Д-р Таня Андреева: Битката трябва да се води преди болничните легла

Kакво да правим, за да не се стига до заемане на интензивните легла - това трябва да е приоритет в Националния план за справяне с COVID-19, а не факторът заетост на тези легла, тъй като при достигане на 80 процента заетост означава, че сме изпуснали кризата.
Нужни са мерки, които да предпазят хората от това - да не стигат до интензивни грижи. Това каза в интервю за Dir.bg бившият здравен министър д-р Таня Андреева.

Според нея с разрастването на новата вълна трябва да се предприемат мерки спрямо възрастните хора и хората с хронични заболявания, за да бъдат опазени и да не стигат до лечение в болница. Нужно е ограничаване на контактите изобщо между хората в по-малка или в по-голяма степен.

Бившият здравен министър смята също, че правителството трябва да помисли за финансово подпомагане на лечебните заведения, заради поскъпналите лекарства и консумативи и орязания планов прием, което намалява техните бюджети. И вижда като една от причините за високата смъртност от COVID у нас липсата на достатъчно медицински персонал, който да се грижи качествено за пациентите в тежко състояние.

Има ли слаби места в така приетия и представен от правителството Национален план за справяне с COVID-19?

Тъй като този план се приема в условията на стръмно покачване на броя заболели и на броя хоспитализации, той трябва да се разглежда в контекста на описаните в него етапи 3 и 4. Лечебните заведения започват много бързо да заемат интензивните си легла, рязко влизаме в следващата вълна, в която най-вероятно ще преобладава Омикрон. И тъй като този вариант е по-заразен, се очаква, че повече хора ще имат нужда от лечение в болница.

Това са рисковите групи - възрастните и хората с придружаващи заболявания. И другото притеснително - при тази вълна има много по-голям брой заболели деца, включително и влизащи в болница. Деца, които макар и единични случаи, при тях заболяването протича тежко. Имаме само две реанимационни легла, които се намират в Пирогов. А при настаняване на дете в тежко състояние в детско отделение на която и да е болница, е нужен анестезиолог-реаниматор.

И според мен тук ударението трябва да бъде най-сериозно: какво да правим, за да не се стига до заемане на интензивните легла? В медицината има едно основно правило - превенция и профилактика. Тъй като това заболяване не може да бъде профилактирано чрез лекарства или по друг начин, трябва да преминем към мерките, свързани с превенция. Това са основните мерки, които действат от началото на епидемията - дистанция, носене на маски, дезинфекция и най-вече контрол върху спазването им, тъй като според моите наблюдения не се спазват много.

Какви хора към момента стигат до болница?

Предимно възрастните, при които има и много неваксинирани, както и деца и пълнолетни с придружаващи хронични заболявания. Това са рисковите групи и от предишните варианти на вируса.

За мен е много по-важно да се наблюдава колко бързо расте рискът и колко от установените инфектирани стигат до болнично лечение. Хората в интензивните отделения са вече много тежки случаи, при които има висок риск от смърт или от последващи усложнения на други органи и системи след преболедуването на вируса. За мен е притеснително да се следи точно този фактор - броят на интензивните легла, защото това са най-тежките случаи.

Вие смятате, че този подход с основен фактор заетост на интензивните легла не е работещ?

Той е работещ, но идеята на медицината е човек да не стига до интензивно лечение. И без това Омикрон протича по-леко и ако се предприемат мерки за намаляване на общата заболеваемост, това ще намали и влизането в интензивните отделения. Нужни са мерки, които да предпазят хората от това - да не стигат до интензивни грижи.

Затова трябва да се предприеме нещо спрямо рисковите групи - възрастни хора и деца - например зелени коридори за възрастните в големите магазини, да не се допускат в заведения. Трябва да има период от време, в който да пазим тези рискови групи, за да не попадат в болница и да не се усложнява тяхното състояние.

За останалите хора, които не попадат в рискови групи, нужни ли са някакви ограничения и докъде трябва да стигат те?

При бързо развитие на инфекцията трябва да има ограничения и те най-вече да са свързани с места, без които можем да живеем за определен период от време. Винаги съм защитавала тезата, че когато кривата тръгне рязко нагоре, трябва да бъдат затваряни ресторанти, барове, молове - местата за забавление. Още повече, че съм убедена, че не се спазва изискването за проверка на зелените сертификати, които имат за цел да удостоверят, че някой е ваксиниран, тоест при разболяване би изкарал болестта по-леко, което като че ли при тази вълна не е съвсем така.

