Тол системата - на ръба на частното и държавното

Април 2016 г. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обявява първия търг за проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на тол такси от автомобилите над 3.5 тона.

Последваха редица жалби (общо 14), които блокираха процедурата почти година и половина. Регионалният министър Николай Нанков дори заподозря саботаж.

Жалба след жалба

Всъщност, имаше и някои доста загадъчни случаи.

На 3 юли т.г., в деня, в който Върховният административен съд излезе с поредното решение в полза на АПИ и офертите вече можеха да се отворят, в Комисията за защита на конкуренцията пристигна жалба с пощенско клеймо преди повече от месец (26 май).

Тоест фирмата е била в режим на изчакване, за да задейства сетното обжалване.

Разследване на националната телевизия показа също, че на адресите на фирмите, които имат най-много заведени жалби, няма и никога не е имало регистрирани юридически лица, те отдавна са препродадени, а промените не са отразени в Търговския регистър.

Поръчка без президент не е поръчка

В процедурата се намеси дори и президентът Румен Радев, който в края на 2016 г. чрез фейсбук напомни, че премиерът в оставка Бойко Борисов е наредил на своите министри спирането на всякакви обществени поръчки, а в случай че те са неизбежни – министър-председателят да заръча те да се консултират с неговия екип преди встъпването му в длъжност.

Последва светкавична реакция на Борисов, който разпореди на регионалния министър в оставка Лиляна Павлова да се обади на Радев по телефона и надлежно да му обясни, че въпросната поръчка не е нова, а възобновена вече съществуваща процедура, стартирана преди 10 месеца, и заради това не е била обект на консултации с президентската институция.

Последва и задочен сблъсък с Пътната агенция, в който на президента бе обяснено, че изпълнителната власт като цяло и АПИ в частност нямат практиката и задължението да консултират, кооординират или съгласуват с държавния глава, които обявяват.

И тъкмо да се разберат, но ден по-късно се появи поредната жалба, която автоматично спря търга отново.

И друга поръчка за 24 часа

И така до 18 май, когато АПИ пак пусна поръчката, но по условие кандидатите имаха по-малко от 24 часа да подадат офертите си. Това не попречи на нова порция жалби, въпреки кратките срокове.

Междувременно стана ясно, че според изчисления на Световната банка постъпленията от тол такси само за тежкотоварния трафик биха се равнявали на около 661 млн. лева – 1,48 млрд. лв. на година при въвеждането на това система.

Само за сравнение – в момента приходите от винетки са 320 млн. лв., като над две трети (233 млн. лв.), забележете, идват от леки коли, а едва 94 млн. лева – от тирове. В същото време изследванията показват, че щетите, които причинява един тежкотоварен автомобил на пътя са над 140 000 пъти по-големи.

Каквото и да си говорим, този финансов модел очевидно е крайно несправедлив – най-малкото по две причини.

Първата е, че камионите, които в най-голяма степен рушат и амортизират пътната мрежа, имат най-малък принос от постъпленията в хазната за нейния ремонт и рехабилитация.

И второ – със сегашните хартиени винетки те кръстосват пътищата, бидейки таксувани за някакво имагинерно време, а не за реално изминато разстояние.

Какво е тол такса и електронна винетка?

Става въпрос за е-система, която ще позволи въвеждането на такси на база изминато разстояние, засега само за тежкотоварни камиони над 3,5 тона.

Паралелно с нея ще се въведе и електронната винетка, която ще даде гъвкавост при таксуването на леките автомобили чрез плащане по различни начини. Цената за тях, за разлика от тировете, няма да се увеличава.

В момента и леките, и тежките автомобили плащат предварително фиксирана сума за определен период, тоест таксува се за някакво време (ден, седмица, месец или година), било то използвано от шофьора или не.

Когато хартиените стикери отпаднат, при закупуването им ще се въвеждат само номерът на автомобила и избраният период.

В бъдеще винетките за леките автомобили няма да са хартиени, a само електронни.

Електронната винетка остава за време, а не за изминато разстояние, но ще бъдат въведени редица новости. Ще има опцията за закупуване от дата за дата и да важи една година, а не както е сега – на календарна година. По този начин ще се предотвратят и всички фалшификации, както и разходите за отпечатване и разпространение.

Ще има и множество варианти за плащания, включително през приложения на мобилни устройства.

Формулата с хартиената винетка е доста антична, или по определението на Европейската комисия е „преходен инструмент".

Но в България просто има яростна съпротива срещу въвеждането на справедливост – от пътищата до съдебната система. Както ще видите и от изследването на „Галъп“ (стр. ...) обаче тя не е на гражданско ниво. Точно обратното – макар и да не разбират докрай параметрите на тол системата, хората възприемат принципа, че който ползва повече, той плаща повече.

Основната цел е да се прихване тежкият транзитен международен трафик.

По сега действащата система камионите, преминаващи транзитно, прекосяват страната ни по най-натоварения път от Свиленград до Калотина с еднодневна винетка, която струва 10 евро.

По данни на Министерството на транспорта в Сърбия, където тол системата вече е въведена, превозвачите плащат по 70 евро, в Унгария – 84 евро, в Словакия – 101 евро, в Австрия – 115 евро.

