В памет на "Кралицата на Нюрбургринг"

Преди 13 години, на пистата "Нюрбургринг", Германия, в 9:00 часа на 9 юли 2008 година, екипът на mobile.bg взе интервю в движение от "Кралицата на Нюрбургринг". Сега го препубликуваме в нейна памет.

Когато новата писта Гран При е завършена през 1984 година, от старата оставят непокътното трасе от 20.8 км, известно с името “Nordschleife” (Северната дъга). Оттогава Nordschleife привлича собствениците на най-красивите и мощни спортни коли. Правят я достъпна за всеки. Трябва само да купиш билет и можеш да подпалиш гумите на собствената си кола по завоите. Тук могат да се срещнат колони от Porsche, но, разбира се, само “GT” - GT3, GT3 RS или пък GT2. Ако видите BMW, ще бъде задължително модификация М. Всъщност, тук от всеки ъгъл изскача М3. Северната дъга привлича и много редки представители на автомобилната класика. Малко по малко пистата приласкава не само собственици на суперяки коли, но и техните почитатели. Превръща се във важна туристическа дестинация.
Ето там съм онази сутрин. Ръмжене на мотори, парад на фантастични автомобили, мъже, облечени в състезателни костюми са декор, който кара адреналина в кръвта ми да закипи.

Но онова, което ми предстои, ме вълнува най-силно. Стоя в павилиона на BMW и чакам такси. Такси? На пистата? Да, и то какво! Ring Taxi. Знам, че професионални рали-състезатели правят „кръгче“ по Северната дъга, от което дъхът на „клиента“ спира. Шофьорите „вземат“ всичко от M5 по завоите – абсолютно всичко, което автомобилът може да предложи. Феноменално ускоряване, намаляване на скоростта в последната секунда преди завоя, дрифтинг са само част от силните усещания на ексцентричното преживяване.
Докато чакам, превъртам всички възможни сюжети в главата ми. Напрегнато ми е и ми личи. Вратата се отваря със замах и пред мен застава с широка усмивка Кралицата на Нюрбургринг. Самата Сабине Шмиц.

Наясно съм, че списъкът от чакащи да се качат точно в нейното такси е безкрайно дълъг и само големи късметлии евентуално след година получават потвърждение от нея. Г-н Ози Крагъл от BMW Motorsport, който е голям фен на mobile.bg, направи невъзможното и ме „избута“ напред в списъка. И ето ме сега, тук, а Сабине Шмиц разтърсва здраво ръката ми. „Готова ли си?!“ - пита ме тя с широката си, блестяща усмивка. В този момент осъзнавам, че сме заобиколени от тълпа, която крещи неистово „Сабине! Сабине!“ Проблясват светкавици на камери и фотоапарати. Тя е истинска звезда!

Пита ме къде предпочитам да седна – отпред или отзад. Докато се чудя, тя през смях ми казва: „Ти можеш да избираш, но вляво отпред съм аз.“ Разбира се, сядам се на предната свободна седалка до нея. Най-спокойно вадя диктофона и се подготвям за приятно кръгче и сладка женска раздумка по Северната дъга на Нюрбургринг.

Чувам свистене на гуми, а главата ми залепва за облегалката. Проклинам многократно богатата германска закуска в хотела. Сабине „взема“ отсечката от 20.8 километра само за 8 минути с нейното BMW M5. Гумите свистят непрекъснато. Автомобилът ускорява толкова бързо, че сравнението с излитане на самолет е направо слабо. Не смея да погледна километража. За част от секундата хвърлям поглед натам и виждам как стрелката минава 170 км/ч, излизайки от завоя. Забравям всичките си добре подготвени въпроси. Замръзвам. Стискам с всичка сила дръжката над вратата ми като се надявам да е някаква тайна спирачка на BMW. А онази стабилна закуска от хотела подскача нагоре-надолу в стомаха ми подскача. Междувременно, докато шофира с една ръка, Сабине не спира да бъбри сякаш най-спокойно си пием чая. Сценарият ми напълно се променя. Започвам с:

 Сабине, имала ли си някога инцидент на пистата?
 Не. Никога.
 Защо работиш това?
 Родена съм тук, знаеш – това е малко селце. Няма кой знае какво да се прави. Обаче имаме голяма атракция - Nordschleife на Nürburgring. Имаме и семеен хотел. Познавам Ники Лауда и повечето от известните рали-пилоти на всички големи отбори. Всички са все още живи. Обожавам ралитата. И затова реших да се състезавам с тях по Северната дъга.
- Кога започна да се състезаваш?
 Първото ми истинско състезание беше, когато бях на 18.
 Кой те научи?
 Никой не ме е учил. Поразпитах няколко професионални шофьори. Оказа се, че просто имах талант. Самороден талант съм.
 С каква кола започна?
 В началото започнах да тренирам с отборното BMW. След това станах инструктор.
 Колко дълго го правиш?
 От 16 години.
(Сабине започва да ускорява. Млъквам. Диктофонът ми записва само звуци на ръмжащ мотор и свистене на гуми. Умът ми спира да работи. Когато идвам на себе си, успявам само да промърморя: „Опс, забравих си въпросите.“
Сабине се смее силно и казва:
 Мария, може ли да те попитам аз нещо?
 Да.
 За първи път ли ти е на Nordschleife?
 Да.
 Ще ти бъде ли последният?
 Надявам се - не. Този път оцелях. С каква скорост излязохме от последния завой?
 Това е сериозна кола, Мария. Когато последно погледнах километража, показваше 178 км/ч.
 Ти така ли караш по обикновените пътища?
 О, не. След 20-тина кръгчета като това на ден имам нужда от почивка. Имам нужда и от шофьорската си книжка.
 Каква кола караш извън пистата?
 Имам Range Rover и BMW M5.
 Женена ли си?
 Не.
- Как мъжете те възприемат като конкурент зад волана?
- В началото, когато бях на 18 години, точно преди старта на първото ми сериозно състезание, един приятел ми каза: „ако ти трябва помощ, просто карай зад мен.“ На третия завой го изпреварих. Той беше много разочораван и разстроен. Какво да направя?! Той беше толкова бавен! И продължих в същия дух – просто изпреварвам мъжете.
 Някога страхувала ли си се?
 Не, от какво? Може би само понякога, когато завоите са мокри…
 Колко кръгчета правиш на ден?
 Около 60.
 Спомняш ли си българската състезателка Апостолова, която си тренирала?
 Това трябва да е било поне преди 20 години. Много отдавна...
 През 1996-та.
 Помня обиците ѝ. Бяха толкова големи, че когато ускоряваше, сякаш вятър ги отвяваше. Беше много смешно. Тя още ли се състезава? Добра ли е?
 Да. Всъщност, ние нямаме много рали-състезателки. Какво ще правиш, когато решиш да спреш да се състезаваш с коли?
 О, аз в момента имам още много занимание. Хотелиер съм, сомелиер, внасям сирене, пури, вино – всичко с високо качество. Също така съм пилот на хеликоптер.
 Всеки ден ли сменяш гумите на М5-тицата?
 Би трябвало, обаче не го правя. Те изглеждат добре, но не са. Ти закусвала ли си?
 Да.
 Голяма грешка. Правило номер едно на пистата: Първо Ring Taxi, след това – закуска!