Нямото кино на България

Сградата на първото и най-старо кино в България „Модерен театър“ е на път да бъде продадена и превърната в мол, установи разследване на Факти.бг. Филмови дейци алармираха, че брокери предлагат апетитния имот в центъра на София и че е напълно възможно красивата, но запустяла сграда да бъде превърната в търговски център и това да се случи независимо от факта, че тя е паметник на културата. Така първото кино, открито у нас, е на път да запустее и замълчи завинаги  и да влезе в поредната абсурдна класация на страната ни, как пропиляваме недвижимите ни културни ценности.

Едно от най-старите кина в Европа

През 1908-а година известният италиански предприемач Карло Векаро инвестира над 1 млн. лева в превръщането на малка двуетажна къща, намираща се на оживения булевард „Княгиня Мария Луиза“ в съвременно кино. Резултатът – модерен киносалон, разполагащ със зала на две нива – 280 места в партера, 72 балконски места и 10 ложи. Това се случва само 13 години след прожектирането на първия филм в света, което се случва през 1895-а година във Франция.  Така през 1909 г. кино „Модерен театър“ става представител на световни марки за кинематографически уреди и техника, а няколко години по-късно киното осигурява средствата за заснемането на първия български игрален филм ''Българан е галант''. Киното е непокътнато и за разлика от много други сгради не е разрушено от бомбардировките над столицата през Втората световна война. Тогава бомба пада и разрушава съседната сграда, на кино „Модерен театър“ остава непокътнато. След като се събират средства сградата се разширява и в киното се събират над 1000 места, а фасадата на сградата се изгражда до външния ѝ вид, познати и до днес – виенски сецесион.

След одържавяването на киното името му се променя на кино „Цанко Церковски”, а в края на 90-те години на XX век се връща старото му име. Киното на няколко пъти сменя собствеността си, след като първоначално е приватизирано от предприемач, който след две години затваря киното и на по-късен етап го препродава. Така от 2004-а година сградата пустее с изпочупени стъкла с надеждата някой да го купи. Адрестът му е доста апетитен за покупка – булевард „Княгиня Мария Луиза“ 26, само на няколко метра от Централните хали. 

Кинодейците започват битка срещу продажбата на сградата

„Идеята е тази сграда да се разграби и от нея да се вадят пари. Предполагам, че е така. Инвестицията може да се върне за купувача след един добър бизнес план“, заяви за Факти.бг проф. Александър Грозев, който е кинокритик и преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София. Той е на мнение, че сградата не трябва да се превръща в търговски център или мол и трябва да се върне в ръцете на държавата. „Сградата е на 5 етажа – там може да се изгради музей на киното. В момента всички творчески колективи се обединяваме в една петиция и ще я внесем в Министерски съвет и в Столична община. Когато една сграда е обявена за архитектурен паметник, собственикът е задължен да направи ремонт. Ако не може, трябва да е за сметка на държавата. След като може да се спаси футболен клуб, защо да не може да се спаси и една сграда“, коментира още преподавателят.

Апетитният имот е в ръцете на брокерите

Справка в интернет показва, че имотът се продава от брокери. Цената му е 1 500 000 евро, като се посочва, че тя е намалена с 800 000 евро. Никъде в обявата, не е посочено, че кино „Модерен театър“ е архитектурен паметник на културата. В обявата обаче е написано следното: „Поради централното си местоположение, архитектурните си особености и отлична функционалност, сградата е подходяща както за кино, така и за административно учреждение, увеселителен център, заведение, търговски обект и много други.“

Собственикът на сградата –експулсиран от ДАНС още през 2010-а година

Както стана ясно, сградата на няколко пъти сменя собствеността си. През 1998 г., със заповед на културния министър Емма Москова държавните кина са прехвърлени към Министерството на промишлеността с цел сградите да бъдат приватизирани от частни киноразпространители. Така 11 сгради с общо 16 зали за прожекции се причисляват към приватизиращото се дружество „София филм“.  Това са кината „Сердика“, „Изток“, „Европа Палас“, „Москва“, „Ново кино Славейков“, „Глобус“, „Витоша“, „Урвич“, „Мир“ и „Модерен театър“. Приватизацията стана факт през 2001-а година, но бяха приватизирани 75 % от капитала на дружеството. От 2004-а година собственик на киното "Модерен театър" е офшорката от Сейнт Винсент и Гренадини -  "Кохав", собственост на руския гражданин с израелски произход Офер Мирецки. Името на милиардера се свързва със строителството на молове във Варна, както и с изграждането на жилищни сгради в морската столица. През 2010-а година Мирецки беше експулсиран от България след решение на ДАНС заради заплаха за националната сигурност на страната. Той беше изгонен от страната заедно с брат му – Роман Мирецки и особено опасна група руснаци с израелски произход - Константин Циганов-Костя, Андрей Панпурин, Леонид Беренбаун и Анатолий Дремлюг. Константин Циганов е лидер на Уралмашевската престъпна групировка в Екатерининбург. Москва е по дирите на Циганов цели 17 г., след като бяга оттам през 1993-а  година и се укрива в Обединените арабски емирства, в Турция, Кипър, като накрая се установява в България. Циганов, както и Панпурин са издирвани от Русия чрез Интерпол с черна бюлетина, която се прилага към хора, търсени за много тежки престъпления, включително и убийства.

