2011 г. – Западът също плаче

2011 година вероятно ще остане в паметта на мнозина като рождена дата на Арабските революции и краха на Муамар Кадафи. Паралелно с кървавите вълни на промяната към демокрация и свобода в Северна Африка, Западът също видя своите недоволни по площадите, оставящи счупени витрини и запалени коли след себе си.

Неслучайно мнозина определиха протестите по света като събитието на 2011 година, засенчвайки убийството на враг №1 на човечеството – Осама Бин Ладен.

Западът се оказа далеч не толкова перфектен, след като милиони излязоха по площадите, за да поискат работа, образование и смяна на икономическия модел. При това доста отвратени от политиката и обезкуражени от кризата.

 

„Окупирай“ в САЩ

Олицетворение на язвите в  т.нар. развити западни страни безспорно  е антикапиталистическото движение в САЩ,  тръгнало от финансовия център на Ню Йорк – Уол Стрийт. Група младежи показно блокираха улицата и започнаха живот в палатки по паркове и площади.

Техният гняв е срещу дивия капитализъм, алчността на големите корпорации, злоупотребата с власт, безработицата и неравното разпределение на богатството.

Тази акция се оказа заразяваща и скоро движението „Окупирай“ се пренесе в други американски градове, стигна до Европа. И у нас имаше няколко безславни опити за подобни протести, но не събраха много последователи.

В САЩ „окупаторите“ блокираха пътища и пристанища, митингуваха и шестваха, биха се, отказаха се, но продължават да съществуват.

Често  младежите бяха гонени от полицията, а преди месец палатковите им лагери в градовете-бастиони Оукланд и Ню Йорк бяха разчистени. Все пак действията на полицията можеше да бъдат по-крути - видяхме как полицаи пръскат лютив спрей в очите на мирно стоящи младежи.

Което пък повдигна въпроса дали президентът Обама не толерира „окупаторите“, за да си осигури техните гласове за идващите догодина избори. Бидейки против капитализма и излишното богатство, вероятно те са по-скоро ляво ориентирани. С което идеално се вписват в аудиторията на Обама.

 

Гръцките всенародни протести

В Гърция протестирането се превърна в нещо като национален спорт, любимо семейно занимание или просто ново поприще за хората без работа. Южните ни съседи не се свениха да блокират пътища и летища, да затварят болници и училища, да не си извозват боклука, даже и да стоят гладни.

Малки и големи, хора и кучета превърнаха атинския площад „Синтагма“ в свой втори дом. За отиващата си година гърците протестираха срещу всички причини, отражения и следствия на кризата. Ядосаха се дори на Германия и канцлера Меркел, която искаше строги реформи срещу външния заем.

Гърците пяха, рушаха, палиха партийни офиси (на ПАСОК), борейки се със зъби и нокти срещу планираните в бюджета икономии и реформи. Успокоиха се временно след падането на Папандреу, но кой знае – след празниците може пак да ги видим.

 

Испанските „Възмутени“

"Лос индигнадос" (в превод „негодуващите“) са испанските младежи без работа и пари. Понеже им омръзна да чакат кризата да свърши, а с нея и липсата на заетост, те също направиха палаткови лагери в Мадрид и други градове на страната. Многолюдните протести започнаха през май, адресирани също до властта, корупцията и големите корпорации.

Протестите бяха подкрепени и от много възрастни хора без работа и пенсионери, за които удържането на кризата бе станало невъзможно. Широкото недоволство от управлението и бедността взе главата на правителството на премиера Сапатеро. Социалистите загубиха властта и на тяхно място дойде дясната Народна партия, при това с историческа победа.

 

Лондонските бунтове

Ядосани британци запалиха Лондон през август. В продължени на три дни местните палиха коли и сгради, чупиха витрини и будки, раниха над 30 служители на реда. Безредиците отприщи смъртта на 29-годишен мъж, убит от полицаи, тъй като се опитал да им избяга.

Причината за бунтовете остана неразбрана, но някои откриват същите причини, както в горните случаи – безработица, икономиите. Просто гневът на хората изригна, а армията бе в готовност да се намеси. Хората, които участват в бунтовете, са между 15 и 33 години, често необразовани или с много ниски квалификации, безработни или от по- бедните социални слоеве. Голяма част от тях са същите студенти, които се вдигнаха на бунт срещу намерението за увеличаване на таксите им за обучение.