Когато бях премиер

Българите са луди по политиката и най-вече - по псуването на политиците, когато не са от тяхното обкръжение. Но пък са извънредно сервилни, когато са от тяхното обкръжение. Ето затова ще ви разкажа една история.

Калин Т. станал политик - премиер министър. Когато поемал поста – обещал, че първо ще оправи всичко, абсолтно всичко, а после ще седне и ще изпие едно кафе!

И първо направил минималната заплата десет хиляди евро. Пенсиите - двайсет хиляди евро. После лично заклал всички престъпници. Олигарсите и останалите политици пратил в трудов лагер, в който имало и газови камери.

Разрушил всички магистрали, защото те дразнели българите. Не режел ленти на никакви официални откривания на обекти, а напротив - зашивал срязаните.

Забранил всички партии, като позволил на хората да си правят нови колкото душа им иска. Раздавал хляб и шпеков салам на всички, както и вино розе от Карнобат. Както и печени щастливи кокошки. За да бъдат щастливи – водел ги лично на лунапарк преди клането.

Също така се разпоредил да се дават по празници тринайста, четиринайста, петнайста и шестнайста заплата.

Повишил лично раждаемостта и предотвратил демографската катастрофа. Всички граждани от ромски произход изпратил да учат хуманитарни науки в най-престижни университети, при условие че се върнат в родината и заемат високи постове.
Но не по-високи от тези на гражданите от български произход, за да няма етническо напрежение.

После започнал да строи атомни елекроцентрали и по настояване на еколозите ги разрушавал, а след това - по настояване на патриотите ги строял пак. Освен това намалил личната си заплата на двеста и трийсет лева и запалил къщата на родителите си, в която живеел. И заживял в една колиба от клони и ламарини. Нямал кола, а се придвижвал само пешком, но за да не го смятат за прекалено високомерен - правел го на четири крака.

Изчистил страната и я направил райска градина - сам - с една метла и една лопатка. И така било при неговото управление.

А хората цъкали с език и казвали- тоя мръсник даде куп обещания, а сега - нищо! Ето – още кафе не е седнал да пие! И той излезе маскара!

*Заглавието е на редакцията