Драги юнаци и юници

Накрая в държавата останахме двама души, които знаехме, че „промоция“ в множествено число не се пише „промоций“. Това беше достатъчно да ни поканят. Предложиха да ни оформят като „Министерство на завръщането“, но ние бяхме скромни. Казахме, че ще си вършим работата и без да сме министър и заместник-министър. А работата ни беше да пишем писма да емигриралите българи и да ги убеждаваме да се върнат.

Указания не ни дадоха, те ако знаели как да го направят, нямало било да наемат нас. От нас се очаквало креативност. Двамата с колегата решихме да разделим българите в чужбина на две таргет групи и да ги атакуваме по два признака. Колегата реши да пише писма по критерий „занятие“, а на мен остана да си кореспондирам по критерий „местообитаване“.

Неговото като че ли се оказа по-лесно, веднага натрака две писма. Първото беше адресирано към всички, които са извършили престъпление в България и след това емигрирали в чужбина. Това – крадци, рекетьори, трафиканти, убийци и други такива. Написа им: „Драги сънародници. Ние добре знаем каква сте я вършили тук. Но не се възмущаваме, срамен труд няма. Сега искаме да ви поканим да се върнете в България. Тук е вашето място, уважаеми престъпници, България както знаете не е държава , а местопрестъпление. А вие знаете, че престъпникът винаги се връща на мястото на местопрестъплението. Имаме още един силен аргумент: в България никога няма да бъдете арестувани, а в чужбина ще бъдете. Видяхте с очите си какво стана с Очите. Отиде в Турция и го гепиха. Да беше стоял тук щеше да си изкара целия живот на плажа. Не бъдете като него. И трети аргумент имаме за вас – има все още за крадене в България, пък за рекетиране да знаете колко има, даже и за убиване има, но пък списъкът за убиване съвпада с имената, от които може да се краде и които подлежат на рекетиране, така че вие ще си решите какво да правите. Тук е страната на вашите велики възможности, чакаме ви!“

Дотук добре, рече колегата и захвана да пише писма до художници и скулптори. „Уважаеми творци с четка и длето, върнете се. Нашите хОра и хорА очакват да бъдат увековечени от вас. Хората са с потури, пояси, с блузи с рози, ушити с кръстат бод, с пендари – къде другаде ще видите такава горда екзотика, която да ви вдъхнови. Хорото е „Бяла роза“. Български скулптори, българските царе дремят в скалите, от които вие ще извадите техните образи. Къде другаде ще можете да правите човек от камък със светещи очи, тупкащо сърце или каквато друга идея ви осени за останалите вътрешни и външни органи. Искате да сте известни в чужбина? Няма проблем. Държавата подарява по 20 хиляди паунда за изложба в Англия, да речем. Толкова даде на Вежди Рашидов, защото той остана тук, толкова ще получите и вие, ако се върнете да пушите пури и да се напивате по нашите заведения, а не в чужбинските.“

Бре, как се засили този колега. А аз още стоя, гледам картата на света и съчинявам наум. Почвам с ония, дето да ги питаш защо са отишли в Норвегия. „Драги българи в Норвегия, върнете се! Какво изобщо правите в страна с 2 процента обработваема земя. Ами че вие всичките да боднете по един корен домат и ето че сте засадили цялата държава. Помислете, една страна, която няма място къде да се засади зеле за кисело зеле, за какво ви е. Върнете се у нас, където можете да правите с децата си каквото искате – можете да ги биете, да ги оставяте сами вкъщи, да им крещите колкото си искате и никой няма да ви ги вземе. Може би децата ви няма да са съгласни с такова решение. Върнете се без тях, първо – норвежката служба така или иначе ще ви ги вземе в някакъв момент, второ – ще си направите нови деца, които няма да капризничат като ги възпитавате. Елате, чакаме ви.“

Следващото писмо адресирам до забягналите в Гърция: „Защо, скъпи сънародници по този начин се самолишихте от най-голямата радост на българите – да ходите на море в Гърция? Помислете си кое е по-добре: да работите цяла година в Гърция и да спестите за море в Поморие, или да не работите цяла година в България и пак да имате пари за Халкидики? Знаем, че в Гърция не работите за едното евхаристо, но ако се върнете тук, ще бъдете толкова ценни, че ще ви казваме не евхаристо, а евхаридвеста. Разбрахте ли – пресичате обратно границата и ставата двойно уважавани.“

С новите испанци няма да е лесно. Те са свикнали да им се плаща на час. За по-малко от десет евро на час и добър ден няма да ти кажат. Затова ще ги затапя с аргумент за големи пари: „Уважаеми българи в слънчева Испания, не толкова слънчевата през тази година България ви кани да се върнете тук на по-благоприятни температури. И не само. Вие печелите по 10 евро на час труд, а знаете ли колко спечели тук един човек с половин час работа – 45 000 лева спечели, а работи само половин час в годината. Аааа, не така, не такааа, не става дума за човека, който пуска сирената два пъти в годината – един път на 2 юни и един път за проба. Този човек, за който ви говоря, е ваш представител, мой, твой, народен. Ако за половин час работа той е спечелил 45 000 лева, значи на човек у нас плащаме по 90 000 лева на час. Сравнете ги с вашите 10 евро на час и си направете добре сметката. Адио и до скоро!“

С Германия ще е голям зор. Тя привлича българите като магнит. Тук трябва да се постарая повече. Трябва да намеря нещо изключително като аргумент, нещо пред което не би се спряло ни правителство, ни Конституцион….Ха, ама, разбира се – Истанбулската конвенция. Единствената обединяваща българите идея, всички други са разединяващи. „Драги българи юнаци…“ Не, не става, юнак е социална роля, джендър дето му викат в Европа, а у нас си го представят точно обратното. Не може да назова и мъжете, и жените с еднаква социална роля, ще трябва да измисля нещо съответно за жените. „Драги българи юнаци и българки юници, какво правите в една разложена държава, в която узакониха еднополовите бракове. Това ли ви завещаха всички славни българи от Аспарух до Волен Сидеров – да живеете сред същества от Третия пол? Върнете се в единствено достойната страна, която видя в Истанбулската конвенция дори това, което не пише в нея. В този момент, в който ви пиша това кърваво писмо, камбаните на българските черкви бият, а вътре свещеници от първи, втори и трети пол пеят благодарствени литургии, че Конституционния съд отхвърли Истанбулската конфекция, ох, конфекцията от Истанбул е в моловете, в църквите е конвенцията. Елате, хиляди младежи, на родната страна надежда! Елате в страната, в която успяхме да убием Третия пол, без той да съществува.“

Такаааа… С Англия мисля, че ще се справя лесно. Ще го ударя на чувства към Европейския съюз, нашето голямо семейство. Обаче колегата, гледам, нещо закъсал. Стигнах, вика, до целевата група „сексуално алтернативни“ и закъсах. Ами, прескочи ги, предлагам. Не можело. ДАНС проучило списъка на най-успелите, най-признатите и т.н. българи в чужбина и три четвърти от тях били с алтернативна сексуална ориентация. За тях трябвало специално добре съставено писмо. Пък той за никакъв аргумент не се сещал, освен за това, че тук няма да имат статут на пе@ераси, защото пе@ерастите са в правителството и парламента. Междувременно открили още един, който знае какво е „именик“ и какво „именник“ и го доведоха да помага. Смигнахме си с колегата и прехвърлихме задачата на новия.

Автор: Веселина Седларска, "Редута"