От десетилетия Ноам Чомски от мнозина е смятан за най-значимия жив интелектуалец – лингвист, философ, социален, политически критик и водещ американски дисидент от Виетнамската война насам. Чомски е публикувал над 100 книги и хиляди статии и есета; той е носител на десетки почетни докторски степени от най-големите световни академични институции. Неговият последен труд „Masters of Mankind: Essays and Lectures, 1969-2013“ („Майстори на човечеството: Есета и лекции 1969-2013“) бе току-що публикувана от издателство Haymarket Books. По този повод Чомски даде ексклузивно и широкообхватно интервю на Си Джей Полихрону от изданието Truthout, елементи от което се появиха и в The Sunday Eleftherotypia, водещо национално издание в Гърция. Предлагаме на читателите на Факти.бг най-съществената част от интервюто на Ноам Чомски.
Си Джей Полихрону: В обръщение по националната телевизия в навечерието на 13-ата годишнина на атаките от 11 септември президентът Обама обяви пред американците и останалия свят, че САЩ се връщат да воюват в Ирак – този път срещу самообявилата се „Ислямска държава в Ирак и Сирия“. Да не би Ирак да е недовършено дело от американската инвазия през 2003 г., или ситуацията там е неизбежен дневен ред от стратегическия дневен ред на Империята на хаоса?
Ноам Чомски: „Неизбежен“ е силна дума, но появата на „Ислямска държава“ и общото разпространение на радикалния джихадизъм е доста естествен резултат от натиска на чука на Вашингтон върху крехкото иракско общество, което едва се възземаше след десетилетие на американско-британски санкции – толкова тежки, че уважавани световни дипломати, които ги администрираха чрез ООН подадоха оставки в знак на протест, твърдейки, че те са „геноцидни“.
Един от най-уважаваните и общопризнати американски анализатори на Близкия Изток, бивш оперативен работник на ЦРУ – Греъм Фулър, написа: „Мисля, че САЩ са един от ключовите създатели (на „Ислямска държава в Ирак и Сирия“). САЩ не са планирали формирането на Ислямска държава, но тяхната деструктивна намеса в Близкия Изток и войната в Ирак са основни причини за раждането на ИД.
Мисля, че той е прав. Ситуацията е катастрофа за САЩ, но е естествен резултат от тяхната инвазия. Една от най-мрачните последици на агресията на САЩ и Великобритания беше разпалването на сектантски конфликти, които сега разкъсват Ирак на парчета и са се разпространили над целия регион с ужасни последици.
„Ислямска държава“ изглежда ново джихадистко движение, с присъщата му по-голяма склонност към варварство в осъществяването на неговата мисия да установи ислямски халифат, видимо по-способно от „Ал Кайда“ да привлече млади радикални мюсюлмани от сърцето на Европа. Според вас, защо религиозният фанатизъм стана движеща сила за толкова много мюсюлмански движения по света?
Подобно на Великобритания преди, САЩ бяха склонни да подкрепят радикалния ислям и да се противопоставят на светския национализъм, който и двете имперски държави смятаха за по-застрашаващ техните цели. Когато светските възможности рухнат, религиозният екстремизъм често запълва вакуума. Освен това Саудитска Арабия, основният съюзник на САЩ през годините, е най-радикалната ислямска държава в света, а освен това е мисионерска страна, която използва своите огромни петролни запаси, за да популяризира своите екстремистки уахаби/салафитски учения, като създава училища, джамии и др., а е и основният източник за финансиране на радикални ислямски групировки в емирствата от Персийския залив – всички те съюзници на САЩ.
Струва си да се отбележи, че религиозният фанатизъм се разпространява на Запад, така както демокрацията ерозира. Няма много страни в света, където по-голяма част от населението смята, че Божията ръка направлява еволюцията, а пък половината от тази част мисли, че светът е бил създаден преди няколко хиляди години... И тъй като Републиканската партия стана толкова крайна в обслужването на материалното благополучие и корпоративната сила, тя не може да апелира към обществеността за подкрепа на своите актуални политики; тя е принудена да разчита на определени сектори като гласоподавателска база, като им дава да упражняват определящо влияние върху политиката.
