Ужасяващите кадри на срутени постройки и разпокъсана инфраструктура след земетресението в Турция и Сирия поставиха на дневен ред въпроса за състоянието на жилищния фонд в България. Ще издържи ли домът ни на евентуално непредвидимо природно бедствие – питат се българите, живеещи в многоетажни постройки. Въпросът до какъв магнитут масовите сгради в градовете биха били сигурни, подобно на множество други важни за обществото ни теми, раздели експертите на два лагера, пише БНР. Според едни, при новото строителство се допускат различни пропуски и компромиси по отношение на качеството и сигурността на обектите. Урбанистът Емил Христов от сдружението „Екипът на София“ обаче счита, че новото строителство крие най-малки рискове за сигурността ни при бедствие: „Най-опасни са сградите преди 1960 година, когато все още не е имало никакви сериозни изисквания и норми по отношение на строежа и устойчивостта на земетръси. Анализ на Световната банка показва, че 50% от жертвите биха били при срутване на такива сгради.“
Що се отнася до сградите, строени през 70-те години на м.в. и по-късно, те са значително по-сигурни от гледна точка на упражнения по време на изграждането им контрол по приетите по-сериозни изисквания за строителните обекти:
„Панелните сгради, строени преди 1975 година са с малко по-занижени изисквания от този тип, но като цяло панелните конструкции са по-деформируеми и могат да реагират добре на земетръс. Тук идва въпросът обаче, колко са здрави връзките между панелите и доколко поддържана е сградата.“
Поддръжката е важна за всяко едно движимо или недвижимо имущество, но когато става дума за жилищна сграда, отговорността тя да не застрашава живота на обитателите лежи на съвестта на собствениците.
В София, а вероятно и в други български градове, съществува сериозен проблем, свързан с наличната информация за типа и състоянието на сградния фонд.
„Нито ние, нито някой друг има подобни данни – обяснява Емил Христов от сдружението „Екипът на София“. – Това е един от проблемите, който бяхме започнали да решаваме, докато екипът ни беше част от общинското предприятие Софияплан. Там работихме съвместно със Световната банка по едно изследване за панелните сгради. Картографирането и намирането на достоверна информация е много труден процес. Нашите препоръки, които записахме както в доклада на Световната банка от 2020, така и в интегрирания план за развитие на Столична община са, че трябва да започне подробен анализ на сградния фонд в града. Всяка сграда трябва да има паспорт, да се знае какво е състоянието ѝ, за да може да се планира една по-адекватна намеса при необходимост. Дори в архивите липсват данни за по-старите сгради, някои се водят изчезнали.“
Според Христов, институции като Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) съхраняват такава документация, но само от определен период нататък, а намирането на подобна информация за сградите, строени преди 1990 година, е изключително трудно.
Архитектът опита да опровергае опасенията на хората, че протичащата в момента паспортизация на сградите в страната, във връзка с програмата за енергийна ефективност, може да определи част от жилищата като негодни за обитаване.
„Правят се две обследвания, отнасящи се до конструкцията и енергийната ефективност на сградата, които са ангажимент на живущите в нея. Имам сведения от фирми, които се занимават с подобни обследвания. Заключенията им са, че в 90% от случаите, на сградите се дава положителна оценка с известни забележки, които обаче не са свързани с това, че е негодна. Отрицателни оценки от гледна точка на сеизмичен риск, получават сгради до 60-те години, които са със зидана носеща конструкция и гредоред. Изключвам възможността броят на сградите, нуждаещи се от сериозна реконструкция след такава оценка, да е твърде голям.“
Решението дали и как да бъдат подпомагани собственици на сгради, получили предписание да подобрят конструктивната устойчивост на своята сграда, все още се търси.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Раданч Татлъту
Коментиран от #4, #10
13:11 09.02.2023
2 римлянин
13:12 09.02.2023
3 да де
13:16 09.02.2023
4 Забелязъл
До коментар #1 от "Раданч Татлъту":
От Факти са объркали без да искат заглавието а то е"НАЙ- НЕУСТОЙЧИВИТЕ сгради у нас са строени след 2000 год".
