Изгониха ме като куче

Майка на три деца се оплака, че е изгонена от Центъра за бежанци от софийския квартал „Враждебна“, въпреки че според нея с нищо не е предизвикала това да се случи. Сирийката заяви, че е избрала да остане и да живее в България, но не разбира защо не получава разбиране от българските власти и е принудена да остане на улицата, и да се превърне в истински заложник на Агенцията за бежанците.

Как започва всичко?

Манар Мохамедсалех Пешлал е от сирийския град Дамаск. Пристига преди повече от 3 месеца в България сама, с трите си деца. Съпругът ѝ е задържан от правителствените войски в Сирия и се намира в затвора. Манар чакала няколко години, но съпругът ѝ така и не бил освободен, затова в крайна сметка решила да бяга. Взела всичките си спестявания и стигнала до Турция. Там платила на каналджии, които да я вкарат нелегално в България и след това да я изведат през Сърбия към Западна Европа. Така и станало – преди повече от 3 месеца тя влязла в България нелегално през българо - турската граница. Няколко дни по-късно каналджии я завели до Видин, откъдето след това влязла нелегално в Сърбия. Там обаче е заловена от „Гранична полиция“, които след това я върнали обратно в България. Първоначално Манар Пешлал е настанена в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. След като подава молба за държавна закрила е преместена в Центъра за бежанци в софийския квартал „Враждебна“.

„Там беше добре. Хората се отнасяха добре с мен, а за мен това е важно – аз съм майка и съм с 3 деца. Сама съм и няма кой да ме защитава и да се грижи за мен. В центъра за бежанци всички ми помагаха, нямах абсолютно никакви проблеми. Освен това в центъра има само сирийци и иракчани и помежду си се разбираме добре“, коментира Манар Пешлал за Факти.бг. Манар записва децата си на училище, което се намира близо до центъра за бежанци в квартал „Враждебна“. В Столичното 124 Основно училище се обучават деца на бежанци и майката разказва, че мястото е идеално за по-малкото ѝ дете, тъй като там има и други деца на чужденци. Родителите често се редували да се вземат децата от училището. Не е за пренебрегване и фактът, че в училището работи преводач, който знае арабски език и работи с децата. Пред Факти.бг директорът на училището заяви, че преводачът е нает на разноски от учебното заведение.

Денонощен тормоз

Ситуацията изглеждала перфектна за младия родител, който виждал и прогрес у децата си, които започвали да говорят и български език. Затова и Манар решила, че ще остане да живее в България. Всичко обаче коренно се променило.

„В Центъра за бежанци пристигна иракчанин. Този човек започна да ме преследва. Направо ме тормозеше. Денонощно ми стоеше пред вратата, където бях настанена. Стоеше просто там и ми гледаше вратата. Не мърдаше оттам. След това всеки път като излизах, например като трябваше да отида до магазина, той вървеше след мен. Нищо не ми казваше, просто си ме следеше. А мен това ме побъркваше. Това не беше нормално, все пак аз съм сама жена с три деца. Няма кой да се грижи за мен. Оплаках се в Центъра за бежанци на приятели сирийци да го предупредят, но стана по-зле. Иракчанинът се опита да наръга момчето, което го предупреди да не ме следи повече“, разказа Манар Пешлал за Факти.бг

След това жената решила да се обърне към директора на Центъра за бежанци, с надеждата, че ще получи разбиране и повече няма да бъде тормозена. „Отидох да говоря с директора. Разбрах, че този иракчанин е проблемен човек. В Центъра за бежанци говорят, че използвал наркотици. Агресивен е, на различни хора се представя с различни имена. Разговарях с директора и той ми каза, че неговата работа е да се грижи за сигурността на хората в Центъра и че нищо няма да ми се случи. Успокоих се, че няма да има проблеми и изобщо не съм си и помислила, че ще ме преместят оттам“, коментира още Манар Пешлал.