Допълнителните приходи от тол таксите – ако се опрем на план максимум на Световната банка, достигат поне 1 млрд. лв., като освен за ремонт вече ще могат да бъдат използвани и за доизграждане на редица пътища, които не могат да се вместят в сегашните оперативни и инвестиционни програми.

Обявената цена на обществената поръчка за системата е 200 млн. лв., а избраният изпълнител ще има 19 месеца за окончателното й въвеждане. Първите 7 месеца са предвидени за цялостно изграждане на всички компоненти, а после фирмата има 12 месеца да докаже ефективността и функционалността й.

Премиерът се ядоса

Това доста изнерви строител № 1 на републиката г-н Борисов и на 12 август той парира предстоящите ходове на вечните жалбоподатели:

"Ако в понеделник не стартира тол системата, ще я направи държавата", каза един вече видимо раздразнен Бойко Борисов в средата на миналия месец.

Понеделник отдавна мина но от досегашните изказвания стана ясно, че ако се стигне до този сценарий, вероятно ще е през държавното дружество „Автомагистрали“. В същото време обаче се задвижи и обществената поръчка.

На 16 август тримесечната сага приключи и Пътната агенция отвори шест оферти на кандидати за изграждане на тол системата.

Кои са играчите в търга?

Документация подадоха четири обединения, а две фирми се явиха самостоятелно – това са чешката "Толлнет" и българската "Сиела норма", която е собственост на Веселин Тодоров.

Най-интересен от консорциумите, които заявиха участие в поръчката, е "Телетол".

Той обединява контролираната от Спас Русев БТК, софтуерната компания "Нованор" и фирмата за GPS услуги "Иком", чиито акции през март са прехвърлени на "Вайасат телематикс".

Както Клуб Z вече писа, „Нованор“ е управлявана от Лиляна Деянова. Покрай една друга обществена поръчка на регионалното министерство – за мобилно следене на трафика по пътищата, през 2015 г. стана ясно, че това всъщност е по-познатата в обществото като Лилана – певица и телевизионна водеща от близкото минало.

Във второто обединение "БГ път" влизат българската фирма "Контракс" и унгарската "Ай Сел глобъл солюшънс".

Австрийската група „Капш“, която е от големите имена в областта на технологичните решения за интелигентни транспортни системи, се явява също като обединение "Капш рафик солюшънс".

Консорциумът "Тол България" е представен изцяло от български участници: "Телелинк" на Любомир Минчев, "Синома груп" и "Сиенсис".

Частни фирми VS държава

При всички възможни изходи, дори да се влезе в нова спирала на обжалванията, вече има и алтернативен вариант. Двете процедури – частна и държавна, продължават паралелно.

И при двата варианта държавата няма да бъде изолирана от процеса.

Основният модел на реализация на подобни системи е чрез възлагане на изграждането и оперирането за известен период от време, в който се предвижда изпълнителят в качеството му и на инвеститор за изграждането да си възвърне вложените средства (сумата е 200 млн. лв. без ДДС, а периодът за въвеждане – 19 месеца) чрез годишни отчисления от реализираните приходи.
От ден първи на тол системата държавата сама поема оперирането. И ползите (досега не сме чули за вреди) се трупат изключително и само за нея.

Но българските превозвачи, които засега нямат яснота за конкретните параметри, са силно притеснени – тъй като все още не е ясно кои категории пътища и камиони ще се таксуват. С колко – също. Според тях е несправедливо да бъдат облагани със същите ставки като международния трафик, който всъщност е топ целта на тази поръчка.

В техническите й изисквания е заложено тол системата да покрива около 80% от републиканската пътна мрежа, но това не означава, че превозвачите автоматично ще бъдат таксувани при преминаването им по всички пътища, включително и третокласните. Тепърва ще има обществени обсъждания и решения на политическо ниво, а цените, изчислени по новата методика, ще са социално поносими, уверяват експерти.

Освен това в други държави вече са разработени компенсаторни механизми за локалния трафик, които действат успешно, като по-ниски ставки за евродвигатели.

Тол таксите ще се определят от категорията на пътя, на превозното средство и според количеството вредни емисии, които отделя, и т.н.

Начини за таксуване

Има и различни варианти за таксуването – може да е през електронна система, при която трафикът не се прекъсва, а може и през определени пунктове, на които има бариери и се плаща на място.

При електронното събиране на такси не е необходимо превозното средство да спира или да се мести в определена лента, докато се извършва таксуването.

То се осъществява чрез т.нар. бордово устройство, което вече струва около 20 евро. То се слага на предното стъкло на автомобила и съдържа всички регистрационни данни заедно с ключова информация за превозното средство. Устройството отчита всяко движение, извършено в участъците, подлежащи на таксуване.

Всяка тол станция осъществява връзка с бордовите устройства, които издават звук, за да известят шофьора, че таксуването е извършено успешно. Процесът е изцяло автоматичен и надеждата е, че 90% от режима ще мине на този вариант като най-удобен.

Превозвачите ще могат да плащат и чрез купуване на маршрутна карта от тол терминал, както и чрез интернет.

Ще се разработят няколко варианта за плащане, след като системата заработи пълноценно, включително през приложения на мобилни устройства.

Базовите възможности ще видите графично, а за жалбите ще се информирате от сайта на КЗК.

Деница Бояджиева - "Клуб Z". Този материал е публикуван и в новия брой на списанието.