България се разделя с една епидемия, която така и не настъпи

"Част от мерките в България бяха абсурдни и самоцелни", пише журналистът Франк Щир, който добре познава България. Ето още от наблюденията му след края на строгата карантина.

"Ако можеше да се разходи и да види какво се случва по софийския булевард "Витоша", германският здравен експерт Карл Лаутербах сигурно би изпаднал в криза", пише Франк Щир в началото на статията си и пояснява: "Лаутербах вече седмици наред предупреждава телевизионните зрители, че трябва да са подготвени за продължителни извънредни мерки, които може да траят с години, че трябва да ограничават контактите и да се държат на дистанция, за да се справят с вируса. Но софийският булевард на заведенията е направо претъпкан, а хората си дишат във врата", коментира авторът, който живее в София и е отличен познавач на България. По-нататък той описва хронологията на мерките, взети в България, и отново се връща към личните си впечатления от булевард "Витоша":

"Прави впечатление, че в новата реалност "след корона" столовете и масите са почти както преди. Да, обслужващият персонал носи маски, но посетителите на заведенията седят близо един до друг и взаимно се опушват с дима от цигарите и наргилетата си, сякаш няма нищо."
В България правят много по-малко тестове

Авторът цитира официалните данни за броя на заразените, на излекувалите се и на починалите в България, както и данните за проведените тестове. Според германския вестник "Ди Велт", в България са тествани едва 7 на всеки 1000 души, докато в Германия числото е 30. Щир също сравнява българските показатели с данните от Германия:

"В сравнение с Германия, в България са направени четири пъти по-малко тестове за коронавирус на един милион души, като са установени седем пъти по-малко заразени и починали от КОВИД-19. Редом с Естония, Словения и Словакия, България е сред онези страни в ЕС, в които пандемията се проявява най-слабо. Правителственият ръководител Бойко Борисов смята, че овладяването на вируса е негова лична заслуга. Та нали той беше сред първите в ЕС, които наредиха пълното затваряне и - заедно с НОЩ под ръководството на генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски - въведе строг, но справедлив епидемичен режим".

Репресивният характер на мерките

Авторът твърди още, че в сравнение с държави като Испания, Италия или Гърция ограниченията са останали относително либерални. Той обаче характеризира част от мерките като "абсурдни и самоцелни".

По-нататък Щир описва подробно ограничителните мерки, засягащи училищата и магазините, спорта и парковете - и твърди, че репресивният характер на ограничителния режим, наложен от двамата генерали Борисов и Мутафчийски, най-ясно си е проличал в шестседмичното затваряне на столицата София и на провинциалните центрове:

"Пропускани бяха само онези шофьори, които можеха да представят документ с убедителна причина за пътуването. Близо 230 000 бяха принудени да се върнат обратно", отбелязва германският журналист.

"България би трябвало да се готви за втора вълна"

Справи ли се България с коронавируса? - пита по-нататък авторът. И търси отговора: "Когато днес излезеш на улицата в София, абсурдите на извънредното положение със сигурност ще ти се сторят като някаква фантасмагория. Улиците отново са наблъскани от хора и човек не може да повярва, че само допреди две седмици полицията затваряше площадите с червено-бели пластмасови ленти, за да канализира маршрутите на пешеходците в предписаните траектории."

Франк Щир вижда българите изправени пред една дилема. Той се позовава на препоръките на експерти като цитирания професор-епидемиолог Карл Лаутебах, на Института за медицински измервания и оценки към университета във Вашингтон или на Европейския център за превенция и контрол над заболяванията. В резултат на това той стига до извода, че тази дилема е неразрешима: „Макар че досега не са преживели истинска вълна от коронавирус, те (българите - б.ред.) би трябвало, според Лаутербах, да се готвят за втора и за трета вълна."