Изгониха ме като куче

Изненадата обаче идва след няколко дни, когато жената е преместена, след решение на Центъра за бежанци. Полицаи чукат на вратата ѝ, след което ѝ казват веднага да си събира багажа, защото ще бъде преместена в Центъра за бежанци в столичния квартал „Овча купел“. 

„След този разговор с директора минаха два дни и всичко беше спокойно. Нямаше никаква индикация, че нещо ще се случи или че ще бъда преместена. После дойдоха полицаи и ме помолиха да си стегна багажа. Не ми дадоха никакво време. Аз им казах, че ще им изпълня желанието и че няма да се противя, само да ми дадат малко време да си стегна багажа. Те обаче не направиха това. А дъщеря ми Сара е травмирана от Сирия и войната. Като видя полицаите и как се държат грубо и започна да плаче. Всичко беше изключително грозно. Как може такова нещо? Никой не ми даде никакво обяснение! Нито защо трябва да се местя, нито пък защо точно тогава. Имах чувството, че съм някакво куче, което го пъдят на улицата“, заяви още Манар Пешлал.

Стая без свободни места

Така майката от Сирия напуска Центъра за бежанци в квартал „Враждебна“ с трите си деца и след решение на Агенцията за бежанците е преместена в Центъра за бежанци в столичния квартал „Овча купел“. Манар обаче преценява, че в новата стая няма място за децата ѝ.

„Настаниха ме в Центъра за бежанци в „Овча купел“. В стаята имаше едно свободно легло, а всичките други 3 легла бяха заети. Нямаше място за всички ни, а аз съм с 3 деца. Легнахме всички на леглото, но аз знаех, че от това повече няма да получа и това са условията за момента.“ На следващия ден Манар напуска Центъра за бежанци в „Овча купел“ и се настанява временно при своя приятелка. Проблемът за майката е, че тя иска да се върне в Центъра за бежанци в квартал „Враждебна“, за да може отново да води децата си на училище.

„Там има преводач, много лесно ще научат езика, ще се интегрират. Аз видях промяната само за няколко седмици, когато ходиха там. Сега какво трябва да направя? Искам да остана тук и да работя, но за да направя това трябва да получа първо статут за държавна закрила, а такъв все още нямам. Когато реших да остана в България си казах, че това е европейска страна, тук аз поне имам някакви права. Сега ме е страх какво да мисля. Ако аз нещо съм сбъркала – защо никой не ми е казал? И защо не преместиха от Центъра за бежанци в квартал „Враждебна“ иракчанина, който правеше проблеми, а преместиха мен“, заяви Манар Пешлал.

От 124 Основно училище заявиха, че децата на бежанката отново може да бъдат записани при тях, стига родителят им да изяви желание. Тя обаче няма възможност за това, тъй като живее на повече от 8 километра от училището и не може да си позволи цените за билети за градски транспорт, ако трябва всеки ден да носи децата си до училище и да ги прибира.

Обърнахме се и за коментар и към Агенцията за бежанците. Оттам отговориха, че  поради конфликтно поведение и след системно нарушаване на правилата от Правилника за условията за настаняване в регистрационно-приемателните центрове на ДАБ при МС, Манар Пешлал е била преместена в Центъра за бежанци в квартал „Овча купел“ с цел осигуряване на нейната сигурност и сигурността на живущите в Центъра за бежанци в квартал „Враждебна“. От Агенцията заявиха, че децата ще продължат обучението си в район „Овча купел“. От отговора на Агенцията обаче не става ясно кой е отговорен за конфликтното поведение в Центъра за бежанци и кой не е спазил Правилника за условията за настаняване – Манар Пешлал или иракчанина, от когото тя се оплаква. От Факти.бг решихме отново да попитаме Агенцията за повече информация по случая, както и ще се направи ли обстойна проверка за действията на ръководството на Агенцията за бежанци в квартал „Враждебна“. Очаквайте продължение по темата.