Audi 200: луксозният автомобил, който струваше 75 000 DM преди 40 години

Audi 200 съществува в две поколения. Първият C2 (Typ 43), пуснат през октомври 1979 г., се произвежда по-малко от 4 години. Производството на второто поколение C3 (Typ 44 и 4Q) стартира през юни 1983 г., но официалната премиера на седана е едва през септември във Франкфурт. Дължината му е повече от 4.8 метра, но междуосието, според днешните стандарти, разочарова - само 2 687 мм, но през 80-те години на миналия век такъв показател се възприема съвсем различно.

Още тогава обаче експертите критикуваха дългите надвеси на каросерията - особено в сравнение с по-малката серия 100, на която до голяма степен се основава модела 200. Вътре в новата кола има достатъчно място, а 610 литра в багажното отделение също, разбира се, се оказват много приличен обем. „Стотецата“ на Audi можеше да се похвали с рекорден коефициент на въздушно съпротивление по онова време - 0.30 Cx, но при по-големият брат нещата са малко по-зле - 0.32 Cx.

За годините си представения престижен седан с предно задвижване предлага изключително мощни петцилиндрови двигатели и алтернативно задвижване на двете оси. Версиите с по-ниска мощност са по-леки, което означава, че теглото им е само 1 260 кг.

Основата на линията силови агрегати е мотор с работен обем от 2.1 литра и с мощност 136 конски сили. Версията quattro получава същия агрегат , но с турбокомпресор и следователно с различна мощност - 180 коня. С такъв мотор новият седан на Audi вече се конкурира на немските аутобани с Mercedes-Benz 500 SE W126, BMW 745i (E23), Jaguar XJ12 или с луксозното и рядко трето поколение на Maserati Quattroporte.

В Инголщад, което е важно, веднага объръщат внимание на чистотата на отработените газове, така че монтират на серията 200 катализатор (макар и срещу допълнително заплащане).

През лятото на 1984 г., след седана, се появява и комбито (Avant), така уважавано в Европа и у дома, в Германия. По този начин са предизвикани Mercedes-Benz E W124 с подобен тип каросерия и шведското Volvo 760. От тази тройка веднага отбелязваме, че успехът на Mercedes се оказа по-значителен - главно поради по-солидния имидж на марката и на модела.

Както отбелязват експертите тогава, формата на стъкления заден панел на Audi 200 Avant, за разлика от елегантността на "трилъчевата звезда", предизвиква известно естетическо смущение у много потребители. Двигател с увеличен работен обем до 2.2 литра (135 к.с.) разширява мощностния диапазон на модификацията. Турбо версията на комбито се появява в средата на 80-те години.

В началото на 1988 г. германците правят рестайлинг на серията 200. Той се фокусира главно върху интериорните елементи, но в същото време е преконфигуриран 2.2-литровия турбо двигател, който току-що споменахме, като мощността му вече достига 197 к.с. Агрегатът е комбиниран с тристепенна автоматична трансмисия. "Механиката", която също е на разположение, винаги е с пет скорости.

Естествено, има и външни промени. Броните и фаровете придобиват различна форма, но това не са радикални интервенции. През март 1989 г. е представено и Audi 200 Quattro 20V. Същият 2.2-литров турбо двигател, но вече с 220 к.с. преви преодоляването на максимална скорост от 240 км/ч абсолютно безпроблемно. За времето си Audi 200 Quattro 20V е известен като един от най-бързите серийни автомобили в света.

Цената на автомобила започва от 74 500 германски марки, но на гермаския пазар се продават най-вече версии с най-високо ниво на оборудване. Вероятно чакате да обявим и дизелов двигател, но ще ви разочароваме. Двигател с тежко гориво, дори във версия с турбокомпресор, никога не е бил монтиран под капака на Audi 200. По това време инсталирането на дизелов двигател в луксозна кола е просто невъзможно.

Производството на комбито в Германия приключва през юли 1991 г., а седаните търпят планирана подмяна малко по-рано, през ноември 1990 г. Те са заменени от серията 100 C4. От моделите "100" и "200" впоследствие се появява наистина луксозното Audi V8. Интересното е, че достатъчен брой комбита Audi 200 Avant са оцелели и до днес. Много екземпляри са изминали повече от половин милион километра, но все още нямат сериозни проблеми по отношение на корозията, тъй като поцинковането на каросерията е направено по най-добрия възможен начин. И цялата механика, въпреки използването на турбокомпресори, също е доста надеждна.