Руснаците, живеещи в западната ни съседка, не могат да се интегрират

Маша Петровна и Галя Зиновиева са приятелки от детската градина и не искат да променят навиците си, независимо че се намират в чужда страна и не говорят местния език.

Обичайната им разходка преминава по централните улици на Белград в разговор на майчиния им руски, уточнява БТА.

Разказват, че са били принудени да емигрират и това е достатъчно голяма промяна и затова не искат да променят нищо друго от обичайния си начин на живот.

Двете рускини управляват бутик за бижута в Стари Белград и както стотиците хиляди руски граждани, които напуснаха Русия след началото на войната в Украйна, чакат войната да свърши и да се върнат. Или да се преместят още веднъж в друга държава, но на територията на Стария континент.

Според данни на сръбското министерство на вътрешните работи в страната се намират над 220 хиляди руски граждани.

Голяма част от тях имат собствен бизнес и са се установили тук със семействата си.

Внучките на Маша и Галя ходят в сръбски училища и помагат в салона за маникюр, открит от близко семейство, също руснаци.

"Ако в салона се запише някой, който говори сръбски или английски, викат децата на помощ с превода. Но това се случва много рядко, защото имаме изградена клиентела от наши сънародници", казва Маша.

"Може да се каже, че сръбският език е лесен за нас!", обяснява Пьотр Исаев, който е компютърен специалист и е в Сърбия от 10 години. Напуснал е Русия след анексирането на Крим.

Заради работата си в международна компания Исаев все пак говори повече на английски с колегите, включително и със сърбите в офиса. Но малката му дъщеря все още не знае местния език, защото посещава "Първата художествена детска градина" в центъра на Белград, също собственост на руснаци.

"Интеграцията на руснаците в сръбското общество е почти незабележима, а същевременно много често може да срещнете рускоговорящи в Белград и Нови Сад или по селата във Войводина", казва Ивана Чурич, собственик на езикова школа за чужденци.

"Руснаците в Сърбия имат свой собствен свят. Има много руснаци в Белград, които са отворили ресторанти, в които ходят... руснаци", обяснява Исаев.

Според Търговската камара на Сърбия над 11 хиляди са регистрираните руски компании от началото на 2022 г., като повечето от тях се занимават с програмиране, търговия, консултации и ресторантьорство.

Данните показват, че процесът на преместване на руски граждани в Сърбия остава постоянен.

Още през 2022 г. местната и европейската преса нарече този процес „руска инвазия“, особено заради увеличаването на сделките за покупка и наемане на имоти, както и заради предоставяне на сръбско гражданство на руснаци.

През 2023 г. Европейската комисия препоръча на местните власти да не прилагат процедура за ускорено придобиване на гражданство именно заради големият брой руснаци, които биха застрашили Шенгенското пространство, ако притежават сръбски паспорт. В изявлението си тогава Комисията посочи, че Сърбия като страна кандидатка за членство в ЕС, чиито граждани пътуват без визи в Шенген, трябва да установи по-строги правила спрямо Русия, а в противен случай може да загуби безвизовия режим за собствените си граждани.

Днес Маша Петровна и Галя Зиновиева ще направят обичайната си разходка по белградските улици и на път за вкъщи ще си купят сладолед, за да отпразнуват Новата година. Само ликът на Путин, който се подава от подаръчните чифтове чорапи, изложени на централния площад в сръбската столица, може да ги извади за кратко от паралелния руски свят, в който живеят от 2 години.

През март тази година за преизбирането на президента Владимир Путин гласуваха 512 избиратели от общо 4726 руски граждани в Сърбия с право на глас.

Най-много гласове получи заместник-председателят на долната камара на руския парламент Владислав Даванков от партия "Нови хора" – 3185. Путин получи 2% от секцията в руското посолство в Белград.