Как да строим в планините? (СНИМКИ)

Първо, да кажа, че не обичам да се строи в планините. Второ, че не коментирам дали едно или друго решение на правителството е юридически правилно или не. Ще споделя само впечатлението си за това как изглежда планинското развитие на едно друго място.

Това пише в профила си във Фейсбук Юлиян Попов.

Или по-скоро други места, събрани заедно. Матерхорн е вероятно един от най-величествените и най-разпознаваеми природни забележителности не само в Европа, но и в света (прощавайте, от Витоша по-високо има).

Частта от Алпите, която заобикаля Матерхорн, е удивително красива. Този огромен район е не само опасан отвсякъде със стотици километри ски писти, но и с огромни съоръжения с индустриални размери и вид. Огромни бетонни и стоманени конструкции забити в изключително красива природа.

Прокопани тунели, ресторанти и филмови салони на 3,800 м. височина. Кабинки, втори, трети и четвърти, някои с капацитет от 150 души всяка, все едно да закачиш два софийски автобуса и да ги пуснеш по едно въже сред най-красивата природа. Планински влакове.

Съоръжения, докъдето ти стига погледа, ски зона, в която непрекъснато пресичаш държавната граница между Италия и Швейцария. Няколко селища свързани през планината с десетки ски писти и огромни транспортни съоръжения. Харесват ли ми? Разбира се, че не. Бих предпочел някой да ме вдигне с хеликоптер, да ме качи на Малкия Матерхорн и да ме остави там сам, с чифт ски и фотоапарат. Или сам да се изкача до горе.

Сега е трудно да намериш място, от което да направиш снимка на Матерхорн без в кадър да попадат въжета, стълбове, седалки, мега кабини, бетонни съоръжения. Десетки хиляди хора са в планината.

Обичат я, тя е достъпна за тях. Вярно, не за всеки, но за много хора. Проблем ли е това за природата? Сигурно е. Човекът създава проблеми за много неща. Всички тези съоръжения обаче вървят и заедно с активна грижа за опазване, възстановяване и опознаване на иначе недостъпна природа.

Те вървят и с изключително грижливо развитие на селищата, които заобикалят и обслужват безкрайната опасана от бетон и стомана територия. Те са едно - планина, хора, икономика и досадни пришълци като мен, дошли отвън, приети добре, останали доволни.

*Заглавието е на редакцията