И САЩ са извършвали големи военни престъпления в Ирак, но актовете на насилие, извършвани напоследък (от джихадистите – б.ред.) срещу цивилното население в страната, особено над деца и хора от различни етнически и религиозни общности, са направо ужасяващи. Като се има предвид, че Ирак демонстрира най-дълъг период на стабилност при Саддам Хюсеин, какви поуки трябва да се извадят от днешната изключително объркана ситуация в тази част на света?
Най-елементарният урок е, че придържането към нормите на цивилизацията и международното право е единствено разумно. Не е гаранция, че престъпното насилие от страна на брутални държави като САЩ и Великобритания ще има катастрофични последици, но едва ли можем да претендираме, че сме изненадани, когато това се случи.
Атаките на САЩ срещу базите на „Ислямска държава“ в Сирия без одобрението и съдействието на режима в страната, олицетворяван от Башар Асад, представлява нарушение на международното право, обявиха Дамаск, Москва и Техеран преди бомбардировките да започнат. Не е ли възможно разгромът на силите на „Ислямска държава“ в Сирия да доведе до по-нататъшно заздравяване на позициите на сирийския режим? Или Асад се бои, че той ще бъде следващият?
Режимът на Асад реагира доста спокойно. Той например не призова Съвета за сигурност да съдейства за прекратяване на атаката, която без съмнение е в нарушение на Устава на ООН - организацията, представляваща съвременното международно право. Убийственият режим на Асад със сигурност може да види какво останалата част от света прави: американските атаки над „Ислямска държава“ отслабват основния му враг.
Присъединявайки се към някои западни нации, арабски държави също предложиха военна подкрепа на САЩ срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Това не е ли случай, при който една форма на ислямски фундаментализъм (напр. Саудитска арабия) се страхува от друга негова форма („Ислямска държава“)?
Както „Ню Йорк Таймс“ точно отбеляза, подкрепата е „хладна“. Арабските режими със сигурност се страхуват от „Ислямска държава“, но тя очевидно продължава да извлича финансова подкрепа от щедри донори от Саудитска Арабия и Емирствата и нейните идеологически корени, както споменах, са саудитския радикален ислямски екстремизъм, който не е затихнал.
Животът в сектора Газа се върна към нормалността, след като ХАМАС и Израел се споразумяха за прекратяване на огъня. За колко време според вас?
Бих се поколебал да използвам термина „нормалност“. Последната атака там беше дори по-яростна от предишните и последиците са ужасни. Египетската военна диктатура, която се обявява открито срещу ХАМАС, също добавя към трагедията в региона.
Какво ще се случи по-нататък? Там е налице постоянен модел, откакто първото подобно споразумение между Израел и Палестинската автономия бе постигнато през ноември 2005 г. По-нататъшните договорености са вариант на първата, такава е и сегашната. Всеки път Израел пренебрегва споразуменията, докато ХАМАС дорасне до тях (както Израел признава), докато ескалирането при Израел предизвика отговор на ХАМАС, който пък дава на Израел нова възможност да „коси тревата“, според тяхната елегантна фраза... разбира се, с ключова подкрепа от САЩ: военна, икономическа, дипломатическа и идеологическа, с очертаване на проблемите в съгласие с основната гледна точка на Израел...
Какви са целите на американската политика в Украйна, освен да предизвиква проблеми и да прехвърля на други сили мръсната работа?
Веднага след падането на Берлинската стена и последвалото рухване на СССР, САЩ започнаха да се опитват да разширят своята доминация, включително чрез членство в НАТО, в регионите, излезли извън контрола на Русия... Украйна със сигурност е следващият зрял плод, който САЩ се надява да откъсне от дървото.
Няма ли Русия основателна причина за загриженост относно потенциалния съюз между Украйна и НАТО?
САЩ са в основата на настоящата криза в Украйна. Съвсем основателна е загрижеността за разширяването на НАТО като цяло. Това е толкова очевидно, че дори е тема на водещата статия в настоящия брой на най-авторитетното списание за външна политика - „Foreign Affairs“, от изследователя на международните отношения Джон Миршеймър, който също отбелязва, че САЩ са в основата на сегашната украинска криза.
