Когато през март 2022 година руската армия окупира част от Запорожка област в Украйна, Андрей (името е променено от съображения за сигурност) бил директор на селското училище. След като окупационните власти поискали новата учебна година да започне по руска програма, мъжът отказал да остане на поста си.
Окупационните власти се опитали да го накарат да им сътрудничи – въоръжени мъже многократно идвали в дома му да го заплашват и да му оказват натиск. Взели му телефона и компютъра, след което го отвели в степта и го оставили там през нощта – на 10 км от селото.
"Карат те да вървиш по минно поле"
През лятото на 2023 година руснаците отнели украинските паспорти на Андрей и съпругата му. "Това беше съпроводено от заплахите, че ще ме отведат в близкия окупиран град Василевка и ще ме накарат да ходя по минно поле", разказва мъжът. В този град до 2022 година имало пропускателен пункт, през който можело да се стигне до контролирана от Украйна територия. Междувременно руските власти са го закрили, но продължавали да го използват, за да депортират украинци, карайки ги да минават през минирани полета до украинските позиции.
Такива случаи са описани от редица правозащитни организации, включително от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. В неин доклад е разказана например историята на съпрузи, които първо били арестувани, след което и депортирани за разпространението на проукраински листовки. Същият доклад съдържа и информация за работник от АЕЦ „Запорожие“. Във видеозапис се вижда как руската военна полиция го води до пункта във Василевка и очевидно го гони от окупираната територия. Оттогава насам никой не го е виждал. Както отбелязват правозащитниците: „Според международното хуманитарно право депортирането на лица от окупираните територии е забранено, независимо от мотивите“.
Принуждават ги да взимат руски паспорти
Директорът на селското училище Андрей не бил депортиран, но семейството му се сблъскало със следващ проблем – принудителна смяна на паспорта. През април 2023 година руският президент Путин подписа указ, съгласно който жителите на окупираните Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области трябваше до 1 юли 2024 година да получат руски паспорт, за да не бъдат регистрирани като „чужденци“. В този случай ги очаква депортиране.
„Натискът да се вземе руски паспорт започна още от началото на 2023 година. Като най-големият удар бе забраната в болниците да се приемат хора с украински паспорти, наложена от шефа на окупационната администрация в Запорожка област. Освен това на пенсионерите, взели руски паспорти, плащаха по-високи пенсии, а заплатите на хората с украински паспорти бяха с 30 процента по-ниски, отколкото на тези с руски паспорти. Затова и населението започна да взима чуждите паспорти“, обяснява Андрей. Той и съпругата му удържали нещата до декември 2023 година, но ставало все по-трудно – дори за да се излезе извън селото, били необходими документи. В крайна сметка съпрузите подали документи за руски паспорти, но получили отказ без обяснение.
Окупационните власти накрая решили да депортират семейството. През април в дома им отново дошли въоръжени мъже, представили на двамата някакъв документ и казали: „Имате един час да си съберете багажа“. Както разказва Андрей: „Започнах да чета документа, в който беше написано, че съм извършил административно нарушение – проникване на територията на Руската федерация в качеството си на лице без гражданство“.
Първо ги отвели в Бердянск, където нахлупили на главите им черни чували и ги държали шест дни в сграда, където били настанени и други хора. След това били откарани в Мелитопол, където били разпитвани от служители на ФСБ. Окупационните власти поискали от Андрей да им сътрудничи – той отказал.
Депортация в Грузия и Латвия
Оттам натоварили семейството и още двама мъже в автомобил и на следващия ден депортираните се оказали на границата между Русия и Грузия. Там им върнали паспортите и телефоните и им заповядали да вървят в Грузия. Съпрузите заминали за Тбилиси, където доброволци ги настанили в хотел. Седмица по-късно, след като подготвили документите си за пътуване зад граница, те се върнали в Украйна и сега се опитват да заживеят на ново място. „Разходите, разбира се, са много големи. Но все още е лято и е по-лесно“, споделя Андрей. Напускайки дома си, съпрузите не успели да вземат със събе си почти никакви дрехи.
И това не са единствените, които са депортирани от руските окупационните власти към Грузия – известно е и за двама депортирани свещеници от Православната църква на Украйна от Донбас. Те отказали да си сътрудничат с руснаците, заради което били арестувани през есента на 2023 година и обвинени в проукраинска дейност. Грузинските власти така и не дават отговор на ДВ дали в тяхната страна са били депортирани украинци от окупираните територии, както и дали по този повод съществува договореност между Грузия и Русия. Известно е и за депортирането на украинци в Латвия. От офиса на главния прокурор обаче изтъкват, че „реалният брой принудително преселени украински граждани ще може да се установи едва след края на военните действия“.
Междувременно Русия удължи разрешения срок за пребиваване на украинците без руски паспорт в окупираните територии до 31 декември 2024. Следващата депортационна вълна може да започне още от началото на следващата година.
Автор: Хана Соколова