Ако сега сме в началото на вълната и при това бързо разпространение на вируса, нужно ли е пълно затваряне, за да се предотврати усложняване на обстановката?

Не знам, дали сме в началото на вълната или тя е започнала. Според математическите прогнози сме много близо до голям ръст на заболеваемостта. А мои колеги в болниците казват, че много бързо се запълват леглата. Което означава, че освен официалната статистика, има и скрита заболеваемост.

Според мен, когато интензивно започнат да се пълнят леглата в болниците, като се има предвид, че за тези пациенти се грижат лекари и медицински сестри, сред които също има много заболели, трябва да се въведат ограничителни мерки. И тези мерки са доказали своя ефект, не знам защо всеки път се опитваме да правим някакви експерименти. Нужно е ограничаване на контактите между хората в по-малка или в по-голяма степен.

Според Вас как биха сработили мерките, заложени в четвъртия етап от плана, когато вече е достигната заетост от 80 процента от интензивните легла в даден район?

80 процента запълнени интензивни легла означава, че ние сме изпуснали кризата. Изпуснали сме времето, в което да се вземат мерки. При такъв процент на заетост, теоретично през следващите 7 до 10 дни ще бъдат запълнени 100 процента от леглата.

Това със заетите интензивни легла трябва да се разглежда индивидуално, защото по един начин стоят нещата в София, където има над 100 болници, а по съвсем друг начин стоят нещата в другите областни градове и в общинските лечебни заведения в малките населени места. Има болници, в които има един или двама анестезиолози, един инфекционист или пък няма изобщо такъв. Трябва много внимателно да се следи ситуацията и за мен по-работещият вариант беше предишният - по области.

Това окрупняване на областите в региони беше създадено с идеята, ако в една болница се запълнят реанимационните легла, пациентът да бъде закаран в друга. Но в по-малките населени места има по три, четири, пет интензивни легла в лечебно заведение, сами разбирате, че те много бързо ще се запълнят. От друга страна откриването на нови интензивни легла изисква да има квалифициран персонал, който да се грижи за пациентите, които постъпват на тях. Според мен една от причините за високата смъртност у нас е точно тази - не само, че пациентите са възрастни и по-болни, но и че няма достатъчно медици, които да се грижат за тях, така те се влошават и се стига до смърт.

Планът предвижда разработване на информационна кампания за насърчаване на ваксинацията срещу COVID-19. Не сме ли твърде закъснели с реализирането на такава кампания?

Твърде закъснели сме. Аз не вярвам, че тя ще има особен успех, освен ако не е направена кадърно. Обикновено такъв тип кампании трябва да се разгърнат в началото, когато не сме позволили да се населят обществени говорители с най-различни мнения по въпроса. Медицината не е лесно занимание и това, което трябва да е водещо, е медицина, базирана на доказателства, а не на мнения. Това, което мога да препоръчам на сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването, е да слушат лекарите, които всеки ден са на бойното поле в COVID отделенията. Те ще им дадат най-реалистична представа какво се случва и може би ще им предложат най-реалистичен подход в управлението на кризата и мерките, които трябва да се предприемат. Лекарите се справят с всичко, но не намирам смисъл да бъде притисната докрай здравната система.

Трябва да се обърна сериозно внимание и на финансовия ресурс, с който работят болниците в момента. Защото той е намален, спрени са плановите операции, което допълнително намалява постъпващите средства, а в същото време цените на лекарствата и на консумативите като кислород, а също така ток, парно, вода, са повишени.

Директорите на болници са изправени пред много сложна задача - да си вършат работата без никакъв компромис и от друга страна да се справят със заплащането на всичко необходимо за тази работа. Смятам, че правителството трябва да помисли за някаква форма на подпомагане на лечебните заведения.

Не разбирам защо трябва да бъде спиран плановият прием, вместо да се ограничат контактите между хората. Никъде в Европа няма ограничен планов прием, защото хората боледуват от много други заболявания, COVID е само едно от тях. Това се прави, за да се освободи капацитет от лекари, които да се грижат за болни от ковид. Но това, че ще извикаш един акушер-гинеколог или травматолог да полага такава грижа, не е най-разумното, което може да се случи.

Затова трябва да действаме много по-рано, преди трета и четвърта фаза, за да не се стига до такова увеличение в броя на приетите в болница, дори на тези извън интензивните отделения.