Колкото по-далеч в страшното бъдеще пътуваме, толкова по-важно ще е да разберем какъв е проблемът с националното ни мислене, а още по-важно е как ще го решим. Прекарахме цели 6 години, слушайки нашия скъп лидер (б. р. Барак Обама) да ни назидава за равенството, за това че трябва да си плащаме каквото дължим, за преразпределение на богатството. Неговите идеи са в основата си безнадеждно грешни и инфантилни. Това обобщава Ивън Стивън за „Америкън тинкър“.
Имаме два варианта – или ще опазим себе си от подобни глупости или живота в Америка ще става все по-зле.
Идеята за справедливостта е една от най-ранните морални идеи, които децата усвояват. Ако малкият Стивън види сестра си с бисквитка в ръка, то той ще вдигне дандания, ако и той не получи бисквитка. Това се очаква от едно малко дете. Възрастните обаче разбират по-изтънчената концепция на понятието за справедливост - може би сестрата на Стивън си е изяла броколите и за това е била възнаградена, или пък е помогнала в миенето на чиниите и бисквитката е била нейната награда. Стивън е твърде малък, за да разбере това.
Всъщност концепцията за справедливост има две лица – справедливост по отношение на равенството и справедливост по отношение на правдата. Ние повече не можем да си позволим да бъркаме двете понятия.
- Справедливостта като равенство, се занимава с резултати - резултати, които трябва да бъдат насилствено постигнати. Да кажем, че Нанси, любимата леля на Стивън, се смили над него и принуди сестра му Сузи да сподели с него бисквитка си, то това няма да бъде честно - тя е заслужила бисквитката, а той не - това е обаче е равнопоставяне.
- Справедливостта, като правда, се занимава със самия процес, със заслугите, с истинската ценност. Сузи е изпълнила поставената й задача; тя се е намусила, присвила е очи, запушила е носа си и след това е сдъвкала и погълнала отвратителния зеленчук. Нейната чиния е останала празна, а тя се е подчинила на родителите си. Стивън безприкословно е отказвал да бъде подкупен да си изяде зеленчуците.
Правдата изисква той да понесе загубата на лакомството.
Това е тъжно за него, но е справедливо, честно и почтено.
Правителството на една страна трябва да се занимава със справедливостта, а не с равенството. Защо?
- Защото равенството е по-нисша идея от почтеността - то не е равно на справедливост.
- Равенството предполага числена отчетност.
- Справедливостта предполага морална или юридическа отчетност.
- Равенството показва в точни и конкретни измерения това, което имаме и това, което получаваме като заплати, имоти, удоволствия. Във феминисткото мислене е заложена идеята, че жената трябва да получава същата заплата каквато би получавал мъж на същата позиция. Това звучи справедливо, но тази справедливост включва факта, че жените често напускат работа, за да се грижат за децата си и често не се връщат на работа, докато техните колеги от мъжки пол за това време са натрупали дългогодишен опит. Равенството тук не е непременно справедливо.
Справедливостта подчертава действието и точната и достоверна оценка на това действие. Когато тълпите полудяха във Фъргюсън това беше не защото те търсеха справедливост - те искаха равенство. Те искаха живота на Дарън Уилсън в замяна за живота на Майкъл Браун. Никой не се вълнуваше от действията нито на единия, нито на другия. Тълпата просто искаше да размени живота на един „бял“ за живота на един „черен “.
Точка. Тълпата получи това по обратен ред - справедливостта е възтържествувала, всички доказателства са взети под внимание и са оценени действията както на Браун така и на Уилсън. Но тълпата изглежда не можеше да разбере това ниво на справедливост; те единствено можеха да разберат нивото на малкото момче, нивото на Стивън, нивото на „ти получи своето, аз искам моето“.
Но нали нашите основополагащи документи се занимават с равенството? Да – в Декларацията за независимостта се посочва, че "всички хора са създадени равни". Така чe не са ли хората в правото си да настояват за този вид справедливост?
Във фразата "създадени равни", кой е този, който създава? - Бог. Не правителството и не другите хора, а именно Бог. "Създадени" се отнася до началото на живота, а не до средата или края му. И ако Бог ни е създал, то Той трябва да е имал някаква цел правейки това. Това твърдение се отнася, ако човек чете внимателно и мисли ясно за равнопоставеност в целта. Ако Бог е създал всеки един от нас, следователно всеки един от нас има причина да бъде тук, всеки играе роля в Божия план, има място в този план, което е равно по важност на мястото на всеки друг. От тук трябва да започнем. Бог не е създал всички тридесетгодишни да печелят едни и същи заплати или да живеят в еднакви къщи. Ние сме създадени различни един от друг, напълно уникални и еднаквостта няма място в тази картинка.
Ние трябва да помним, че нашите основатели са напуснали страна, в която не е било считано, че хората имат еднаква стойност. Селяните са били селяни и не биха могли да станат нищо повече. Благородниците са били благородници и те дори и мъртви, никога не биха могли да станат селяни. Такъв фиксиран статус е бил част от това, което е докарало хората до тези брегове. Отхвърлянето на игото на замръзналата класова структура е било голямото парче от пъзела на свободния пазар, което тази нация и никоя друга, не успя да намери и реши.
Сега можем да погледнем на посочената клауза за равнопоставеност чрез постмодерен, деконструкционен обектив и бихме могли да решим да прочетем в него нашите собствени желания, да се върнем към детската зависимост и да се тръшкаме, когато животът не ни даде бисквитки. И повечето институции за висше образование правят точно това. Това е още една част от нашето мислене, която трябва да порасне, ако искаме да запазим Америка.