Имайки предвид настоящата ситуация в Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Украйна, Южнокитайско море и дори в някои части на Европа, неотдавнашният коментар на Збигнев Бжежински, че сме изправени пред един вид динамично разпространяващ се по света хаос, изглежда уместен. шение хаос в части на света" изглежда доста уместен. Доколко това развитие е свързано със залеза на глобалния хегемон и баланса насилите от ерата на Студената война?
Мощта на САЩ достигна своя пик през 1945 г. и постепенно намалява и досега. Има много промени в последните години. Една от тях е въздигането на Китай като велика сила. Другата е освободилата се от контрола на империализма Латинка Америка (през последния век – от контрола на САЩ) – за пръв път от 500 години насам. Свързано с тези промени е възходящото развитие на блока BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и Шанхайската организация за сътрудничество, базирана в Китай и включваща Индия, Пакистан, страните от Централна Азия и др. Но САЩ въпреки това си остават до голяма степен доминираща световна сила.
Миналия месец беше отбелязана 69-ата годишнина от американската атомна бомбардировка над японските градове Хирошима и Нагасаки, а все още ядреното разоръжаване си остава химера. В скорошна своя статия вие определяте като въпрос на късмет факта, че досега сме избегнали ядрена война. Смятате ли в такъв случай, че е въпрос на време ядрени оръжия да попаднат в ръцете на терористични групи?
Ядрените оръжия вече са в ръцете на терористични групи – става дума за държавния тероризъм, най-напред този на САЩ. Възможно е оръжията за масово унищожение да попаднат също и в ръцете на „терористи на дребно“, което значително повишава огромните рискове пред оцеляването.
От края на 70-те години повечето напреднали икономики се завърнаха към хищническия капитализъм. Като резултат пропастта между бедни и богати се разшири, безработицата главоломно расте, а стандартът на живот се влошава. Като добавка към това, „реалният капитализъм“ причинява масови щети и разрушения върху околната среда, което заедно с демографската експлозия, води до неизбежна глобална катастрофа. Ще може ли цивилизацията да преживее реалния капитализъм?
Реалният капитализъм е коренно, радикално несъвместим с демокрацията. Струва ми се малко вероятно цивилизацията да може да преживее реално съществуващия капитализъм и рязкото отслабване на демокрацията, което върви заедно с него. Би ли могла функциониращата демокрация да направи нещата различни? Оценките за една несъществуваща система могат да бъдат единствено спекулативни, но аз мисля, че има някаква причина да се мисли, че е така. Реалният капитализъм е човешко творение и като такова би могъл да бъде променен или сменен.
Вашата последна книга „Майстори на човечеството“ е колекция от есета, писани между 1969 и 2013 година. Светът се промени много за този период, а вашето разбиране за света промени ли се с времето? И ако е така, кои събития най-вече се оказаха катализатор в промяната на вашата гледна точка за политиката?
Моето разбиране за света се промени с времето, тъй като аз научавах повече за миналото, а актуалните събития редовно добавяха нов материал за критика. Това е кумулативен, постоянен процес на пре-мисляне в светлината на новата информация и на допълнителната преценка на онова, което по-рано не съм могъл да разбера. При това, йерархичната власт и властта на произвола остават в основата на политиката на нашия свят и източник на всички злини.
В скорошна обмяна на мисли между нас аз изразих своя песимизъм относно бъдещето на човешкия род. Вие отговорихте: „Споделям убежденията ви, но спомнете си фразата от „Мисли“ на Конфуций, която аз често обичам да цитирам - че човек е онзи, който продължава да опитва, макар да знае, че няма надежда“. Толкова отчаяно ли е положението?
Не можем да знаем със сигурност. Това, което знаем обаче, е, че ако се поддадем на отчаянието, ние ще спомогнем най-лошото да се случи. А ако се възползваме от надеждите, които съществуват и работят, за да ги използваме максимално в своя полза, може би ще има по-добър свят. Нямаме кой знае какъв избор...
Ноам Чомски
философ
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 тралала
11:54 15.10.2014