Истината е тази, която всички търсим. Има не едно и две предавания, който я преследват. Дали обаче тя винаги излиза на показ? Дали понякога не става така, че в името на телевизионния рейтинг не се изкривява информацията? Тези въпроси си задаваме след като видим в развитие подобен казус.
През 2009 г. в предаването „Господари на ефира” беше показан репортаж – под формата на „скрита камера” с Анета Ганчева, която е дала втори живот на невръстно момиченце болно от рак. Стигна се до съд. Бащата на малката Вики искаше да му бъде върната сумата (таксувана през касов апарат), която въпросната „лечителка” (бел. ред. както беше представена в поредицата репортажи във въпросното предаване) е взела срещу обещание, че ще излекува детето му, а не го е направила. Делото приключи през 2017 г. Съдът се произнесе, че Анета Ганчева е невинна. В същото време малката Вики живее втори живот, което съчетано с решението на съдебните органи, потвърждава ефективността от метода на възстановяване, прилаган от Ганчева.
Защо тя мълча толкова дълго време, доколко е ефективен методът й на възстановяване? Ето и нейните отговори след години мълчание.
Госпожо Ганчева, от дълго време не сте се появявали в медийното пространство. Коя е причината? Имаше случай на болно от рак момиченце? Какво стана с него?
Да, доста време не съм давала интервюта, тъй като не намирах за целесъобразно да опонирам и да се оправдавам за едно безпочвено и тенденциозно оклеветяване. Преди време бях казала: „Да не забравяме, че живеем в България, която много обичам и за съжаление в нея нищо добро и полезно не може да просъществува”. А затова сме виновни ние хората.
В този ред на мисли е и мистерията, която се завъртя около мен. Но това не е нещо ново. Давайки втори живот на всеки мой сериозен случай, който се оповести в публичното пространство се случва едно и също. Вече се замислям много сериозно. Даването на живот, независимо по каква форма, престъпление ли е?
А за малката Вики, която вече е голямо момиче, я доведоха при мен в много краен стадий на едно тежко раково заболяване. При нея бяха изчерпани всякакви професионални лечебни намеси, както от конвенционалната медицина, така и от неконвенционалната.
Много мислех дали да приема Вики за възстановяване, тъй като шансовете за живот й бяха много минимални. Но имайки предвид възможностите си, мой дълг беше да направя всичко възможно за нейния живот. За мен Вики не беше прецедент или експеримент. Аз вече 28 години възстановявам болни пациенти, изчерпили всички видове лечения. Това при мен е ежедневие.
И така – след година и половина процедури при мен, Вики вече живее единайсет години. Точно какво съм направила здравословното състояние на Вики, може да видите в сайта ми. Тук има интервю на бащата Даниел Иванов пред Българска национална телевизия.
Какво се случи между Вас и родителите на Вики?
Семейство Иванови не бяха коректни от професионалните ми изисквания. При постъпването на пациент за процедури при мен, аз изисквам медицински документи за точното му състояние. Такива документи изисквам и след възстановяването на пациента. Родителите на Виктория многократно не изпълниха изискванията ми по документацията и съответно бяха отстранени от офиса.
Как се стигна до предаването „Господари на ефира”?
След всичко това започнаха заплахи от страна на семейството. Така се появи подмолната скрита камера. Така се появиха в ефир добре стъкмени фрази от една доста престижна медия, която няма да коментирам. Ще кажа само едно: Медия, която уважава себе си и професионализма си, трябва да представя на обществото казуса без да взема страна, без да манипулира общественото мнение и в никакъв случай да не нагрубява. С други думи да не е пристрастна и да не е съдник. Това е недостойно и непрофесионално.
Към Вас се възбуди дело. Какъв е резултатът?
Родителите на Виктория не спряха до тук. Аз трябваше на всяка цена да бъда опетнена. Мъст трябва да има на всяка цена без да се подбират средства. Стигнаха и до прокуратурата, от благодарност на семейство Иванови към мен за живота, който дадох на дъщеря им.
Да, спечелих делото. Едно справедливо дело от страна на Магистратите, за което много благодаря. Но за мен най-големия съдник в този живот е съвестта. Това казах и в съда с ръка на сърцето: Чиста съм пред съвестта си!
За 28 години съм спасила много човешки живота. Работила съм честно и коректно, спазвайки законите на Република България. Съжалявам само за едно нещо – че никой в тази държава не пожела да види какво ни е дала Природата като приоритет най-ценното Здраве.
По-лесно е да не отричаме, да не вярваме в Създателя.
А може би ни е страх да приемем това за истина?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА