Коронованите върхове на тишината

"И насред светлината видях аз тълпа
и не смееше никой да прекъсне тази страшна тишина.
“Безумци”, виках, “Кой ли осъзнава?”
“Тишината като рак се размножава”
Но падаха ми думите като безшумни капчици вода
и кънтяха в кладенците на тази тишина
А тълпата на колене молитви си редеше
на блестящо божество от нея сътворено."
(По безсмъртния шедьовър на Саймън и Гарфънкъл, изпълнен незабравимо от Disturbed)

Кърваво мълчание се е спуснало над София. Психозата и страхът са ни стиснали за гърлото и ни душат по непознат в предишни епохи начин. Душите ни кървят и заглушават всеки звук на съпротива.

Притихнал съм и аз, но не от ужас, а от срам и гняв. Мълча от отвращение от света и епохата, в които живея. Буржоазно-индустриалните революции, благосъстоянието донесено ни от пазарната икономика (забележете, не споменавам думата демокрация), и огромният напредък на медицината, образованието и технологиите ни потопиха в една нарцистична илюзия. Помислихме си, че сме безсмъртни, че сме по-силни от природата до такава степен, та да не можем да повярваме, че един смъртоносен вирус може да е “просто” природно творение и задължително трябва да е изпълзял от някоя конспиративна лаборатория. Станахме толкова парично богати и толкова душевно бедни, че си помислихме, че можем да правим животоспасяващи дарения с условия – като собственикът на една фирма за катерачни стени. Загубихме способността си да изпитваме емпатия и я заменихме с лицемерно съчувствие. В съвременността двете думи са различни, макар и да имат общ корен. Емпатия означава способност да се поставиш на мястото на другия във всеки един момент и във всяко емоционално състояние. Най-висшата форма на емпатия, която едно човешко същество може да изпита към друго, е любовта. Съвременният свят, поразен от нарцисизъм, е неспособен да изпитва емпатия от тук и да обича. Това е една от причините за многото разводи, за многото раздели, за постоянните реплики “Обичам те, но тръпката изчезна” (изчезнала е не любовта, а страстта, любов никога не е имало).

Срам ме от жестокия и циничен начин, по който медиите следят внимателно и обявяват всеки един починал. Клетите хора са превърнати в гладиатори на съвременната медийна арена, умиращи под ръкоплясканията на идиотизирана тълпа, крещяща до вчера и биеща лекарите си, отчаяно борещи се всеки ден за всеки един живот. Скъпи роднини на починалите, искам да знаете, че изпитвам дълбоко чувство на емпатия към вас. По един извратен начин ви превръщат в знаменитости вместо просто да ви оставят да потънете в нормален човешки траур.

Срам ме е от начина, по който се сравняват различни причинители на смърт. Обяснява ни се, че било страшно, защото видите ли умирали много хора за кратко време. Нека ви “зарадвам” с малко “нестрашна” статистика, която не е интересна на никого.

1. Поемете си въздух дълбоко. Някъде по света едно дете вече е умряло от глад (една трета от храната в света се изхвърля).
2. Издишайте бавно. Още едно дете е умряло от пневмония – не тази “страшната” вирусната, а другата, ах как обичам тази дума, “обикновената” бактериална пневмония. Загинало е, защото няма достъп до медицина и антибиотици. Поради поредната икономическа криза, в която сами се вкарахме, ще продължава да няма.
3. Знайте, че този жесток цикъл се повтаря при всяко ваше вдишване и издишване. Сега, ако искате, ме обвинявайте, че неглижирам проблема с Ковид-19.
4. На всеки 4 минути някъде по света умира човек от морбили, основно дете, ненавършило 5 години. Срам ме е и място не мога да си намеря от гняв, че живея в свят, където умират деца от ваксинопредотвратими заболявания – морбили, варицела, хепатит, полиомиелит. Все пак “за да измия срама от челото” (по Иван Вазов) ще спомена, че последното споменато вече е почти унищожено. В същото време се появи една вълна от изроди, които СЗО обяви за световна заплаха. Сещате се кои хора говоря, дори няма да ги назовавам.
5. И накрая “обикновеният” грип, който не бил толкова страшен, защото не убивал толкова хора за толкова кратко време. Дали е така или просто медиите не отразяват под лупа починалите? Според СЗО ежегодно от “обикновената” болест загиват между 290 000 и 650 000 – между 33 и 74 души на всеки час. Толкова по въпроса кой грип убивал не знам си колко стотин човека дневно. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/influenza-(seasonal)

За мен истината е, че ние се ужасяваме не толкова от Ковид-19, а от разрухата на нашата нарцистична илюзия за живота, която той причинява. Това е причината и да не се смущаваме и срамуваме от горните статистики, ние просто сме ги превърнали в част от нашата илюзия. След време същата съдба очаква и този “новак”. От опит знам, че когато илюзията ти изчезне, това боли жестоко. Първата ти реакция е да се стремиш да я задържиш с всички сили, защото си мислиш, че ще умреш от болката. Но после осъзнаваш, че това е било само илюзия и болката изчезва. Започваш да изпитваш радост, защото има място за нещо ново и истинско. Разбира се, ако страдаш от нарцисизъм, ти си неспособен да изградаш нещо повече от друга илюзия.

Не позволявайте на страха от загубата на илюзиите ви да ви скове. Нали вече знаем, страхът е убиецът на разума, малката смърт, която води до пълно унищожение. Затова нека да го пуснем през нас и когато той отмине ще останем само ние, пречистени като дечица, жадни за малките и все пак гигантски истини в живота.

Бел. ред. Текстът е на педиатъра д-р Александър Атанасов и е публикуван с негово разрешение.