13:20 09.02.2023
5 Това не е реклама
13:21 09.02.2023
6 Журнал листка
13:22 09.02.2023
7 Земетръско
13:23 09.02.2023
8 Даааа даааа
13:23 09.02.2023
9 Дедо
Коментиран от #14
13:25 09.02.2023
10 Арматурист
До коментар #1 от "Раданч Татлъту":
Преди 5години в София ми се наложи да огъна кобилица от желязо за основите на една кооперация с дебелина 3,2 см и желязото се скъса бяха го поръчали от Турция.Коментиран от #11, #13, #21
13:26 09.02.2023
11 Раданч Татлъту
До коментар #10 от "Арматурист":
Вярмам ти!Да не дава Господ!😢13:30 09.02.2023
12 Начи
13:31 09.02.2023
13 Арматуристе
До коментар #10 от "Арматурист":
Едно време найш ли кво желязо имаше ...ехеее13:32 09.02.2023
14 Строител
До коментар #9 от "Дедо":
Дядо много ти е къса паметта паднаха два блока в Свищов през 1977 беше 7 по Рихтер. А тия блокове бяха от пакетоповдигащите дето са комбинация от панели и тухли не са били чисти панелки а отделно на преземните им етажи след като са построили блоковете са почнали да събарат стени и колони щото им дошло на акъла да правят магазини. А по въпроса със студа в панелката аз си го реших през 1983 ако помниш Дядо имаше навремето едни интернитени сандвич плоскости със студиопор по средата дебели 8см монтирах ги отвътрешната страна на стените и проблема се реши. Че така Дядо не давай акъл.Коментиран от #32, #38
13:37 09.02.2023
15 Мария
Коментиран от #17
13:38 09.02.2023
16 Павел пенев
Коментиран от #20, #26
13:49 09.02.2023
17 Който разбира панелка избира
До коментар #15 от "Мария":
Кадрите от Украйна говорят...Ударен 15 етажен панелен блок по средата от ракета 5 6 7 етаж от блока поти ги няма и нагоре блока пак продължава здрав до 15 я етаж.Коментиран от #23, #36
13:51 09.02.2023
18 село
Коментиран от #29
13:55 09.02.2023
19 Ти си
13:57 09.02.2023
20 Гастерарбайтер. ⚒️🛠🔧
До коментар #16 от "Павел пенев":
Работил съм груб строеж из цяла България. Най некачестенно се строи в големите градове. Кофражистите са на квадрат и бързат да изкарат надника а арматуристите им плащат на кл. желязо и те вързват тук таме когато почнеш да лееш след тях примерно плоча горната скара пада като вървиш по нея да не говорим че желязото е тънко и калпаво който приема желязото първо минава през фургона на техниците да си вземе рушвета подписва и си заминава.13:59 09.02.2023
21 Прав си
До коментар #10 от "Арматурист":
всички материяли са от Турция и голяма част от работниците са турци.14:00 09.02.2023
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 000013
До коментар #17 от "Който разбира панелка избира":
А сега се чудя как едини самолети успяха да съборят зградире на УТЦ та и тия покрай тях14:05 09.02.2023
24 Пълна лъжа
14:06 09.02.2023
25 мани мани
панелките по принцип са яката рабта, но масово се събарят стени и масово се преправят терасите, а това ще доведе до колапс!
Коментиран от #41
14:06 09.02.2023
26 TV Бобов дол
До коментар #16 от "Павел пенев":
Колега , гледай "магистралите" и прословутите ремонт на ремонта на ремонта и се сещай нататък .14:09 09.02.2023
27 Неизвестен
14:11 09.02.2023
28 За протокола
15:04 09.02.2023
29 Селски
До коментар #18 от "село":
Те основите винсги остават,стените падатКоментиран от #31
15:15 09.02.2023
30 ИМПЕРИАЛИСТ
15:18 09.02.2023
31 Селски майстор
До коментар #29 от "Селски":
Ти непрочете ли какво ти е написал човека? Основите са от здрави камъни а нагоре два етажа са от железо бетон това значи всички вътрешни външни стени са от бетон не е ползвал човека тухли което е и най важното всичко е вързано и няма как да падне и от най силното земетресение тухлите заради които падат сградите човека си ги оставил за кокошарник защото те стават само за това.15:31 09.02.2023
32 бокоБРАВО КИРОАЛОООАЛООО
До коментар #14 от "Строител":
АЛОО А В СТРАЖИЦА САМО ПАНЕЛНИТЕ БЛОКОВЕ ИМ НЯМАШЕ НИЩО ... А ВСИЧКО ДРУГО СЪС СЧУПЕНИ КОЛОНИ ...А СЕГА ВСИЧКО Е БОКЛУК16:02 09.02.2023
33 Ген. Гурко
16:56 09.02.2023
34 Шеф
18:41 09.02.2023
35 Инжинер
21:06 09.02.2023
36 МирО
До коментар #17 от "Който разбира панелка избира":
Панелките са до 8 етажа(конструкцията не издържа повече от 8 - 9 етажа), не до 15 - такава височина имат само ЕПК-то. От строителни инжинери по ПГС (промишлено и гражданско строителство) съм чувал, че най-устойчиви при земетръс са точно ЕПК-то, но поради фактът, че са доста високи (50 - 60 метра) при много силен трус има опасност целия блок да легне на страни (основите са му 7-8 метра само в земята), панелките са средна беля (но като нови),а сега след години амортизация, течове, корозии и т.н.може и да са по-опасни дори от тухлено-гредоредните конструкции, които се водят за най-рисковите при земетръс. От голямо значение е и какъв е типът на трусът - вертикален или хоризонтален, до сега в София за късмет повечето са хоризонтални, недай боже силен вертикален- една стена в панелката да се откъсне и падне ще се получи "режещ удър" и блока си заминава. Господ да ни пази.22:22 09.02.2023
37 Aлфа Bълкът
Коментиран от #39
22:51 09.02.2023
38 Този коментар е премахнат от модератор.
39 Този коментар е премахнат от модератор.
40 Гост
21:03 10.02.2023
41 Историк
До коментар #25 от "мани мани":
Колапсът е като се капичне напред или назад.Така, както у Туркието, защото дънят носещи стени по приземните етажи, за магазини, търговски обекти и т.н17:49 15.02.2023