Не е ясно дали след Ислямска държава няма да дойде нещо още по-лошо

Ноам Чомски е сред най-великите живи радикални интелектуалци в света. Няма да е никак банално или грешно да добавим, че той е много противоречива фигура. Съвсем наскоро критиците го обвиниха, че много от изказванията му относно Сирия са безумни.

В следващото интервю, журналистът на свободна практика Емануел Стоукс поставя някои от тези критики към Чомски.

Докато затвърждава своята опозиция относно мащабната военна намеса в Сирия, Чомски обяснява, че по принцип не се противопоставя на идеята за зона, забранена за полети и създаването на хуманитарен коридор. Той изяснява и позициите си относно това какво трябва да се направи, за да се справи светът с Ислямска държава.

Каква е вашата реакция по отношение на атентатите в Париж на 13 ноември и какво мислите за досегашната стратегия на Запада по отношение на Ислямска държава?

Настоящата стратегия очевидно не работи. Твърденията на Ислямска държава, за атентата както и за руския пътнически самолет, бяха много ясни: атакувайте ни и ще страдате. Те са чудовища, а престъпленията им са ужасни, но това не значи, че трябва да си заровим главата в пясъка.

Най-добрият вариант би бил, ако Ислямска държава бъде унищожена от местните сили, което все още би могло да се случи, но изисква съгласието на Турция. Резултатът обаче може да е също толкова лош, ако джихадистите, подкрепени от Турция, Катар и Саудитска Арабия победят.

Оптималният резултат би бил договорено уреждане на ситуацията, като това, към което се стремят преговарящите във Виена.

Харесва ли ви или не, изглежда Ислямска държава се е настанила доста удобно и здраво в сунитските райони на Ирак и Сирия. Екстремистите са се ангажирали с процеса на изграждане на държава, която е изключително брутална, но доста успешна. Тя привлича подкрепата на сунитските общности, които може и да презират Ислямска държава, но я виждат като единствена защита срещу алтернативи, които са дори по-лоши. Тя се превръща в една голяма регионална сила, която се противопоставя на Иран, а иранските шиитски милиции са също толкова брутални, както самата Ислямска държава. Това е и вероятната причина за разрастващата се подкрепа към Ислямска държава.

Сектантските конфликти, които разкъсват региона на парченца, до голяма степен са причинени от инвазията в Ирак. Това имаше предвид специалистът по Близкия Изток Греъм Фулър, бивш анализатор на ЦРУ, когато каза: "Мисля, че САЩ е един от основните създатели на тази организация."

Унищожаване на Ислямска държава с всички възможни средства, които можем да си представим, би могло да положи основа за нещо много по-лошо, както се е случвало досега при всяка военна инвазия. Държавната система в региона, наложена от френските и британски имперски сили след Първата световна война, когато никой не се интересуваше от местното население, се разнищва.

Бъдещето изглежда мрачно, въпреки че има лъч надежда, както в кюрдските райони. Могат да бъдат предприети стъпки за намаляване на част от напрежението в региона и ограничаването на необикновено високото ниво на въоръжение. Не е ясно обаче какво друго биха могли да направят външните сили, освен да разпалят пламъците, които запалиха и поддържат в продължение на години.

Противопоставяте ли се на всякакви военни интервенции по време на тежки хуманитарни кризи, без значение от обстоятелствата? При какви условия те биха били приемливи от Ваша гледна точка?

Истинските пацифисти винаги ще се противопоставят на военната намеса. Аз не съм такъв, но мисля, че всяко прибягване до насилие носи след себе си тежък товар. Невъзможно е да бъде даден общ отговор на въпроса кога военната намеса е оправдана.

Не е лесно да се намерят автентични случаи, при които намесата е била обоснована. Прегледах историческите и научните записи. Не са много. Два възможни примера се открояват в периода след Втората световна война: виетнамската инвазия в Камбоджа, когато бяха прекратени престъпленията на Червените кхмери във връхната им точка и нахлуването на Индия в Пакистан, което сложи край на ужасните жестокости в бившия Източен Пакистан.

Тези два случая обаче не влизат в стандартните правила, заради заблуди и защото са били в разрез с вижданията на Вашингтон, който реагира по доста грозни начини.

Обръщайки се към Сирия, виждаме една ужасяваща от хуманитарна гледна точка ситуация, чиито край не се вижда из междуособиците и военните сблъсъци. Някои сирийски активисти са бесни относно това, което възприемат като толерантност от ваша страна спрямо огромното нещастие на хората, живеещи под постоянен обстрел. Те вярват, че това се случва, защото вие се противопоставяте на всякакъв вид намеса срещу Асад, ограничавайки се на идеологическа основа. Това наистина ли е така и справедливо ли е? Бихте ли подкрепили идеята за забранена за полети зона, с включен хуманитарен коридор? Можете ли да изясните позицията си относно Сирия?

Ако военната намеса срещу Асад смекчи или сложи край на ужасяващото положение в страната, то тя би била оправдана. Но ще го направи ли? Наблюдателите с дълбоки познания за Сирия и сегашната обстановка в страната, които внимателно следят ситуацията, не препоръчват външна военна намеса. Сред тях са Патрик Кокбърн, Чарлс Глас както и други, които остро критикуват Асад. Те предупреждават, че това може да изостри кризата.

Това, което знаем за военната инвазия в региона е ужасяващо, с много редки изключения - факт, който едва ли може да бъде пренебрегван. Зоната, забранена за полети; хуманитарните коридори; подкрепата за кюрдите, както и някои други мерки биха могли да са полезни.

Но докато искането на военна намеса е нещо толкова просто, няма да има лесен начин да се предоставят аргументирани и добре обмислени планове, които да разглеждат и да вземат предвид вероятните последици. Аз не съм виждал подобно нещо.

Можем да си представим свят, в който военната намеса се осъществява от една мила и блага сила, посветена на интересите на хората, които страдат. Но ако ни е грижа за жертвите, не можем да правим предложения за въображаеми светове. В нашия свят, в който инвазията се извършва от сили, посветени на собствените си интереси, а жертвите и тяхната съдба се разглеждат като инциденти.

Te са болезнено ясни, и в тях няма чудодейни обрати. Това обаче не означава, че намесата не може да бъде оправдана в някои случаи, но не можем да пренебрегнем тези съображения - най-малко, ако ни е грижа за жертвите.