Справка на Факти.бг в Имотния регистър установи, че от август 2014-а година сградата има нов собственик. Фирмата „Кохав“ е „продала“ сградата на „Кохав Дивелъпмънт“. Проверка на Факти.бг в Имотния регистър установи, че управители на фирмата-купувач са Кетеван Давидовна Коблианидзе и Давид Михайлович Коблианидзе. Дружеството е изцяло създадено за продажбата на  кино „Модерен театър“, тъй като в описанието за предмета на дейност в търговския регистър подробно са описани всички технически характеристики на сградата на киното. Отворен остава въпросът доколко двете фирми „Кохав“ и „Кохавдивелъпмънт“ са свързани.

Какви са правилата за превръщането на един паметник в мол

Решихме да потърсим за коментар Министерството на културата. Оттам ни отговориха, че те не са принципал или собственик на сградата.  От ведомството коментираха, че това е архитектурен паметник на културата с местно значение и че теренът е частен имот. Когато обектът е паметник на културата е недвижимо културно наследство, той е включен в списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство. Ако собственикът на имота желае да ремонтира сграда или да я превърне от архитектурен паметник в мол, той трябва да представи проект до Националния институт. Следва съгласувателна процедура между Института и културното министерство и след подписа на министъра определен проект може да бъде разрешен. Друг законен път няма.

Последният забит пирон в ковчега на най-старото кино у нас

Решихме да потърсим за коментар  и Националния институт за недвижимо културно наследство. Оттам направиха проверка дали при тях има представен проект за реконструкция, ремонт или превръщането на сградата кино „Модерен театър“ в търговски обект. В отговора пише, че има внесена „Виза за предварително и обемно проучване на обект: вътрешен ремонт, преустройство и реконструкция на съществуваща сграда на кино „Цанко Церковски“ и „Модерен театър“ в „Търговски Център с магазини и офиси и реконструкция на покрива на сградата.“ Проектът е съгласуван с министъра на културата. От Института не се ангажираха с коментар по случая.

Кой носи отговорност за това, че държавата е изпуснала сградата?

Решихме да се обърнем за коментар към Александър Донев, който е бивш директор на Националния филмов център. Според него каквато и сделка да се направи с тази сграда, новият собственик трябва при всички случаи да се задължи да  запази кинодейността в нея. Според него е много интересен въпросът как така киното е било продадено със 75 %  капитал от сградата, а след това се е увеличил на 100%. 

„Мисля, че тогавашното ръководство на Министерство на културата е проявило небрежност, защото Министерството притежаваше дялове и след извършване на приватизацията. Кината не бяха продадени на 100 процента, а на 75%. А как така собствеността се смени от 75% на 100% и в момента е изцяло частна  и дружеството получи права на пълно разпореждане? Държавата не си е защитавала тези 25%, защото след събрание на акционерите е вдигнат капитала на дружеството, а процентът на държавата е спаднал до някакво микроскопично ниво. Просто е била операция, която е трябвало да бъде съгласувана и с министерството на културата и с Агенцията за приватизация. Тя не може да даде разрешение за вдигане на този капитал“, коментира Александър Донев.

Според него и други институции носят вина. „Агенцията за следприватизационен контрол също носи вина, защото не са упражнявали контрол, свързан с дейността на дружеството. В целия срок на договора те са длъжни да проверяват финансовите резултати и трябва да се грижат дружеството да изпълнява задълженията си по приватизационния договор и едно от тези задължения е да се запази предмета на дейност – както и броя на местата в кината, брой прожекции и т.н. Първо не е упражняван контрола на държавата в рамките на дяловете, които са били притежавани, и след това не е упражняван контрол от Агенцията по приватизационен и следприватизационен контрол по отношение на изпълнението на договора.“

Според Александър Донев  държавата и по-скоро Общината трябва да намери някаква форма и да овъзмезди собствениците. Според бившия шеф на националния филмов център, собствениците са „трети добросъвестни лица“и те не носят вина за безобразията, които са вършени, след приватизацията. „Общината би могла при определени условия да се договори със собственика", допълни още Донев.