Равенството на резултатите никога не може да се реализира. Когато се институционализира равенство, някои хора трябва да наложат това равенство и затова те по необходимост стоят над всички останали. Ако Стивън и леля Нанси ще направят яденето на бисквитки равнопоставено, тогава леля Нанси трябва да има властта да накара Сузи да сподели нейната бисквитка. И Нанси може да има всички бисквитки, които пожелае. Не забравяйте това.
Ние можем да решим да оставим на пазара да определя кой има повече (въпрос на заслуги или справедливост), или можем да оставим на правителство да определи кой има повече (в опит да бъде наложено равенството), но така или иначе някой ще има предимство. Ако установим превъзходство на правдата - този, който работи най-много, има най-добрите идеи, т.е. най-заслужилият, тогава „кой какво получава” ще се случи по естествен път и може да варира в зависимост от волята на индивидите в обществото. Да, някои ще станат богати и следователно ще имат повече власт от другите - временно, но това винаги подлежи на промяна, която се случва, когато се появи някой, който е по-енергичен, по-интелигентен и по-талантлив и измести властимащите.
Ако, обаче, правителството определя кой - какво има :
- Индивидуалните таланти и способности са пропилени, затова има по-малко богатство, което да бъде поделено поравно.
- Промяната е бавна, тромава и обикновено неефективна. Правителството има властта да „коли и беси“ индивидите, докато частният бизнес няма тази власт; Страхът от репресивни мерки на правителството потиска изобретателността и напредъка.
- Подкупността и корупцията стават по-разпространени, тъй като идеята за справедливост и достойнство заема по-ниска позиция в съзнанието на обществото, и защото всеки иска да получи възможността да натрупа повече богатство от това, което му се полага „по право“.
- Правителството се прицелва в бизнеса, който е негов враг. Следователно, за да може бизнесът да оцелее той трябва да се промъкне в близост до правителството. Това увеличава подкупността и корупцията, което нанася по-нататъшни вреди на флуидността на пазарите.
Не след дълго никой няма бисквитки - леля Нанси ги изяде всичките, а майката на Сузи се е уморила да пече бисквитки; вече няма предимство т.к. Сузи отказва да яде зеленчуците си; това не и дава никакво преимущество. Всичко вече е „честно и по равно”, да, но никой не иска равно количество от нищото. Ние можем да оправим това само като мислим ясно и самостоятелно и като изпращаме тези ясни мисли към другите. Да напълним нашия национален ефир с рационална мисъл; да избутаме безсмислиците обратно в канала, където им е мястото.
Преводът е на: Юсеф Дакак, икономист, Институт за дясна политика
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Лелята на Пеевски
То сега още му личи :)
12:50 31.05.2017
2 Jack Bauer
14:11 31.05.2017
3 Бръм
14:52 31.05.2017
4 гост 2
17:48 31.05.2017
5 gvg
Коментиран от #6
17:52 31.05.2017
6 гост 2
До коментар #5 от "gvg":
Никой не е длъжен да споделя- извън данъците, които законно плаща- каквото и да е от приходите, които САМ е постигнал благодарение на някой СВОЙ уникален талант, дарба, трудолюбие, умение, иновация, хрумване! РАЗБЕРЕТЕ ГО- НИКОЙ НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА ВИ ДАВА ДА ПАПКАТЕ, САМО ЗАЩОТО ВИЕ НЕ ИСКАТЕ ДА РАБОТИТЕ И САМО ЗАЩОТО ТОЙ ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ВАС, ПРОСТО ЗАЩОТО Е ПО-УМЕН И Е УСПЯЛ ДА НАМЕРИ БЪРЗА ЛИКВИДНОСТ НА УМА СИ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР! Не пиша за много богатите и свръхбогатите хора, а за онези , които имат достатъчно и живеят богато и нормално.17:57 31.05.2017
7 Ники
Коментиран от #9
18:39 31.05.2017
8 Бръм
Колко тъп трябва да си да напишеш това с главните букви от пост 6... Мъка...😇
Коментиран от #10
21:43 31.05.2017
9 Бръм
До коментар #7 от "Ники":
Бутат...към дъното! Материалите и самовлюбени егоисти елитът на вашето " идеално" общество...Смеха...21:47 31.05.2017
10 гост 2
До коментар #8 от "Бръм":
“...Публикувано във факти.бг: За споделянето - " Ако имал две ризи, дзй едната на ближните...“ И според теб - ако имам 5 банкови сметки, да ти дам пиновете на 4 от тях, а за мен да остане една, а? ;) Ма много си умен, бе , “чиче“ ;) Що не споделяш ТИ своята месечна заплата с другите, а само изискваш от другите те да споделят своята заплата с теб? Да не си нещо специално, случайно? Толкова си “консервативен“, колкото е консервативен всеки един дребен мошеник- тарикат, който се счита за недосегаем от законите, а накрая от много “ум“ си търпи законоустановеното наказание в затвора...Коментиран от #11
00:01 01.06.2017
11 Разликата между
До коментар #10 от "гост 2":
Дребния мошеник-тарикат излежавайки наказание в затвора и трудолюбивият, талантлив, находчив и пълен с иновации и гениални хрумвания и решения "ГОЛЕМАНОВ" е че вторият е ЗАКОНА а първият е извън него. А иначе и двамата са прозорливи и амбициозни еднакво. Както се казва пред ТЕМИДА, уж всички сме равни, но при "ДЕРМОкрацията" се оказа че Големанов е ПО-РАВЕН от КАИШКОВ. А с туй дето се напиняш да светнеш простолюдието е айрян без мляко. Тапата на търпението към находчивите и талантливите ще гръмне и местата им е там където е и дребният мошеник-тарикат.03:52 04.06.2017