Тествахме Mercedes-Benz CLS

За първи път за CLS се заговори през 2004 година, когато първото поколение на този автомобил сериозно разбуни духовете в автомобилната общественост. Дизайнерите от Щутгарт бяха иноватори в създаването на т.нар. купе с четири врати, като дълго време след това се появиха алтернативите от Audi и BMW. Първата генерация не се превърна в бестселър, но утвърди марката, като законодател в модните течения. Втората генерация се появи през 2010 година, като колата беше далеч по-практична и също толкова иновативна и модерна.

Това не попречи на специалистите от Mercedes да направят рестайлинг само четири години след това. Той обаче беше минимален, защото моделът беше много успешен. Сега обаче дойде време формите на тази своеобразна икона да бъдат сериозно променени. Mercedes пое риск с настоящата, трета генерация на модела, която хем прилича, хем не прилича на предшественика си. Новият CLS беше представен в Детройт, след това се появи в Европа и сега вече се продава и на нашия пазар. Екипът ни направи обстоен тест на третата генерация и първите ни впечатления са, че колата има всички шансове да продължи и да надгради върху успешната линия на развитие на модела.

Екстериор

Дизайнерите са направили чудеса от храброст, за да може новото поколение да е запомнящо се, дръзко, фирмено разпознаваемо и в същото време да разполага с още по-добър коефициент на въздушно съпротивление. Първото впечатление от новия CLS може да се определи като шокиращо - радиаторна решетка с отрицателен ъгъл на наклон, доста различен светлинен подпис, който е ефектно интегриран в изцяло диодните фарове и агресивни въздухозаборници. Агресивната предница ефектно преминава в стилни странични линии, като само задна част на колата може да се определи като недотам изразителна на фона на останалите екстериорни елементи. Вратите без рамки също изглеждат странно, но пък те продължават традицията на модела.

Интериор

Виждайки радикалната екстериорна промяна, би могло да се предположи, че такава ще има и в салона. Германците обаче са си консервативни по природа и рядко променят нещо, което се продава добре. И след като измениха външния вид, явно са решили, че интериора трябва да е като на всеки друг Mercedes от високия клас. С други думи салонът е подобен на този при E-Klasse. Материалите са свръхкачествени и скъпи, амбиентното осветление се мени според предпочитанията на водача и пасажерите, а седалките са ергономични и удобни.

Те не са големи, но пък са снабдени с много регулировки и са изключително удобни. Изненадата тук е свързана със задните места за сядане. Те не изглеждат удобни, но настани ли се човек там, комфортът е осезаем. Отзад обаче могат да се возят безпроблемно само двама души. Остъклената площ не е голяма и видимостта назад е леко ограничена, но предвид всевъзможните електронни помощници, едва ли някой би изпитал дискомфорт при паркиране. "Черешката" е уникалната аудиосистема Burmester, която разполага с 13 високоговорителя и прави саунда в купето уникален.

Ходови характеристики

Част от бутоните на волана са сензорни и с това трябва да се свикне. Иначе возията и обезшумеността на купето са такива, че ако водача не следи скоростомера е все едно дали се движи с 60 или 110 км/ч. Колата е еднакво тиха и стабилна във всички режими на движение. Автомобилът разполага с доста нисък общ център на тежестта, което го прави идеален за управление на път със завои, при това с доста висока скорост. Крен в завоите почти няма, а динамиката е осезаема. В завоите или при задействане на спирачките въздушното окачване редуцира ефективно напречните колебания около надлъжната ос. Като цяло обаче возията е по-твърда от тази на съплатформеника E-Klasse, като това се дължи, освен на настройки в окачването и на изключително нископрофилните гуми.

Джантите са ефектни, размерът им е 20 цола, но именно това прави возията по-твърда. Нископрофилни гуми пък съвсем не са удачен за родните разбити пътища. Иначе многокамерното въздушно окачване с непрекъснато регулируемо демпфериране се адаптира към актуалната пътна ситуация, независимо дали колата е в режим комфорт или спорт. 4х4 системата е оптимална за модела, като му придава изключителна стабилност и сигурност. Вместо блокировка на диференциала, фирмената 4MATIC използва електронно управлявана система за контрол на сцеплението 4ETS и освен това работи съвместно със серийната електронна стабилизираща програма.

Двигател

Автомобилът, който ни беше предоставен за тест драйв разполагаше с 4х4 система и с по-мощния дизелов двигател. Става дума за версията CLS 400 d 4MATIC, разполагаща с дизелов двигател, който е изцяло нова разработка. Въртящият момент се предава на колелата през деветстепенна автоматична скоростна кутия, като смяната на предавките става изключително неусетно. С мощност от 340 коня и пиков момент от 700 Нм, този мотор предоставя истинско удоволствие от шофирането.

Динамиката е налична в огромен диапазон от обороти и прави ускорението и доускорението отлично. Колата тежи над два тона, но това определено не се усеща. Ускорението до 100 става за 5 секунди, а още по-интересното е, че това не се отразява и на разхода на гориво. Комбинираният такъв, който отчете борд компютъра след теста, беше точно 7.1 литра на 100 километра пробег.

Цена

Всички тези високи технологии, скъпи материали, комфорт и динамика обаче не са евтини. Базовата цена за новия CLS стартира от 126 740 с ДДС, а в зависимост от нескончаемите екстри и многобройните електронни системи, може да нарасне значително. За тези пари обаче получавате оригиналът на четиривратите купета, на които в днешно време подражават почти всички. За качеството на изработка смятаме, че не е нужно да казваме каквото и да е. То е на традиционното изключително високо ниво за марката.