдароглу бе този, който вече сме констатирали: той няма харизма; не притежава политическия вирус, който превръща гражданите в избиратели. Никой не отрича неговите положителни характеристики - все пак лидерът на НРП успя да "оплете" опозиция от твърде различни прежди; той бе архитектът, проектирал турската опозиция. Но негативите на лидера на НРП като че ли ще имат по-голямо значение: едни качества се изискват, за да изградиш зданието, други - да го продадеш. А архитектите не са търговци. Затова днес Кълъчдароглу е по-близо до това да загуби президентските избори, отколкото бе вчера. А това бе вот, който бе "начертан" за спечелване от опозицията - предвид това, че тя бе във възходяща тенденция след последните местни избори през 2019-та година; предвид инфлацията в страната, земетресенията и това, че Ердоган вече носи видима умора в себе си.

Въпреки че вятърът вее в платната на действащия президент и той ще влезе като фаворит в битката на втория тур, не всичко е автоматично загубено за Кемал Кълъчдароглу. Той все пак успя да направи така, че да накара Ердоган наистина да влезе в състезание, в каквото последният досега не бе участвал (поне от местните избори през 1994-та година, когато ислямисткият лидер спечели кметското място в Истанбул сравнително оспорвано). Оттук държавният глава на Турция ще трябва да участва на балотаж, а две седмици са много време в политиката. Още повече, че неговата АКП губи гласове (над 2 млн.) и места в Меджлиса (около 30). На този фон, резултатът на НРП се увеличава също с над 2 млн. гласа. Да, Ердоган продължава да има консолидиран електорат зад себе си. Но и тези избори, и последните два парламентарни вота, в които АКП продължи да губи гласове, показаха, че на него все по-често му се налага да се обляга било на по-малкия си коалиционен партньор, било на санкциониращите механизми на държавата, било на медийния комфорт в страната, било и на трите едновременно.

Но ако Кълъчдароглу загуби балотажа, той трябва да си подаде оставката. Не само като жест, чрез който ще разпознае своята отговорност за изпуснатия шанс опозицията да спечели изборите, но и като възможност чрез неговото (закъсняло) оттегляне да даде възможност за промяна в НРП. Все пак следващата година в Турция ще има местни избори и за основната опозиционна партия ще бъде важно да демонстрира енергичност, каквато показа на местните избори през 2019-та. И ако на сегашния президентски вот Екрем Имамоглу (кметът на Истанбул) и Мансур Яваш (кметът на Анкара) като че ли не успяха да придадат достатъчно сцепление на кандидатурата на самия Кълъчдароглу, въпросът следващата година ще бъде същите двама да не потънат заради него.

Разбира се, има две седмици кампания до балотажа за държавен глава. Следователно не трябва да поставяме каруцата пред коня. Но именно това бе големият проблем на турската опозиция: на президентските избори тя имаше каруца, но нямаше кон, който да я тегли.